българската промишленост, който включва дъскорезно (дъски, греди), амбалажно (щайги, каси, сандъци), шперплатно, фурнирно, паркетно, кибритно и др. под. производства.
ДЪРВООБРАБОТВАТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който се занимава с дървообработване. На строежа има нужда от 500 м железопътна линия, но изглежда, че ЖП управление в това отношение е обявило съревнование на брациговските дървообра-ботватели. Ст, 1960, бр. 726, 3.
ДЪРВООБРАБОТВАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който се отнася до дървообработване; дървообработващ. Дър-вообработвателен завод. Дървообработ-вателни машини. Дървообработвателни производства.
ДЪРВООБРАБОТВАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с дървообработване; дървообработвателен. Дървообработващи машини.
О Дървообработваща промишленост. Втората съставна част (редом до дърводобива) на промишления отрасъл у нас, който се свързва с използването на дървото (дървесината) като суровина за механично и химико-механично обработване в различните производства като дъскорезно, амбалажно, шперплатно, паркетно, фурнирно, бъчварско, кибритно и др. под.; дървопреработваща промишленост.
ДЪРВООБРАБОТКА ж. Дървообработване. Училище по дървообработка.
ДЪРВОПЕЧАТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Обикн. в съчет. Дървопечатна форма. Спец. Употребявана в миналото форма за печатане, изработена на дървена плоча. Книгопечатането измина дълъг път на развитие. След като дървопечатната форма бе заменена с отделните метални букви през XV в., в продължение на повече от три века начинът на ръчното набиране не е претърпял съществени промени. Г. Върбанов и др., НТ, 97.
ДЪРВОПРЕРАБОТВАНЕ, мн. няма, ср. 1. Дървообработване. Най-голямото богатство тук са горите... Сега просторните водни пътища ще осигурят свободен достъп до местата, най-удобни за дървопреработване. К, 1963, кн. 1, 7.
2. Химико-механично преработване на дървесината. Обширни хвойнови гори има и в полуостров Лабрадор въпреки суровата му природа. Поради това в Атлантическия район са развити добивът на дървен материал, дървообработването и дървопреработването. Л. Мелнишки, К, 127.
ДЪРВОПРЕРАБОТВАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Дървопреработващ. Дървопреработвателно предприятие.
ДЪРВОПРЕРАБОТВАЩ, -а, -о, мн. -и,
прил. Който е свързан или се занимава с дървопреработване; дървопреработвателен.
Дървопреработващи производства. Дърво-преработващо предприятие.
◇ Дървопреработваща промишленост. Дървообработваща промишленост.
ДЪРВОПРОИЗВОДСТВО ср. Производство на дървесина за дървообработващата (дървопрерабоващата) промишленост. Издънките в тия сечища закеляват и не могат да се използуват в дървопроизводс-твото. ОФ, 1950, бр. 1725, 2.
ДЪРВОПРЪСКАЧКА ж. Пръскачка за дървета.
ДЪРВОРЕЗ м. 1. Остар. Дърворезба. „Свети Стефан“ е малка църква, украсена с цветни мрамори, дърворез и меко пожълтяло злато. А. Каралийчев, С, 35. Защото това изкуство [графиката] особено така наречената станкова графика има свой език и средства за изява: литографията, металът и дърворезът. ВН, 1960, бр. 2625,
4. Почти всички наши иконописци ся занимават и с дърворез (да изрязват цветя на дърво..), по тяхному марангозлук. Н. Пав-лович, ЗЖ, 13.
2. Рядко. Дърворезбар (Д. Попов, БТР, 1994).
ДЪРВОРЕЗАЧ м. Мъж, който реже дърва за горене. На отсрещната страна на булевард .. бе спряла дърворезачката, двамата дърворезачи се въртяха около нея, единият оправяше разхлабената й трансмисия. И. Радичков, СР, 210.
ДЪРВОРЕЗАЧКА ж. Машина за рязане на дърва за горене. Една дърворезачка пумтеше пои средата на улицата: пум... пум... пум... И. Радичков, СР, 176. Тя пусна мотора и старата машина запращя като изхабена дърворезачка. К. Калчев, СТ, 32.
ДЪРВОРЕЗБА ж. 1. Само ед. Изрязване, издълбаване върху дърво на фигури и орнаменти. Занимавам се с дърворезба.
2. Само ед. Учебен предмет за придобиване на това умение и тази дейност като специалност в учебно заведение. Продължители на това самобитно наше изкуство днес са възпитаниците на техникума по дърворезба в града, болшинството от които са потомци на старите тревненски майстори. Й. Радичков и др., ГСП, 122. Уча дърворезба.
3. Художествена украса, изрязана, издълбана върху дърво, оценявана обикн. като произведение на изкуството. Той отиде към богатия на дърворезба библиотечен шкаф и измъкна оттам красив револвер с разкош-на седефена дръжка. Ж. Шемтов, ФП, 40. Неговите [на манастира] орехови дърворезби, работени от тревенски резбари, и стенописи от самоковския майстор Захари Зограф са един наистина прекрасен паметник на българското., изкуство. Й. Радичков и др., ГСП, 88. Хаджията все така си седеше кръстато на турския миндерлик,..
