дивотия 59 дйвчо
ДИВОТИЯ ж. 1. Само ед. Състояние на изостаналост в културно или интелектуално отношение на човек, група от хора, общество и под.; дивота, простотия; Невестите и девойките.. носеха парцаливи дрехи, ходеха на лов с лъкове и копия, хранеха се само с дивеч като диваците .. Гледката на тая дивотия я наскърбяваше. Ив. Вазов, Съч. XIV, 55. У нас минува той за нещо важно, благодарение на дивотията ни. Ив. Вазов, Съч. XIX, 66. — Ех, дядо, той е човек, човек ти думам, не е като другите. Заляга за нас, ама ние в дивотията си не отбираме от това, що ни поучава. М. Смилова, ДСВ, 27. — Как е живяла буржоазията, .., а ние на село живот ли живеем? Живот! — мръщеше се той. — Трици, кал, простотия и дивотия. В. Нешков, Н, 220. Простотия беше тогава, простотия и дивотия. Не им трябваха тогава отворени хора, съзнателни войници. Г. Караславов, Избр. съч. П, 458. // Само ед. Затънтено, изостанало в икономическото и културното си развитие населено място. Тя не хареса учителката още щом я видя пред училището в деня на своето пристигане .. „Голяма идеалистка била — говореше за нея Камен. — Откъде пък толкова я разбра?... Хубавичко, живо момиче — кой млад мъж няма да се загледа по него, и то тук в тая дивотия?“ Б. Нес-торов, СР, 153. Братята й. И двамата оженени, настанени, а Харитина не е видяла още снахите си. — Ех, не им се идва в тази дивотия. А. Каменова, ХГ, 148.
2. Дивота (във 2 знач.). Аз винаги се опитвам да си представя как планината е изглеждала преди, когато не е имало тука ни дявол, ни шосе, но само девствена дивотия. Н. Хайтов, ШГ, 232. // Само мн. Индив. Диви, необитавани и пусти места, които пазят естествения си вид. Дивашкият и пустинен вид на тоя връх .. мамеше погледа ми още от първите дни и аз не можах да се одържа да му не ида на гости и да се полутам из дивотиите му. Ив. Вазов, Съч. XVI, 57-58.
3. Разг. Глупава, необмислена постъпка; глупост, щуротия. От всички най-много се косеше и ядосваше кметицата. Веднъж беше взела брадва да сече ореха, но добре, че чичо Сава излезе по-благоразумен, та я възпря да не прави тази дивотия. К. Калчев, ПИЖ, 67. Жив е твоят приятел, Иване .. Сърцето му работи изправно, храносмилането също и ако от време на време го хваща серсемлък или желание за някоя дивотия от по-общ характер, то си е в реда на нещата. Ем. Манов, ПС, 25. А може би не на вятъра трябва да се каже, а на тия, дето изсичат гората: че е дивотия, когато върху една планинска река се строи вод-носилова каскада, да се обезлесява водосборният й басейн, да се превръща тя, реката, в река поройна! Н. Хайтов, ШГ, 258-259. — И вади брадви и въжета, какви не дивотии върши, а на мене душата ми излиза... Й. Йовков, ЖС, 25. — Някой път те ядосват, па други път умреш да се смееш над техните дивотии и глупости. Т. Влай-ков, Съч. III, 24.
4. Обикн. мн. Разг. Пренебр. Безсъдържа-телни, празни приказки, думи, мисли и под.; глупост, безсмислица. — Ти си бил на служба при банкерите Ешкенази, но те са те изгонили, защото си станал комунист. — Говориш дивотии... Кой ти каза това? Д. Димов, Т, 74. — Ще ги събуя тия обувки — простенва Едит. — Без тях ще ми е по-леко. — Не говори дивотии. Не можеш да вървиш боса в тоя дъжд. Б. Райнов, НН, 409-410. — По някой път се питам — .. — питам се какво е това нещо, на което викаме щастие. Виждаш ли какъв философ съм станал?... Е, когато човек е сам, всякакви дивотии идват в главата му. Ем. Манов, ДСР, 235. По наш адрес те говореха стотина предположения и дивотии, като ни мислеха, че не разбираме турски. 3. Стоянов, ЗБВ III, 159. • Разг. Пренебр. За произведение на изкуството, което се преценява за безсъдържателно и лишено от естетическа стойност. — Ха-ха-ха — смееха се зад Ботева членовете на книжовното дружество. — Чети, чети нататък, Димитраки! Ех, че дивотия!... Ст. Дичев, ЗС П, 442. Рекох на жената да ми сложи за из пътя и един роман .. — А тя да вземе да ми бутне тази дивотия... — Че защо? — попита със засъхнало гърло Утренов. — Не ви ли харесват работи от български писатели? Г. Караславов, Избр. съч. II, 80-81. — Не ти харесвам само тази сантименталност — допълни Васил. — Коджа ми ти мъж, а седнал да ми декламира с премрежени очи разни дивотии! Чети свестни книги, а не любовни ли-готии... М. Грубешлиева, ПИУ, 33.
5. Разг. Постъпка или проява, която е израз на грубост или жестокост. Ковачев пред вратата на Илчовото кафене изглеждаше смутен тия жертви на турската дивотия. Ив. Вазов, Съч. ХП, 159. Сербез беше нашият кмет .. — Заял се с нашенци: бой, тояги, скубене на коси и разни ми ти там дивотии. Ив. Хаджимарчев, ОК, 401. Току чуваш, че [офицерите] тогаз били в кафенето, на оногоз вадили шашка в шантана — ей таквиз! Дивотии! Ал. Константинов, Съч. I, 290.
дивтин м. Едноцветно или щампира-но памучно гладко вътъчно кадифе с ниско завласена велурена повърхност, употребявано обикновено за горно дамско облекло.
— От фр. (Цуейпе. — Друга (разг.) форма: д е ф т й н.
ДИВОТЙНА ж. Диал. Диветина.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДЙВЧО, -то, мн. -вци, м. Разг. Ирон. Глупав, див човек; дивак. Най-после председателят на селсъвета .. дойде запотен и изпокалян от градината, хвърли кирката и каза на Ралчо: — Няма нищо! Прекопахме
