мов, Худ. С I (превод), 370. Дързък език. Дързък характер. Дръзки думи. Дръзко държание.
ДЪРЛЕ, мн. няма, ср. Събир. Диал. Турели.
От Н. Геров, Речник на българский язик, 1895.
ДЪРЛЕНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Неодобр. Отгл. същ. от дърля се. Какво ще спечелиш от тая пуста агрономия?.. Едно дър-лене със селската простотия, едно каране със сиромашията, друго нищо няма да ти остане. Г. Караславов, Избр. съч. II, 160.
ДЪРЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който се дърли; заядлив, дърлит.
ДЪРЛЙВО нареч. Диал. Заядливо, соп-нато. — Какво е пак, невесто? — показа се на къщните врати баба Фотица. — Прой-чо... излязъл на пътя, а не съм го видяла. — Да си го видяла, къде си гледала, — смъмри свекървата дърливо и пристъпи. А. Стра-шимиров, А, 8-9.
ДЪРЛИТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който се дърли; заядлив, дърлив. Ний го мислим, че е сърдит, дърлит, той са радва и обрадва. СбНУ X, 5.
ДЪРЛЯВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Гу-елив. Даскала бе домъкнат до някакъв за-ен, затънтен двор, заобиколен, затворен от гигантски стени на небостъргачите, където бе пълно с бездомни кучета, мръсни, дърляви котки и боклукчийски кофи. Е. Кузманов, ЧДБ, 252. И ти ли се надаш, бабо, / кума да дочекаш? /.. Кокошка да колиш, бабо, / с дърлявете очи? СбНУ XXII-XXIII, 28.
ДЪРЛЯМ, -яш, несв., прех. Диал. За куче — хапя, дърпам, тегля някого или нещо. Ще го дърлят псетата. Ст. Младенов, БТР I, 627. дърлям се страд.
ДЪРЛЯМ СЕ, -яш се, несв., непрех. Разг. Неодобр. Дърля се. Противно на очакванията ми той не каза нищо,.. От това кой знае защо изведнъж загубих желание да се дърлям, почувствувах се още по-сконфузен и объркан. Л. Станев, ПХ, 154.
— Я вие посолете боба, вместо да се дър-ляте за било и небило... Ст. Даскалов, СД, 567. — Бременна ли си? — Не съм сополанка като някои тук... Аз съм жена, тези истерии са ми ясни още от деня на първия... Не, не съм бременна! — Тогава защо се дърляш?
— Не искам да се омъжвам, рано ми е... Пък и няма да живея дълго! Др. Асенов, ТКНП, 290. Ти на Оборище се дърля кат разпран
— / защо? Знам, знам, потрай... че ти си имал право, / не значи още то, че ти си прав. П. П. Славейков, КП ч. III, 105.
ДЪРЛЯНЕ!, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от дърлям и от дърлям се.
ДЪРЛЯНЕ2, мн. -ия, ср. Разг. Неодобр. Отгл. същ. от дърлям се. Такава шумотевица се дигна, че и цеховият довтаса. Позова ме настрана.. — Какво е туй дърляне, бай Кочо, и то в момент, когато изоставаме? С. Йончев, ШД, 9. От малкото добри наредби в тоя пансион най-добрата е била вечерните ученически конференции по руска литература, на които пансионерите до воля са се препирали за всичко.. Гогол и Пушкин — Полтава,.. — колко дърляния със заучени фрази и общи места из учебниците! П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 120.
40 Речник на българския език, т. IV
ДЪРЛЯ СЕ, -иш се, мин. св. дърлих се, несв., непрех. Разг. Неодобр. Карам се с някого, заяждам се. Щом се видеха и почваха да се дърлят. Здравка ще подметне нещо хапливо, Борчо ще й го върне. Н. Тихолов, ДКД, 48. Маврик Николаев бе общителен при добро настроение,.., обичаше да се черпи с приятели, да им пее стари хайдушки песни и в същото време да се дърли с тях като драка. И. Петров, ОЗап., 114. — Прав спах и реших, че днеска в девет и половина тръгваме с рейса за село... — Ти акъл имаш ли?.. — Не се дърли — рече с твърдост в гласа си Макама, — аз мога и без тебе да си отида до Липен. С. Северняк, П, 248. Рай-кович минаваше за търговски враг на Василеви — всички помнеха как неотдавна пак се бяха дърлили и карали. П. Спасов, ХлХ,
213. Не се зъби, не се дърлй напразно, / за смях не ставай на светът. Ив. Вазов, ИГП (превод), 87.
ДЪРМА ж. Диал. Гъст, непроходим храсталак от малки трънливи растения.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ДЪРМИ само мн. Диал. Дрипи (Н. Геров, РБЯ).
◇ Вдигам си / вдигна си (вземам си / взема си, обирам си / обера си, прибирам си / прибера си, събирам си / събера си, хващам <си> / хвана <си>, дърмите. Разг.', задигам си / задигна си дърмите. Диал. Пренебр. Махам се отнякъде, напущам някое място; отивам си. — Ще си взема дърмите аз и ще вървя гурбетчия, пък каквото рекъл господ.
В. Мутафчиева, ЛСВ I, 23. — Ведо, кучко, да си прибираш дърмите и да се пръждос-ваш оттук, чуваш ли? Ст. Марков, ДБ, 199. Цеца огледа стаята, надзърна под Донино-то легло. — Всичко си е взела — повтори тя гласно. — Дали пък наистина не си хвана дърмите? Б. Болгар, Б, 69. — Бай Симеон ме прати — глухо измънка Шериф. — В затвора да те беше пратил — изсумтя Савата. — Наръга добрия човек. Вдигай си дърмите и да те няма тука. Не мога да те гледам. В. Ченков, ПС, 58. — Стига мари, моме! — .. — стига си дра гърлото да ни кандардисваш за твоята прехвалена комбайна, ами си обирай дърмите и върви от-дето си дошла. Ст. Марков, ДБ, 261. — Бременна е, рекох, бременна... Онзи хаймана сторил белята и хванал дърмите нанякъ
