Ил. Волен, МДС, 219. Когато беше здраво, пускаше го и Ния с другите деца в махалата — тъй искаше Лазар, пък и тя: да не дивее детето, да дружи с другите люде. Д. Талев, ПК, 830. И ще заведеш тая жена в Караорман да дивее, да храни кокошките и да меси хляб на аргатите! Ем. Станев, ИК III, 95. — А аз си мислех: кой ли важен ще се вдигне от София, за да дивее сам в тази киша тук... Кл. Цачев, СШ, 121.
2. Проявявам се като див, невъзпитан човек; беснея, лудувам. Нали си е един на баща и майка и чорбаджийски син, какви ли не лудории прави Теню Гълъбарев! Ходи, дивя, на второсрочна служба остава, ергенува, па накрай и четири години в затвора прекара. Г. Караславов, Избр. съч. II, 70. Неп-рокопсан син, дивее по хорища и по кръчми. Ст. Младенов, БТР I, 536.
3. За местност и под. — ставам пуст, необитаем, запазвам и възвръщам първичния си вид; подивявам. Долът дивееше се повече и повече и ставаше безжизнен и страшен. Ив. Вазов, СбНУ I, 72.
ДИВЕЯ СЕ, -ееш се, мин. св. дивях се, прич. мин. св. деят. дивял се, -а се, -о се, мн. дивели се, несв., непрех. Остар. и диал. Дивя се, учудвам се. Всякой ся дивее на нейната [на дъгата] хубост, а малцина знаят как става тя. Лет., 1871, 100-101. Знаменитият министър Сир Роберт Пил само покрай ранната си приука на труд .., разтвори си такива забележителни дарби, които направиха да му ся чудят и дивеят в британ-ский парламент. И. Груев, СП (превод), 54.
ДИВИДЕНТИ мн., ед. (рядко) дивидент, м. 1. Икон. Части от чистата печалба, които съгласно устава на всяко акционерно дружество се изплащат периодично на акционерите. Личността му излъчваше спокойствие на човек, който не се тревожи от рискове и получава с математическа сигурност предвидените дивиденти от акциите си. Д. Димов, Т, 326. И всяка година по Коледа моят тъст, господин Арсов, получава дивиденти в златни левове. А. Гуляшки, ЗР, 40. Месарските фабрики имат доста добри страни. На първо място, това са големите дивиденти, които раздават на своите акционери. Б. Шивачев, ПЮА, 75.
2. Обикн. мн. Прен. Полза или изгода, които някой извлича от определена ситуация за своята политическа или професионална кариера или за определена кауза, политическа позиция и под., които защитава. Той [премиерът] .. хитро усети, че всеки, който търси какъвто и да е дивидент от събитието, ще се изложи. 24 часа, 2001, бр. 79, 5. Йоло, кой знае защо, не успя да натрупа дивиденти от това, че предсказа падането на Т. Ж. от власт. Шок, 2001, бр. 11,3. Не се чувствам герой, нито пък смятам, че трябва да се получават дивиденти от това, че в някакъв момент човек е успял да преодолее страха си. ДТ, 2000, бр. 283, 24. Извличам дивиденти.
— От лат. dividendum 'това, което трябва да се раздели1.
ДИВИЗИОН м. Воен. 1. Основно подразделение в артилерията, кавалерията, ракетните и бронетанковите войски, равняващо се на батальон в пехотата. Дивизионът премина рекичката и по тесен коларски път се разпръсна по стръмнините на отсрещния връх. М. Яворски, ХСП, 179. Той бил в противотанков дивизион за унищожаване танкови огневи точки на противника. Ж. Колев, ЧБП, 148. По всичко изглеждаше, че групата се е откъснала много напред, защото все още не идваха никакви подкрепления, освен част от конния дивизион, който се спеши и припъпли до позициите, брулен от острия огън. П. Вежи-нов, ВР, 15. Артилерийски дивизион.
2. Тактическа част от няколко еднотипни кораба във военноморския флот.
— Фр. division 'деление, отделение'.
ДИВИЗИОНЕН1, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Воен. 1. Който се отнася до дивизия. Слухът за капитулацията на немците бе обиколил вечерта дивизионните щабове, стигна до полковите. Д. Димов, Т, 694. Щеше да прекара цялата война в най-дълбокия тил, защото беше касиер на дивизията .. Не го тревожеше неизвестността, .., а нещо, което скоро щеше да стане една грозна известност: той беше проиграл на комар голяма сума от дивизионната каса. Т. Харманджиев, КЕД, 237. Когато колата наближи и можеше да се различи триъгъл-ното дивизионно флагче, капитан Талига-ров изкомандува за среща. Д. Кисьов, Щ, 148.
2. Като същ. дивизионен (дивизионният) м., мн. дивизионни<те>. Командир, началник на дивизия; дивизионер. Дивизионният стоеше прав пред щабната карта, между офицерите и под показалеца му беше скрита омразната кота. П. Вежинов, ВР, 35.
ДИВИЗИОНЕН2, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Воен. 1. Който се отнася до дивизион. Маршируваха бозавите колони на пехотата — .. После идеха дългоцевите дивизион-ни топове, камионите с муниции и припаси. Ем. Манов, ДСР, 5-6.
2. Като същ. дивизионен (дивизионният) м., мн. дивизионни<те>. Командир на дивизион.
ДИВИЗИОНЕР м. Разг. Началник, командир на дивизия; дивизионен1. След малко генералската кола заподскача по неравния път, отнасяйки дивизионера към друга позиция. Д. Кисьов, Щ, 149. Той не можеше да разбере, че Бойченко е сам изненадан, .., и че не бе намерил с какво да помогне на объркания дивизионер, освен с доброто си настроение. П. Вежинов, ВР, 118.
— Фр. divisionnaire.
