2. Прех. Имам в ръцете си нещо (сечиво, инструмент, оръжие, приспособление и под.), без да го пускам през цялото време, докато работя или извършвам някакво действие Цялата [войска] беше от новобранци, ни пушка държали, ни сабя въртели. Д. Рачев, СС, 246. Председателят Райчо се почесваше зад врата и позапитваше тракториста, който държеше здраво кормилото и очакваше заповед накъде да завърти. Кр. Григоров, Н, 35. — Както сме държали плуг и мотика, тъй ще държим и инструментите в завода. И. Петров, МВ, 213. Съжалявах, че моите ръце не могат да въртят тежкия чук, да държат длето и майсторски да дялат синкавите павета. Ст. Станчев, ПЯС, 40. Момче! Дръж хубаво бръснача, че ще ме порежеш! Ив. Вазов, Съч. XII, 157.
3. Прех. Имам нещо в уста или крепя нещо със зъби, устни, човка и под., като не му давам да падне, не го изпускам. Най-напред вървяха музикантите. Еони от тях носеха дълги, с металически блясък на злато, пръчки, които удряха една о друга .., а трети държаха в зъбите си няколко бели инструмента, прилични на ножици и чаткаха с тях. Елин Пелин, ЯБЛ, 71-72. Държеше иглата с конеца в устата си, гледаше го и се усмихваше. И. Йовков, СЛ, 10. Черна врана, там на грана / чока нещо и гризе; / а лисица, лукавица — на отде се тамо взе? / Па й казва: — Златна птицо, / във уста си що държиш: /сиренце ли е, месце ли? П. Р. Славейков, Избр. пр I, 284.
4. Прех. Сложил съм, поставил съм ръка (ръце) върху нещо или в нещо, някъде, като я задържам, запазвам за известно време в това положение. Той държи ръцете в джобовете си. Ал. Константинов, БГ, 118. Този човек се наричаше Пишен Георги. Жена му държеше ралото и с остен бодеше магарето. К. Петканов, СВ, 17. Хайде ела да помагаш, че твойто брашно се мели .. Я ела дръж и разтваряй чувала да го напълним, че в сандъка вече няма място. Й. Йовков, ЖС 1935, 155-156. А Лала стои зад мене, държи ме за сетрето. Ив. Вазов, Съч. XXII,
33. Змиите съскат с грозен писклив звук / по тях [грешниците] и по телата им се вият, /ръце им вързани държат отзад, / при-пасуват им кръста и ги бият, / без милост, по гърди, по гръб, по врат. К. Величков, Ад (превод), 203. // Сложил съм ръката си върху или до някоя част от тялото си. Момичето изстена, като държеше с ръка десния си крак. Кр. Григоров, Н, 173. На първото място стоял Станимир и държал челото си; а около него се намирале десетина души храбри юнаци. Л. Каравелов, Съч. V, 41. — А аз от сега нататък никога няма да яздя муле, говорила баба Кера и държала кълката си. Л. Каравелов, Съч. VIII, 47. Боли ме зъб и затова държа бузата си. II Сложил съм, поставил съм нещо или някого върху себе си, в обятията или скута си. В каруцата седеше жена му Яна и държеше на скут мъжка рожба. К. Петканов, X, 20. Млада селянка, приседнала на колена до една от купите, държи на гърдите си детенце и го кърми. Д. Талев, И, 12. Той държи под мишницата си голяма кожена чанта. Св. Минков, ДА, 20. На вратата се показа една жена, която .. , с едната си ръка държеше хромо момченце. Ил. Блъсков, КУ, 10.
5. Прех. Подпирам с ръце някого или нещо някъде или в определено положение, като не позволявам да се накланя, да се измества, премества или пада; крепя. Когато дядо Либен са метне на коня и отива в чер кова .. двама слуги вървят с него пеша и държат го и от двете страни. Л. Каравелов, Съч. II, 43. Венецов помълча,.., Дигна глава, изпъчи гърдите си напред,.. — Дръжте го да не падне! — провикна се пак младежът от ергенската компания. Г. Караславов, Избр. съч. II, 49.
6. Прех. Разг. В знак на почит, уважение подавам връхна дреха или нещо друго някому, като му помагам да се облече или да си послужи с него. Той стана и държа палтото на лекаря, като продължаваше да се усмихва. М. Грубешлиева, ПП, 163. Дадоха му чиста риза и съвсем нови потури. Кина му държа да запаше дълъг и широк пояс. К. Петканов, МЗК, 41. Те, горките, и кревата му подреждаха, и кърпата му държаха, кога се мие. Чудомир, Избр. пр. 213. Ела сам тука, да видим, ще ли ти стане барем тоз сюртюк и му държи да го облече. Т. Шиш-ков, ГМ, 13. Седи Велко на високо .. / та си пие шпирт ракия .. А Станка му диван стои, диван стои, чаша държи. Нар. пес., СбНУ ЬУУ1, 22.
7. Прех. Разг. Оставям, поставям, задържам някого или нещо в определено положение, състояние, без да го променям. Държа прозореца си отворен по цял ден. А Хората все още държат отключени домовете си — в този край няма крадци. А Държа телевизора включен, дори когато не го гледам. А Обикновено държат автомобилите си пред домовете, често даже на тротоара. И Запазвам определено положение на тялото си или на части от него, като оставам в определено състояние, поза. Дръж гърба изправен, не се прегърбвай! А Държи главата си наклонена настрани. II Заставям някого да заеме определено положение или да остане в определено състояние. Двамата с Йош-ката го хванали и го вързали с въже за крушата насред двора, и го държали вързан един ден и две нощи. А. Каралийчев, НЗ, 131. Защо ме държиш тогава прав, беим? Път съм вървял. Ст. Сивриев, ПВ, 126. За станалото научи учителят. Той ме държа за поука на другите цял час на колене.
С. Чилингиров, ХНН, 60. // Разг. За дреха, обувки и под. — задържам топлина, запазвам определена температура, пазя тялото
