обитават влажни места (крайбрежия), рядко летят, обикн. тичат и са ловен обект. Rallus ц Сгех. Полето бе стихнало, потопено в зроя, само дърдавците пищяха от жега. И. Радичков, ЧП, 60.
О Воден дърдавец. Птица с големина на гургулица, отгоре тъмномасленокафява с черни петна, която живее из блата и мочурища и поради скрития си начин на живот е труден обект за лов. Rallus aquaticus. Ливаден дърдавец. Прелетна птица, по-голяма от пъдпъдък и по-малка от яребица, оцветена от горната страна жълтокафяво, изпъстрена с тъмни петна, а отдолу — белезникаво, която обитава влажни места, ливади и под. и е обект на лов. Сгех сгех. През трийсетте години в сп. „Ловец“ имате известен брой статии за отделни представители на нашите диви животни. Например писали сте статия за лисичия лов, за дивите патици,.., за ливадния дърдавец. Ив. Саран-дев, ЕС, 128.
ДЪРДОНКИ обикн. мн., ед. дърдонка
ж. Диал. Кози, овчи или заешки изпражнения. — У нас овцата е светиня. Кога седнем да я доим, тя подритва, па пусне и по някоя дърдонка в млякото. Кр. Григоров, Р,
36.
ДЪРДОРЕНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от дърдоря. Ако бях някое литературно или театрално светило, което смайва околните с дърдоренето си, щеше да ми до-деш повече. Д. Димов, ЖМ, 68. Отремски и Невенка често се ослушваха, с лека усмивка в очите — от духовитите дърдорения и смешки на съотечествениците. Ив. Вазов, Съч. XXI, 157. От многото неща, които го дразнеха, Рълев не можеше да понася дърдоренето на бръснарите. Й. Попов, ПЧ, 51. Гошко .. заедно с дечурлигата от махалата играеше футбол. Държах го под око, като същевременно внимателно слушах дърдоренето на съседката. В. Сотиров, ЛНП, 46.
ДЪРДОРКА ж. Разг. Жена дърдорко ;бъбривка, бъбрица, бърборка.
ДЪРДОРКО, -то, мн. -вци, м. Разг. Човек, който дърдори; бъбривец, бъбривко, бъбрица, бърборко. — Един истински революционер не трябва да бъде празен.., дърдорко, а човек на делото. Д. Спространов, С, 166. —И писатели, и популяризатори, и разни тъпаци, които наричат себе си фу-туролози, бърборят какви ли не глупости. Това са дърдорковци, това не са никакви откриватели. П. Вежинов, НБК, 396. С кола се пътува далече по-приятно, отколкото с тролейбус или трен. Тук липсва и неизбежният дърдорко,.., и никой не ви пита: „За къде пътувате?“ Тонич, ББК, 183. — Ти си само страхлив и подъл дърдорко като всички пияници, затрили живота си в кръчмите. Д. Димов, Т, 508. Псувните са присъщи на дърдорковците и на слабоха-рактерните. К. Калчев, ДНГ, 131.
ДЪРДОРКОВЩИНА ж. Разг. Пренебр.
1. Само ед. Качество на дърдорко. Той се отличаваше с дърдорковщина пред господаря си, но пред враговете му трепереше.
2. Проява на дърдорко.
ДЪРДОРЯ, -иш, мин. св. — их, несв., прех. Неодобр. Говоря много за незначителни и излишни неща; бърборя, бъбря, брът-вя. — Слушай, да не би ти да висиш най-дълго на телефона? — Разбира се — аз, кой друг? — Боже мой, и с кого толкова дърдо-риш! Др. Асенов, И, 56. Непрекъснато съм дърдорел!... Кре-че-та-ло... Добре, но струва ми се, тесен ще ти се види салонът утре от това кречетало! Д. Калфов, Йзбр. разк., 150. — Марийоло! Где си, мари, я кое време стана! Още ламбата не си очистила. С кого дърдориш на вратата? Ст. Чилин-гиров, ПЖ, 101. • Обр. — И за какво ме месят мен в тая работа?... Доколкото знам, той е някакъв философ. .. — Няма значение, ние двамата дърдорим най-добре английски! — Гласът му прозвуча весело. — Пък и кой ще му мъкне куфарите, зер някой от академиците? П. Вежинов, БГ, 156.
ДЪРЖА, -йш, мин. св. -ах, пое. дръж, дръжте, несв. 1. Прех. Имам нещо в ръка (ръце), като не го пускам, не му давам да падне или да се измести. В една ръка [Скорецът] държеше гуслата си, в друга — малка бяла кърпичка. Елин Пелин, Съч. I, 226. Тя [Янка] стоеше смирено отстрана и свенливо държеше писана бъклица с вино. Елин Пелин, Съчи. I, 38. Там Исус е седнал, държи евангелие. Й. Йовков, Ж 1945, 140. Той говори по телефона .. С дясната ръка държи слушалката, а с лявата почуква по бюрото. М. Грубешлиева, ПП, 117. На прага застана едра жена; газеничето що държеше, осветяваше нейното застаряло месесто лице. Ст. Дичев, ЗСI, 389. Там три жени завари, /.. / Втората гергеф шиеше, / третата тефтер държеше. Нар. пес., СбНУ XXXV, 105. // Крепя, придържам нещо в ръка, ръце. Видя [Марин], че дядо Иван слиза от горе и държи в шепите сиизапалена свещ и пази да не я угаси вятъра. Й. Йовков, СЛ, 116. В ръце държа една ваза и една мастилница желязна — от лотарията ми се паднаха. Ал. Константинов, Съч. I, 292. // Хванал съм ръката (ръцете) на някого и оставам в това положение, обикн. като израз на чувства, отношение към него или при поздрав, ръкостискане и под. През всичкото време старата жена държеше в костеливата си ръка ръката на офицера. Й. Йовков, Разк. III, 132. Стиля усмихната държеше ръката на леля си и не я пущаше. К. Петка-нов, ОБ, 83. — Ако чуеш, че съм убит, ще ти стане ли мъчно за мене? — каза той [Йосиф], като все държеше ръката й [на Нона]. Й. Йовков, ЧКГ, 181-182. В чакалнята стоеше права възрастна жена в траур, която държеше за ръка тринадесетгодиш-но момиче. М. Грубешлиева, ПИУ, 299.
