вим, все върху мене ли ще стоварват кривите дърва? В. Нешков, Н, 226-227. Виновните се опитаха да стоварят своите криви дърва върху чужд гръб. Стоя като дърво. Разг. Неодобр. Неподвижно и безучастно, без да върша или да разбирам нещо (стоя).
— Ефендим, — казва ниско на съдника — в тоя вестник няма нищо противно, той се типосва в Цариград. И ме поглежда усмихнато. Аз положително не разбирам нищо, •стоя като дърво. Ив. Вазов, Съч. XXII, 57.! Сухо дърво лист пуснало. Диал. Употребява се, когато стане нещо необикновено, напр, когато свидлив човек даде някому нещо. Тепърва баба на (за) дърва. Разг. Ирон. Употребява се, за да се подчертае, че вече е неуместно и смешно да се направи нещо. Удрям / ударя дървото някому. Грубо. Изпъждам, изгонвам от работа, от служба.
— Е-е, откога се каниш... Аз от зимас казвам: не заловим ли Шишманчето от Камено поле и да искаме да ни държат на служба, ще ни ударят дървото, ама на тебе все не ти се вярва. В. Нешков, Н, 332. — А теб хората рано или късно ще те разберат каква си свиня и като ти ударят дървото, тогава ще те питам къде ще се завъртиш.
В. Нешков, Н, 294. <Ходя да> нося дърва в гората. Диал. Върша нещо безсмислено, из-лишно. Ям дърво<то>. Разг. Бият ме. — Я влезни вътре, да не ядеш и ти дървото, — подвикна й строго мъжът и тя офейка. Елин Пелин, Съч. II, 148. Слушай ме добре, че ще ядеш дървото.
ДЪРВОБЕТОН, мн. няма, м. Техн. Бетон, в който вместо чакъл и пясък са употребени стърготини от иглолистно дърво и който се използва за изработване на подови плочки, плоскости и за топлинна изолация.
ДЪРВОВИДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който прилича на дърво. Борнео е третият по големина остров на земята.. Тук се срещат палми, банани, дървовидни папрати,*лиани и други тропически растения. Г. Марков, ЧМ, 6-7. Дървовидни кактуси. // За скала — който има структурата на дървесното стъбло. Дървовидни гнайси.
ДЪРВОВЙДНО нареч. Като дърво, прилично на дърво. Невронът представлява нервна тъкан с множество израстъци. Единият от тях е дълъг, а другите — къси и дърво видно разклонени. Анат. VIII кл, 12.
ДЪРВОДЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Дърводелски. В града има техникум по дървообработване. Наличието на богат дървен материал даде възможност .. да се развие силно дърводелната индустрия. И. Радичков и др., ГСП, 85. Дърводелно отделение.
ДЪРВОДЕЛЕЦ!, мн. -лци, м. Човек, който изработва мебели, дървени части (врати, прозорци) на сгради и други изделия от дърво. — А докато поразминат горещините и понамали полската работа, да постегнем училището.. Ще ми направите и двайсет нови чинове. Аз ще покажа на дърводелеца какви да бъдат. Д. Талев, ПК, 73. С помощта на майстори дърводелци, Велко построи там навес, а на петдесет крачки от него малка дървена колиба. Ем. Станев, ПЕГ, 11. Ловджийското куче на Лих-тенфелд, за което един дърводелец, повикан от града, беше направил специална колиба, виеше жаловито. Д. Димов, Т, 359.
ДЪРВОДЕЛЕЦ2, мн. -лци, след числ. -леца, м. Диал. Голям пъстър кълвач. Из широколистните и иглолистни гори се среща големият пъстър кълвач или, както го нарича народът, дърводелец. Ив. Димитров, ОП, 36.
ДЪРВОДЕЛИЕ, мн. няма, ср. Остар. Дърводелство. Букът е слабо дърво, мека материя, букът и за дърводелие не го бива, и за огън не става, и мек е, и лек е, и гние като слама. Г. Караславов, Избр. съч. II, 153. Учениците имат час по дърводелие. Чудомир, Избр. пр, 201.
ДЪРВОДЕЛКА ж. Съпруга на дърводелец. и—оОтишла е насреща. У дърводелка-та. И. Йовков, 04, 151.
ДЪРВОДЕЛНА ж. Дърводелска работилница с по-ограничено предназначение, обикн. в казарма, театър, селско стопанство и под. Но това неделно утро още преди да беше свирила тръбата по плаца, пред домакинската рота и пред работилниците имаше необичайно оживление. На крак бяха майсторите от железарната, дърводелната, обущарницата, шивалнята. В. Нешков, Н, 345.
ДЪРВОДЕЛНИЦА ж. Работилница, в която се изработват мебели, дървени части (врати, прозорци) на сгради и други дървени изделия. Отвън и около манастира са натрупани всевъзможни стопански постройки:.., ковачница, дърводелница. Ив. Вазов, Съч. XV, 23.
ДЪРВОДЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се онася до дърводелец и до дърводелство. От любов към природата искаше да стане художник. И щеше да стане, но нали трябваше да изкарва прехраната си — хвана дърводелския занаят. М. Марчевски, ГБ, 24. Единият от тях беше студент,.. Другият бе учител в дърводелското училище. Ем. Станев, ИК I, 192. Дърводелски метър. Дърводелски работник. Дърводелска работилница. Дърводелски цех. Дърводелска бригада. Дърводелски машини.
ДЪРВОДЕЛСТВО, мн. няма, ср. Занятие, поминък на дърводелец. Често висях по цели часове в работилницата да гледам как сръчно дялат и обработват дъгите,.. Оттогава обикнах дърводелството. Ив. Димов, АИДЖ, 14. Книги подвързваше, кошници плетеше, от дърводелство разбираше. Д. Бозаков, ДС, 34.
