и дълго и с часове гледаше в някаква невидима точка на покрития с дърворезба таван. А. Гуляшки, МТС, 67. На вътрешния кръг са подредени най-модерните магазини. Тук има всичко., и магазини, в които се продават скъпоценности, раджастански миниатюри, дърворезби от стари храмове. Т. Кюранов, АП, 15.
4. Изк. Декоративно изкуство, у нас разпространено обикн. като народно, при което върху дърво се изрязват пластични фигури и орнаменти.
ДЪРВОРЕЗБАР, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който се занимава с дърворезба; резбар. Известно значение има производството на различни художествени предмети, изработени от опитни майстори, златари, дърворезбари и производители на глинени съдове. С. Кюпрюбашиев, И, 92.
ДЪРВОРЕЗБЕН, -а, -о, мн. -и. Прил. от дърворезба. Вниманието ми бе привлечено от резбата, която украсяваше капака на сандъчето. Бе дърворезбена приказка за вечния двубой на доброто и злото — на един клон бе кацнало птиче със сребърни криле, а към него се бе устремила пепелянка, в чието око блестеше зелено камъче. ЖД, 1965, кн. 12, 14. Лудо препускане из Пловдив. Археологическият музей със смъртната маска на тракийския вожд, етнографският музей с дърворезбените тавани, с .. гайди и кавали. Н. Стефанова, ЖД 1967, кн. 7,1.
ДЪРВОРЕЗБИ, -зна, -зно, мн. -зни, прил. 1. Който се отася до рязане на дървета. Встрани от селото .. громолят гатери-те на дърворезната фабрика. Н. Хайтов, ПП, 97. Дърворезно производство.
2. Като същ. дърворезна ж. Работилница за рязане на дървета. Камен мина край дърворезната, бутна дъбовата врата и като разбра, че е заключена, надникна през прозореца. Машините дремеха .. Банцигът не пееше своите досадни песни. Цв. Ангелов, ЧД, 157.
ДЪРВОСВАЛ м. Спец. Булдозер, снабден с допълнително тласкащо устройство, който се използва като машина за събиране на дървета.
ДЪРВОСЕК, мн. -ци, след числ. -ка, м.
1. Само ед. Сечене на дърва. — Ние гоним от кантората си селяни, на които не сме доплатили за дървосека и за кирията. В. Геновска, СГ, 291.
2. Индив. Дръвник. Една брадва лежеше захвърлена всред двора до изпосечен и оглозган като със зъби дървосек. И. Йовков, Ж 1945, 162.
ДЪРВОСЕКАЧ м. Човек, който сече дървета в гората. По това време той беше станал дървосекач и добре поминуваше. Ст. Станчев, НР, 184. Какви хора са нашите работници: бръснар, балканджия, овчар, дървосекач. В. Ченков, ЗХ, 125.
ДЪРВ О СНАБДИТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който се отнася до дърво-снабдяване.
ДЪРВОСНАБДЯВАНЕ, мн. няма, ср. Снабдяване с дърва, обикн. за огрев. Въпросът за топливото повдигна Надя,.. Бешем-лията организира дървоснабдяването.
А. Гуляшки, МТС, 288.
ДЪРВОТНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Остар. и диал. Дръвник. Чуди са [селянинът] с какво по-преди да пригуди на кръстника и на кръстницата си. Разшават са из къщи моми, разшетат са булки,..; из двора до дървотника запарпулят заклани кокошка, мисирка, патка. Ил. Блъсков, ПБ, 67. Додето жената се щурала по тавана, мъжът от радост [че ще забогатеят] зел та натръшкал на огъня колкото дърва имало на дървотника. Китка V, кн. 15, 19.
ДЪРВОЯД м. Гъсеницата на разпространена в България едра (до 10 см) сивока-фява с напречни по-тъмни ивици нощна пеперуда, която силно поврежда дървесината на дърветата. Cosus cossus. Стените и таванът бяха гладко рендосани, но надупчени от дървояди и червеи. Гр. Угаров, ПСЗ, 315. Дървесината на иглолистните и широколистните дървета се напада от голям брой насекоми, от които най-важните са различните видове дървени оси, дървояди.., корояди и др. В. Брънеков и др., СД, 232.
ДЪРВОЯДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Рядко. Който яде дърво. Та ви рекох за гъсениците... Но освен тях, сега привлича особено внимание едно дървоядно насекомо, което опустошава дъбовите гори това лято. Ив. Вазов, Съч. XIX, 63.
ДЪРВОЯДЕЦ, мн. -дци, след числ. -деца, м. Диал. Дървояд. Музиката стъпи на моста,., цялата сватба се наниза. И тъкмо се наниза,., мостът като каза едно: кррррр! — цялата сватба отиде в реката .. Почнаха да викат от брега:.. Той тоя мост, е бая стар, пълен е с дървоядци и дървоядците са я свършили цялата работа. Й. Радичков, В, 141.
ДЪРВОЯДИНА ж. Индив. Нещо обикн. направено от дърво, проядено от дървояди.
— Всекиго нещо гложде отвътре! — Дървояд гложде! — Където дървоядът се появи, той всичко превръща в дървоядина!... Й. Радичков, К, 17.
ДЪРВЯ, -йш, мин. св. -йх, несв., прех. Диал. Бия някого; млатя, бъхтя.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДЪРДАВЦИ обикн. мн., ед. дърдавец,
след числ. -веца, м. Общо название на два вида птици от разред жеравоподобни, отгоре пъстри на черни и кафяви шарки, които
