сполука, е оставено без задачи — просто като отделни дивертисментни номера, без каквато и да е връзка с цялостната линия на спектакъла. НК, 1958, бр. 31, 4.
ДИВЕТИНА ж. Диал. 1. Диво животно или птица; дивеч, дивина. Яна Момчил шар-ца кобилица, / та отиде по гора по лова, / да улови пиле диветина. Нар. пес., СбНУ ХЬУШ, 46.
2. Месото от диво животно или птица, употребявано като храна; дивеч (Ст. Младенов, БТР).
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ДЙВЕЧ, мн. няма, м. 1. Събир. Диви животни или птици, обикн. като обект на лов. Някога хей там под Звезданица каква гора е имало .. Гъста гора, дето се въдил какъв ли не дивеч. Кр. Григоров, Р, 119-120. По-голямата част на годината бе непроходима, но богата на дивеч. И. Петров, МВ, 81. Сутрин, .., нарамвах пушката и скитах до вечерта из горските околности, пълни с извори и с дивеч. Елин Пелин, Съч. II, 55.
— Хаджи Емин .. беше излязъл на лов .., изкарани бяха насила много селяни да помагат и да плашат дивеча. И. Йовков, СЛ, 33. Вече четири години ловът в крайгранична-та зона беше забранен и дивечът се беше много размножил. Д. Кисьов, Щ, 187. Вреден дивеч. Космат дивеч. Дребен дивеч. Едър дивеч. Местен дивеч. Полезен дивеч. Прелетен дивеч. II Единичен представител на дивите бозайници и птици, който е обект на лов. Докторът гръмна, но видя, че дивечът избяга нататък здрав и читав. Ив. Вазов, Съч. XII, 18. Ама дивеч нали е, мечката се отвързала, повлекла синджира и избягала. Й. Йовков, ВАХ, 72. Намислил бях да изпитам щастието си на лов и чрез него да узная съдбата на моята любов. Ще стрелям върху първия дивеч, който ми падне. Ако улуча, ще дам съгласие, ако не — прощавайте, прекрасна Мара Далиева. Ив. Карановски, Разк. I, 97.
2. Събир. Убити диви животни и птици като едно цяло или месото от тях като храна. В гостилницата е и Митю Караколев, .., който доставяше дивеч на дядо Руси. Й. Йовков, ПК, 58. Момците носеха за трапезата на младоженците всеки ден дивеч: сърни, зайци. Ив. Вазов, Съч. XIV, 55. В Пловдив по улиците се точеха турци ловци. Те разнасяха нанизани на върлини диви патици, яребици и зайци. Дивечът беше най-евтината храна. А. Каралийчев, ПГ, 211. Слуги внасят едър дивеч и наливат вино на мъжете. Г. Райчев, ЕЦ, 71. Дивечът си е дивеч, но и агнешкото месце е вкусно, когато е от чуждо стадо. О. Василев, ЖБ, 8.
ДИВЕЧОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на дивеч (в 1 знач.). Дивечовите кожи съхнеха, разперени по клоните, трупаха се ден по ден и препълваха горската колиба. О. Василев, 33, 26. Заешките кожи се употребяват в естествен цвят или имитират някои скъпи дивечови кожи, като кожата на ушатия тюлен, на бобъра, на златката, на леопарда и други. Г. Ралчев, ДМЖ, 52. Останалите животни бяха двуроги, те са елените за храна. Ловците ги колятъ за да разнообразяват дивечовото месо. Й. Радичков, НД, 146.
2. Който е предназначен за дивеч (в 1 знач.). Необходимо е да се създадат дивечови ниви и ливади, които да бъдат разпръснати на повече места из площта на стопанството. ЛР, 1971, бр. 5, 12.
ДИВЕЧОВЪД м. Лице, което се занимава с развъждане на дивеч при специално създадени условия или подпомага свободно-то му развитие. Всеки знае, че и дивечът може да нанася щети на народното стопанство. За да се избегне това, стана наложително сътрудничеството между лесовъдите, дивечовъдите и агрономите. НР, 1967, кн. 12, 3. Нарамих си мечката и тръгнахме да се връщаме. Тогава дойде при мене старшият дивечовъд. Н. Хайтов, ДР, 207.
ДИВЕЧОВЪДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който е свързан с развъждане на дивеч, който е предназначен за развъждане на дивеч; дивечоразвъден. Дивечовъдно стопанство. Дивечовъден район.
ДИВЕЧОВЪДСТВО, мн. няма, ср. Стопанска дейност за развъждане на диви животни и птици при естествени или специално създадени условия. Изучаването на инстинктите има голямо практическо значение за животновъдството, дивечовъд-ството, лова, за борба с вредителите и др. ОБиол. X кл, 56. Рибарството, пчеларството, дивечовъдството и множество други отрасли от народното стопанство, за да могат правилно да се развиват, трябва да се базират върху познания из областта на зоологическата наука. Пр, 1952, кн. 5, 103.
ДИВЕЧОРАЗВЪДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който е свързан с развъждане на дивеч, който е предназначен за развъждане на дивеч; дивечовъден. В защита на някои ценни видове дивеч и риба са уредени големи резервати, дивечоразвъдни и рибовъдни стопанства. Геогр. X кл, 73. У нас има и ловни стопанства. Това са дивечоразвъдни места, където ловуването е разрешено. Зо-ол. VII кл, 147.
ДИВЕЯ, -ееш, мин. св. дивях, прич. мин. св. деят. дивял, -а, -о, мн. дивели, несв., неп-рех. 1. Живея примитивно, откъснат от човешко общество или далече от цивилизовани райони подобно на дивак. Ходя по лов и бия вълци и мечки. Разправям се с дивеч и сам дивея. Ив. Вазов, Съч. XX, 68. Старият Парцалан и лете, и зиме дивееше на колибата си, по пущинаците — само по Великден, за червено яйце ще слезе в селото.
