ката. Ив. Вазов, Съч. XIII, 122. Далеч изчезнаха цигаревите книжки —/.. / Тъй гиздави, тъй дивно белоснежни, / /сят летни рокли на девойки нежни. Хр. Смирненски, Съч. II, 28.
ДЙВНОСТ, -тта, мн. -и, ж. Рядко. 1. Само ед. Отвл. същ. от дивен; прелест. Утрото ни посреща с всичката си неочаквана дйвност. По постепенно намаляващия ход на парахода разбрах, че пристигаме на пристанище. — Венеция! Венеция! Ив. Ка-рановски, СбЦГМГ, 302.
2. Само мн. Прекрасна, чудна, дивна гледка. Идете в Рила да видите дивностите и величието на природата! Ив. Вазов, Съч. XV, 105.
ДЙВО Нареч. от див. Тя [свраката] изкряка диво и се опита да се освободи, но вече беше късно. Зл. Енев, ГП [еа]. —Изпреварих те — й каза тя още като я видя и диво се разсмя, а в очите й се появиха сълзи. М. Дубарова, ПС [еа]. Урбанизираният човек в лириката на Вапцаров живее със съзнанието на уловено и заключено животно и затова така диво копнее и страда за зелените поля, за вятъра и пролетните ухания. БЕЛ, 2004, бр. 5 [еа]. Есента/полетя / диво разкъсана / в писъци, вихър и нощ. Г. Милев, ЖП [еа].
ДИВОЛКЯ ж. Диал. Гъдулка.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от
H. Геров, 1908.
ДИВОРАСТЯЩ, -а, -о, мн.-и, прил. За растение — който расте, вирее при естествени условия, който не е култивиран. Бразилия се счита за страна с най-голямо разнообразие на тропически растения. Благодарение на тропическите условия там има 40 000 вида диворастящи растения. Д. Циков, КСКР, 4. Създадоха пункт за събиране на билки и диворастящи плодове. И. Радичков, СР, 155. Култивираните банани образуват безсеменни плодове. Диворастящите образуват семена, но плодовете им не се ядат. С. Драганов, ФБР, 28. Гъбите, които се употребяват за ядене, са обикновено гуг-лести.. Всички са диворастящи. Н. Сотиров, СК, 17. Малко са местата по земното кълбо, където още има запазани естествени находища от това нежно диворастящо цвете [лотоса]. ВН, 1960, бр. 2854, 4.
дивост, -тта, мн. няма, ж. Книж.
I. Качество на див (в 6, 8 и 10 знач.); дивота. Особено ясно е очертан образът на Яне Сандански с всичката му енергичност, дивост и баснословна упоритост. Т, 1941, бр. 212, 2. Дванадесет часа след напиването таралежът бил напълно трезвен и вече не проявявал никаква дивост. П. Петков, СП,
9. Ех ти, наш век, богат / със радио, електричество и дивост / все още в каменния град / се спират и трамваите пред бивола! Мл. Исаев, ТП, 48.
2. Качество на природата, на природен обект, свързано със запазване на първичния му естествен вид и с липсата на човешко присъствие; дивота, дивотия. Мълчаливо вървяхме нагоре по каменистия рът., на Стара планина, която с всичката си дивост и величие изпречваше и въздигаше пред очите ни своите огромни гърбушки. Ив. Вазов, Съч. XVII, 106. Околните върхове и стръмнини, и долове се очертаха ясно пред нас.., поразителни по своята грандио-зна дивост. Ив. Вазов, Съч. XVII, 94.
ДИВОТА, мн. няма, ж. 1. Състояние на изостаналост в културно или интелектуално отношение на човек, група от хора, общество и под.; дивотия, простотия. Докторът .. държеше повече първата си тема: оплакване от условията на живота тука и от дивотата на обществото. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 138. Бурята от Горкиевите писания измиташе авгиевите обори на еснафската дивота, ограниченост и пошлост. Г. Бакалов, Избр. пр, 53. От тях [болестите] много свят е изгинал, па и днес гине по някои страни, които още киснат в простота и дивота. Лет., 1874, 78.
2. Състояние на природата, при което се запазва първичният й естествен вид, необита-емост и пустота; дивотия. Вечерният здрач и дивотата на местността усилваха още повече техния печален вид. Ст. Загорчинов, Избр. пр П1, 103. Дивотата и самотията на тоя заглъхнал пущинак изпълваха Най-деновата душа с непонятен хлад. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 24. Замлъкна и воденицата на Лазар Дъбака .. Дивота и мълчание зацарува наоколо и изпълни с нерадостни мисли сърцето на всякога веселия Дъбак. Елин Пелин, Съч. I, 166. Планината пуста. Дивота и сън е. / Вред пространства голи, бърда, урви, тръне. Ив. Вазов, Съч. I, 174. //Първичност, примитивност в човешката природа. Духът на свободата и независимостта още тлееше заедно с дивотата на нравите у тукашните селяни. Ив. Вазов, Съч. VII, 68.
3. Качество на див (в 7 знач.). Баща ми затова още ме прати там, за да мога да се поотъркам при по-събудените калоферци, да стана по-смел и по-общителен и да се отърва от непобедимата си, до дивота, свенливост. Ив. Вазов, Съч. X, 170.
4. Проява на грубо, нечовешко отношение към някого. С дивота, която учудваше, правителството на земеделците, заплашваше, че ако железничари и пощенци дръзнат да стачкуват, то ще използва всички средства, за да ги разгроми. Г. Караславов, ОХ III, 359.
ДИВОТЕЯ, -ееш, мин. св. дивотях, прич. мин. св. деят. дивотял, -а, -о, мн. дивотели, несв., непрех. Диал. Дивея.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
