ДЪРВОДЕЛЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от дърводелец; млад дърводелец. Клубът бе отворен, но вътре, седнали до стената край откритите прозорци, приказваха двама души — домакинът-пазач и едно момче дърводелче, името на което не знаеше. Г. Караславов, ОХ IV, 277. Тошката е селско момче, дърводелче. Д. Бозаков, ДС, 52.
ДЪРВОДОБИВ, мн. няма, м. Добиването на дървен материал от горите, което включва последователно извършваните дейности: отсичане, първична обработка
(окастряне, нарязване и белене), извозване (до складовете) и превозване (до мястото за преработка) на дървесината. Наличието на богати гори в Тетевенския балкан дадоха прекрасната възможност за развитието на дървободива и мебелната индустрия. Й. Радичков и др., ГСП, 85. Наред с дървободива, животновъдството и работата в мината, тютюнът осигуряваше добро препитание на хората. Б. Несторов, АР, 65. В последно време най-големите злоупотреби в страната са свързани с незаконния дърводобив.
ДЪРВОДОБЙВЕН, -вна, -вно, мн. -вни. Прил. от дърводобив. Насам бяха и къщур-ките на дърводобивното стопанство, разположени над реката, край самия път. Ст. Станчев, ПЯС, 33. Дървободивни машини.
◇ Дърводобивна и дървообработваща (дървопреработваща) промишленост. Промишлен отрасъл у нас, който обхваща всичките, включени в дърводобива дейности, както и различните производства, свързани с дървообработването. Тетевен израсна като един от първите центрове на дърводо-бивната и дървопреработващата промишленост в страната. Н. Тихолов, ДКД, 134.
ДЪРВОДОБЙВНИК, мн. -ци, м. Човек, който се занимава с дърводобив. В безбрежното царство на бука, увило гънките на планината от Василъов до Свищи плаз, навлезе работническата армия от дърводобивниците. Н. Тихолов, ДКД, 126.
ДЪРВОЕД м. Рядко. Дървояд. Една разкъсана дупка в дъсчената стена до прозореца, малка, като проядена от дървоед, откриваше посоката на куршума — от двора. 3. Сребров, Избр. разк., 233.
ДЪРВОЛАЗ м. Зоол. Род дребни жаби, разпространени предимно в тропическите области, които лазят по дърветата и се хранят с насекоми. Denrobates. Представителите на повече от 10рода жаби: дървесница.., дърволаз.., листолаз.. и др., които живеят в Азия, Африка, Централна и Южна Америка не надминават повече от 2 см. Л. Христов, 3, 9-10.
ДЪРВОЛАЗКИ обикн. мн., ед. дърво-лазка, ж. Зоол. Семейство дребни пойни птици с дълга човка, с дължина до 17 см, които са широкоразпространени у нас, срещат се в гори и паркове и унищожават вредни насекоми. Сегйпбае. Научи се [златката] май_ сторски да претърсва хралупите, вдлъбнатините на дърветата, където нощуваха чинките, кълвачите, дърволазките и синигерите. Ем. Станев, ПЕГ, 48.
◇ Горска дърволазка. Разпространена из нашите планини птица, голяма колкото синигер, отгоре ръждивокафява със светли петна, отдолу бяла, която се движи спирало-видно по ствола на дървото и унищожава вредните за горите насекоми. Сегйпа ^атШа-пб. През есента и през зимата можете да видите сама или заедно със синигерите една птичка, която прекарва по-голямата част от живота си върху дърветата. Тази птичка е горската дърволазка. Ив. Димитрова, ОП, 34. Градинска дърволазка. Значително по-малка от врабче птица, отгоре ореховокафява с черни петънца, отдолу белезникава, която унищожава вредните насекоми, като се движи спираловидно по стъблата на дърветата в парковете, овощните градини и под. Сегйпа Ьгас11ус1ас1у1а.
ДЪРВОЛАЗКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Само мн. дърволазкови. Зоол. Дърволазки.
ДЪРВОЛОМ, мн. няма, м. Диал. Много силен северен вятър, който прекършва, ломи дърветата в горите. Трябва да видите как северният вятър кара столетни смър-чи да му се покланят, как пукат корените на бориките и трепере като листо вкопаната оземи барака, за да разберете защо наричат този вятър „дърволом“ .. Дърво-ломът е вятър, който връхлита гората буреносно. Н. Хайтов, ПП, 89.
ДЪРВОЛЯК, мн. -ци, м. 1. Събир. Много дървета, гъсто израснали на едно място. Белеят се ниските стрехи, / и дворища и дърволяк. / Изцъклено грее небето, / и трепкат / елмази по смръзналий сняг. К. Христов, Избр. ст., 200.
2. Само мн. Големи дървета. Безконечни вериги от празни полета, от безлистни още дърволяци, от телеграфни стълбове с митинги от врани по жиците летеше бързо пред стъклата на прозорците ни. Ив. Вазов, БП, 41.
3. Събир. Много отсечени дървета, събрани, струпани на едно място. С пристигането си момчетата се заловиха за работа — .., пренасяха от едно място на друго дърволяка, превързваха лесите. Ил. Волен, МДС, 169.
— Друга (диал.) форма: дърволак.
ДЪРВООБРАБОТВАНЕ, мн. няма, ср.
1. Механическо обработване на дървесина (в 1 знач.); дървообработка, дървопреработване. Днес тетевенци продължават традицията на своите деди в областта на дървообработването. Й. Радичков и др., ГСП, 85. Техникум по дървообработване и вътрешна архитектура.
2. Разш. Свързан с механичното и химико-механичното обрабоване на дървото, дял от
