— измънка той. — Тя е държанка на Мо-рев... Нали знаеш... богатите си имат държанки. Д. Димов, Т, 429.
ДЪРЖАТЕЛ1, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Лице, което съхранява, пази, обикн. обществено имущество и отговаря за него. Те знаеха, че на прежния ден Дели Матея бе прегледал църковните сметки с един-двама от епитропите, без да повика тримата държатели на касата. А. Христофоров, А,
212. За да запазят привилегиите на своето владичество, държателите на тържищни-те блага унищожават храни, текстилни материали и колониал. Ас. Златаров, Избр. съч II, 294. Държателите на проний, прони-арите, не били сигурни, че тяхната служба ще продължи дълго, затова гледали да извлекат за най-късо време най-много изгоди от дадената им за използуване област. Ист. X и XI кл, 57. При молбата си за издаване изпълнителен лист, държателят на менителницата трябва да представи,.., още и протеста и обратната сметка. Хр. Даалиев, ТИА, 140.
ДЪРЖАТЕЛ2, -ят, -я, мн. -и, м. Техн. При различни машини — приспособление за закрепване, което служи за захващане или притискане на обработвания детайл, за свързване на някоя машинна част с друга или да я прикрепва към друга и под.; държан. Към металорежещите машини има редица приспособления, като например държатели, които служат за центровка и за хващане на изделието. Д. Вълков, X, 209. Съвременната [електрическа] лампа има жичка от волфрам,.. Жичката се окачва на държатели, закрепени към лампената колонка, и всички тези части се поставят в стъклен балон. Ел. XI кл 1965, 65. Държател на маркуча на дъждовалната машина.
ДЪРЖАЧ м. Техн. Държател2. Влагането на държаните на светещата жичка при електрическите крушки е по-лесно изпълнимо, защото при тях не се изисква плътност, а само изолиране на отделните държани. П. Минков и др., ЕФМ, 50-51. С пластинки от тези своеобразни твърди сплави, запоени към върха на държан от обикновена стомана,.., е възможно да се обработват и най-твърдите метали и сплави, и то на високи скорости. НТМ, 1961, кн. 9, 19.
ДЪРЖЕЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. за стар човек — който още има сили, енергия, жизненост; държалив, издръжлив. Прекарал човек вече,.., той беше инак здрав и държелив. Й. Йовков, Ж 1945, 23. За своите седемдесет и пет години той беше държелив човек, ходеше с магарешката каручка да прави дребни улуги на хората — караше жито на мелницата. Г. Мишев, ЕП, 178. Тя беше висока бабичка, малко поприведе-на, но още държелива. Кр. Григоров, Р, 42. Йеремия бе човек, надхвърлил средната възраст, но държелив и юначен. Вл. Свинтила, СЗЗ, 365.
ДЪРЖЕЛЙВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качеството на държелив; държаливост, издръжливост. Сега в Сан Паулу и околността му има около 5000 българи.. Всички те, здрави и едри като дъбове,.. Това здраво ядро в далечна Бразилия е ярък пример за държеливостта на българина и гордост за нашата нация. Пл, 1969, кн. 5, 84.
ДЪРЗАЕНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от дързая.
ДЪРЗАЛКА ж. Диал. Уред с дървен нож за мънене, чистене на лен, коноп и др.; мъналка, мелица.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
— Друга форма: дърцалка.
ДЪРЗАМ, -аш, несв., прех. Диал. Мъна.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
— Друга форма: д ъ р ц а м.
ДЪРЗАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от дързам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
— Друга форма: д ъ р ц а н е.
ДЪРЗАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от дързая.
ДЪРЗАЯ, -аеш, мин. св. дързах, несв., непрех. Остар. Дръзвам. — В този проклят Шумен намерват ся оше дързостни хора, които да ни застрашават... — Да ни застрашават ли? извика Джамал бей, като ся усмихна презрително... кой дързай? В. Друмев, НФ, 66.
ДЪРЗО нареч. Остар., сега поет. Дръзко. А кривдата кръчмарю дума дързо: / „Я, чуй! Остатъка ми връщай бързо!“ Ем. Попдимитров, СР, 172. По-после хитро се назад повърна пак / и мост от кораби стъкмява той набързо / и се префърлюва отвъде сърчно, дързо. К. Христов, БПр, кн. 8, 1.
ДЪРЗОВИТ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Дързък. Тогаз се уплашиха да не сме се на-канили да направим някоя по-дързовита постъпка — като да се опитаме да побег-нем или таквоз нещо. Св. Миларов, СЦТ, 116. Да бъдем твърди и дързовити в предприятието си. Искането ни [за самостоятелна черква] е свято и праведно. ДЛ, СбПер. п. I, 54.
ДЪРЗОВЙТО нареч. Остар. Дръзко. При това мислели са гърците, че ще могат лесно да надвият младичкия момък, който едва що беше стъпил на българския престол,.. И ето защо,.., императорът Лев толкоз дързовито е отблъснал поисквани-ето на Симеона, за да се повърне българският гюмрюк в Цариград. Св. Миларов, Н 1882, 230.
ДЪРЗОВЙТОСТ, -тта, мн. -и, ж. Остар. Дързост. Всичкото му [на Мацко] лице из-
