дивйзия ж. Воен. 1. Голямо тактическо съединение в сухопътните и военновъздушните войски, в състава на което се включват постоянен брой еднородни или разнородни войскови части. Тук наблизо беше построена почти цялата дивизия: конните полкове, колоездачните роти, картечните взводове, конните батареи и пехотните отделения. Й. Йовков, Разк. П, 226. През Първата световна война почти всички войници от село бяха пехотинци и се числяха към седемнадесети и петдесет и седми полк на девета дивизия. Ил. Волен, МДС, 78. Подготовката бе обхванала всички. Сигурно и в щаба на дивизията, и в щаба на корпуса е същата трескава работа. Ив. Мартинов, ДТ, 47. Пред фронта на удара бяха частите на трета балканска дивизия, която по-късно за отличие в сраженията получи наименованието дравска. П. Вежинов, ЗЧР, 145. Общовойскова дивизия. Пехотна дивизия. Танкова дивизия.
2. Висше тактическо съединение във военноморските сили.
— От лат. divisio 'деление, разделяне'.
ДЙВИНА ж. Диал. Диветина1 (в 1 знач.).
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДИВИНЙЛ, мн. няма, м. Хим. Бутадиен. Дивинилът се употребява като изходен продукт за получаване на синтетичен каучук.
— От гр. + лат.
ДИВЙТ м. Старовремски прибор за писане, който се състои от металическа кутийка за пера и мастилница на единия край. Панайот ходеше напред и назад, спираше се и диктуваше нещо на писаря си, който, свит на две, топеше перото в дивита и записваше в дневника. Ст. Дичев, ЗС I, 485. Кадиите по диваните, щом си спомняха за Ин-дже, потапяха веднъж и дваж пачите си пера в дивитите, позамисляха се и съдеха право. Й. Йовков, СЛ, 143. И когато извади от дивита, що е затикнат в пояса му, гъшето перо и почне да записва в тефтера кой колко пари внася, .., той се чувствува някак по-високо от другите и изпитва нещо като гордост... Т. Влайков, Пр I, 101. Манастирският библиотекар ни показа пергаменти от заешка и овча кожа, орлови и гъши старовремски пера, турски дивит. А. Каралийчев, С, 277.
— Тур. divit.
ДИВИТЕЦ м. Диал. У мал. от дивит; ди-витче.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДИВИТЧЕ, мн. -та, ср. У мал. от дивит.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
дивичък, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от див (в 4, 5 и 6 знач.). Това е булката ми .. Трета ми е тя и малко дивичка пада, не е като първите ми две булки. Г. Ка-раславов, Избр. съч. И, 159. — Ние ще пътуваме все край дивички мюсюлмански села. Ив. Вазов, Съч. XII, 111. Студен, непри-лепен, дивичък, като същи руски семинарист .., даскал Партений не ни направи внушително впечатление. Ив. Вазов, Съч. X, 161.
ДЙВКА ж. Диал. Глупава, дива жена; дивачка1, дивла.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДЙВЛА ж. Диал. Глупава, дива жена; дивачка1, дивка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
дйвльо, -то, мн. -вци, м. Диал. Глупав, див човек; дивак, дивчо.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
дивляк, мн. -ци, м. Диал. Дивак (в 1 знач). Сами дивляци не би това захващали и стрували, кое са направили бунтовници. БДн, 1857, бр. 9, 36.
ДИВЛЯНКА ж. Диал. Делянка.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ДИВНО нареч. 1. Прекрасно, прелестно, чудно, омайно. След вечеря Любица се облече в бяла копринена блуза, която дивно прилягаше на прелестното й тяло. Ив. Вазов, Н, 11. Сред кървав пламък и през дим, / сред задух нетърпим, / небето в твоя поглед / дивно ще се отражава. П. К. Яворов, Съч. I, 71. Милувка майчина на първенче дете — / така погалиха сърце старешко те, / тъй дивно казани словата вдъхновени... П. П. Славейков, Събр. съч. Ш, 145. • Рядко. Като възклицание. Впрочем, щом такъв един [селски] ергенин се задоми, стане глава на семейство, .. и вие би се зачудили как така хубав, напет и хрисим Стоимен е станал такъв почернял, погрознял, дори да го съжалиш! Дивно! Н. Попфилипов, СбЗР, 61. След малко звуците заглъхват, ала Раев все още слуша .. —Дивно! — Божествен мотив! Йв. Кирилов, Ж, 5.
2. С гл. съм, ставам и под. в 3 л. ед. Обикн. при крат. лич. местоим. в дат. Означава, че някой изпитва силно учудване и възхищение. Нему [на Теодосий] ставаше чудно и дивно за човеците — колко те бяха различни един от друг, колко тайни криеше всяка човешка душа! Ст. Загорчинов, ДП, 279.
3. С прил. хубав, красив и под. — означава много висока, висша степен в проява на качеството, изразено от прилагателното; изключително, необикновено. Зад стройния ред на върбите се простира дивно красивото и зелено плато. Н. Попфилипов, PЛ, 24. Долавя се сякаш и тихото скърцане на резеца, с който тайнственият белобрад майстор изрязва по стъклата на прозореца дивно хубави шарки и чудновати цветя. Т. Влайков, Съч. Ш, 43. — Красимиро, ела до мене — проговори Теодора, като изглеждаше дивно хубавото тяло и лице на боляр
