ражаваше юношеска дързовитост и привлекателност. П. Р. Славейков, ЦП I, 149.
ДЪРЗОСТ, -тта, мн. -и, ж. 1. Само ед. Качество на дързък. Сега му бе вече ясно кой стои зад Костадин и Ралчо, за да имат те дързостта да вършат всички тия безобразия. Ст. Даскалов, CЛ, 93. Пепеливите бузи на българина се бяха зачервили, в очите имаше отчаяна дързост. Ст. Дичев, ЗС
1. 489. Тъмносив каскет, изпобеляла блуза, / дързост в погледа гори, / алена кръв по одрасканата буза / в тънка ивица струи. Хр. Смирненски, Съч. I, 1932, 30. Дързостта, на младите присъща, / често и в нахалство се превръща. Кр. Велков, МОО, 47.
2. Обикн. мн. Проява, действие, постъпка на дързък (във 2 и 3 знач.), придружени обикн. от дръзки реплики. Той [чаушинът] не можеше да проумее такава дързост — да му извият ръката, да му се заканят. Д. Спрос-транов, С, 138. Беше повече от сигурна, че ако сега скочи от фотьойла и целуне съседа по бузата, устните й ще потънат в мърдащо желе с дъх на одеколон роза или теменуга. Докато, ако си позволи подобна дързост с другия... А. Мандаджиев, Съвр., 1980, кн. 1,3. Младежът знаеше, че Касабов ще си остане само с пиянските дързости и точно за това — че беше способен на дързости — не искаше да го закача. X. Русев, ПЗ, 56.
3. Само мн. Дръзки, оскърбителни, обидни думи, изрази. Позволи си да ми говори дързости, да ме оскърбява.
ДЪРЗОСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Дързък; дързостлив. Всички бяхме във възторг, подробностите за дързост-ния и сякаш взет от някоя легенда подвиг, се предаваха с наслаждение от уста на уста. Ив. Вазов, БП, 51. — А тебе хапе ли те нещо, та се месиш?! — долетя сърдитият дързостен глас и крамолата продължи със същата сила. Н. Хайтов, Л, 127. Хвана с две ръце дръжката на револвера си, студеното желязо на който напъха в пресъхналото си гърло .. Дързостната постъпка на Кънчев поразила всички, особено неговото семейство. Н. Ферманджиев, РХ, 237. — Да, кой съм аз, та смея да издигна / към вас такова дързостно желание!.. Аз нямам нищичко, освен едно / сърце, изпълнено с любов и вярност. Д. Стоевски, ВТ (превод), 99.
ДЪРЗОСТЛЙВ, а, -о, мн. -и, прил. Остар. Дързък; дързостен. Той е здрав, опитен, дързостлив и бърз в деянията си, тъкмо человек за такова трудно и опасно предприятие. ИЗ 1877, 397. „Баща му [на Раковски] Стойко Папазоглу — продължава Панайот х. Добрев — беше человек великодушен, остроумен,.., дързостлив в говоренето си и всяка дума, която излизаше от устата му, беше редовна и имаше мястото си.“ Н. Фарманджиев, РХ, 20.
ДЪРЗОСТНО нареч. Остар. Дръзко. Но, понеже дядо Нистор не отговори, хад-жи Смион се разпали,.., и каза дързостно: — И аз дадох глас за тях [епитропите] и пак ще дам, защото са достойни хора. Ив. Вазов, Съч. VIII, 7. Емин и Омар се стреснаха. Те много ся почудиха, като видяха, че пред тях стои един млад селянин, който дързостно ги гледаше. В. Друмев, НФ, 56.
ДЪРЗЪК, дръзка, дръзко, мн. дръзки, прил. 1. Който излиза извън пределите на това, което се диктува от условията, възможностите и е свързано с риск; предизвикателно смел. По-рано тя [вълчицата] се беше задоволявала с дивеча, който можеше да си хване,.. Сега вече, настървена и дръзка, може би защото кърмеше, тя нападаше и тукашния добитък. И. Йовков, АМГ, 81. Поклонница на Евгений Сю и старите ро-манисти, които така необуздано бяха дразнили младежкото й въображение, тя бе запазила особена склонност към бунтовниците, влюбените и към дръзките непокор-ници. В. Геновска, СГ, 268. И всякой миг ще ти разказва / за някой дързък Прометей, / за майчината земна пазва, / кърмила звез-дочел Орфей! Т. Траянов, Съч. III, 15. • Обр. Дързък вятър яростно разпаря / облачния мръсносив юрган. / Ослепена, мръзнещата бара / се превръща в слънчев океан. Д. Методиев, ДПТ, 43.
2. Който пренебрегва приетите норми на поведение, като проявява неуважение към околните и с поведението си обикн. ги засяга, смущава; груб, оскърбителен. Всичко у нея [Ирина] бе изживяно, свършено, изчерпано. Оставаше само порокът на сладострастието, който я правеше безогледна и дръзка. Д. Димов, Т, 481. Каквото и да е, но тя няма да се крие вече вкъщи,.., няма да слуша мръсните и безпътни приказки на дръзките ергенашчета. Г. Караславов, ОХ I, 411. Тези младежи по всичко си приличаха: и по косите, и по облеклото, и по приказките. Бяха дръзки, нахални, и безсрамни. С. Кралевски, ВО, 57.
3. Който изразява, в който има предизвикателна смелост или явно неуважение, незачитане на приетите от оклоните норми на поведение. Младежът напусна залата със смела крачка, като случайно погледна Евгени с дръзките си очи. Д. Ангелов, ЖС, 148. Запитаният като че ли не се осмели да отговори веднага, колкото и гордо, и дръзко да беше лицето му. Ст. Загорчинов, ДП, 98. И най-чудното беше туй, че свад-лив, със зъл дързък език, скаран с толкова хора,той все пак се отърваваше и от най-опасните положения излизаше здрав и читав. Й. Йовков, ЖС, 185. В гласа на германеца имаше дързък, почти напълно съзнателен цинизъм. Д. Димов, Т, 356. Девойки с дръзки деколтета, / на лов излезли в прашен друм, / бедняци, скитници в несрета, / .. — / за прошка моля всички хора. П. Си
