му цялата градина на тоя дивчо... без трудодни! Ст. Даскалов, CJ1, 76.
дивък, -вка, -вко, мн. -вки, прил. Диал. Дивичък.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДИВЯ1, -йш, мин. св. -йх, несв., прех. Диал. Правя някой да стане див, да подивее (Н. Геров, РБЯ).
ДИВЯ СЕ несв., непрех. Държа се, постъпвам като човек, който не е свикнал да общува с хора; стеснявам се, срамувам се. — Нека да добият господарски нрави, обясняваше той, а не да се дивят и гушат пред хората като Анко Разпопчето. Ив. Вазов, Съч. XXII, 10. Аз викам някои от тях, за да поприказвам с тия българчета, .., но те се дивят и отбягват. Ив. Вазов, Съч. XVI,
30.
ДИВЯ2, -йш, мин. св. -йх, несв., прех. Предизвиквам възхищение, учудване у някого. Поколения от мъдреци велики, .., са дивили света с произведенията на своя ум. Ив. Вазов, Съч. XII, 148. Дивеше ме и трогваше божата градина, подкрепяше ме с обещание за добро. Ем. Станев, А, 73. Да иде време по-спокойно, по-честито, / озърна щат се вси учудено назад — /и паметниците незиблеми, които / въздигнали сме ний, тепърва ще дивят. К. Христов, Избр. ст, 287. Българио, дивиш ме ти, / пленяваш ме, о землъо драга, / със тез планински висоти, / върху които свода ляга. Ив. Вазов, Съч. V, 96.
ДИВЯ СЕ несв., непрех. Изпитвам възхищение, удивление или учудване от нещо, като обикн. му давам и външен израз; учудвам се, възхищавам се. На улиците, по които минаваше манифестацията, излизаха любопитни хора и се дивяха на бодрото гъмжило, забързало след червеното знаме. П. Здравков, НД, 52. — Бре че хубости, бре че чудесии! — дивеше се дядо Матейко, като гледаше тия чудни райски красоти, които само праведниците ще видят. Елин Пелин, Съч. I, 34. Но нима Копривщица е само музей, питах се аз, когато се дивих на великолепните тавани и порти, на чудесните наивни рисунки по алафранги и фронтони?
Н. Стефанова, РП, 70. Хубаво си, отечество мое!... Малко ли пъти съм се катерил по твоите гигантски планини и съм се чудил и дивил на твоите гори и поля. Ив. Вазов, Съч. XVII, 136.
дивяк, мн. -ци, след. числ. -ка, м. Диал. Качамак; дивеник. • Обр. Но г. Миларов, за да се оправдае за този словесен дивяк, ще каже, може би, .., че негова Светлов не репрезентира със своята персона само Левски, а едновременно и Ботъова, и Бенковски, и бо зна още кого. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 369.
ДИВЯК м. Диал. 1. Само ед. Дивота (в 1 знач.); простотия, дивотия.
2. Саможив, див човек.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ДЙВЯЧКА ж. Диал. 1. Дивачка2. Най-напред оградили с трънки купеното .. Сетне изсекли храстите, очистили камънаците и облагородили дивячките. Кр. Григо-ов, ОНУ, 109. В горите растат орехови ървя, лески, рася, буки, липи, яворе, дивяч-ки, ситници и други големи и средни дървета. Е. Каранов, ПСп, 1876, кн. 11-12, 126. Брали сливи Брусарците, събирали дивячки по гората и пълнели големите каци и бъчви. Зашуртяла кехлибарена ракия от лулите... Кр. Григоров, ОНУ, 110. Отново започваше познатият му живот на бедните овчарчета .. Ще се къпе цяло лято в мътните вирове на реката. Ще бере лешници и дивячки ябълки по доловете. Г. Русафов, ИТБД, 231.
2. Дива круша (Н. Геров, РБЯ).
ДЙГА ж. Дълъг насип на брега на море или на голяма река в средното или долното й течение, предназначена да предпазва разположените наблизо низини, населени места и под. от наводнение и приливи. Реката не се виждаше — скриваха я дигата, високата тополова гора по нея и тънката мъглица.
H. Тихолов, ДКД, 177. После той тръгнал пак през тундрата, после по Лена, та чак на кея град Иркутск, където търговците потопявали старите кораби по крайбрежието, за да направят от тях дига и да защитят града от наводнение. И. Радичков, НД, 21. Вълноломът едва се виждаше като плоска дига над пяната. Н. Антонов, ВОМ,
57.
О Затворена дига. Спец. Дига, двата края на която опират в незаливаните от високи води склонове. Отворена дига. Спец. Дига, горният край на която опира в незаливания от високи води склон.
— От хол. dijc през фр. digue.
ДЙГАМ. Вж. вдигам.
ДИГАМИЯ ж. Книж. Двубрачие.
— От гр. Siyapoç .
ДЙГАНЕ. Вж. вдигане.
ДИГАЧКА. Вж. вдигачка.
ДЙГВАМ. Вж. вдигвам.
ДЙГЕРИ, мн., ед. (рядко) дйгер, м.
I. Истор. Представители на най-лявото крило на революционната демокрация в Английската буржоазна революция от 17 в., защитаващи интересите на селската и градската беднота, особено на безимотните селяни, разорени вследствие аграрния преврат.
2. Рядко. Книж. Златотърсачи. Ще ги [заточениците] стоварим на африканския бряг. Нашите дигери открили там диаманти. Гр. Угаров, ПСЗ, 42. — През вашата плантация не са ли минавали някакви португалски дигери? Гр. Угаров, ПСЗ, 94.
— От англ. diggers.
