щички иглолистно дърво, което се приготвя за Коледа; елха. В двореца имало коледно дърво със свещи, също като онова, дето е на картината в тяхната книга. Д. Габе, Н,
61. Родословно (генеалогично) дърво. Книж. Схема на родословие във вид на разклонено дърво (за род, език, група езици, биологичен вид и др.). Специали благодарности на правнуците на Димо Ганев,.. — които ми оказаха съдействие при уточняване родослов-ното дърво на юнака и при събиране на преданията. Г. Манов, КД, 152. След няколко седмици сложни приготовления аристо-кратката дойде,.., и разгъна върху масата чертежа на собственоръчно направено генеалогично дърво на бащиния ми род.
Н. Стефанова, ОС, 94.
> Бия докато (доде, докле) се покачи свиня на дърво. Диал. Бия извънредно много, безмилостно. Бъхтя се о дърво и о камък.
Диал. Постоянно работя, много съм трудолюбив. Върти ме като червей в дърво.
Диал. 1. Безпокои ме нещо, съвестта ме измъчва за нещо. 2. Измъчван съм от постоянни и безполезни натяквания. Да се обесиш на сухо дърво. Обикн. във 2 и 3 л. Диал. Пренебр. Употребява се, когато някой разправя неща, които не са за вярване, когато много лъже. Да чукна на дърво; чукай (чукни) на дърво. Разг. Употребява се при изразяване на опасение да не би нещо, което е добро, да се влоши или да се развали (обикн. заедно със съответния жест). — Вие знаете какви са роднините на Темчо, тръ-говци наистина, но все пак провинциали... И слава богу, да чукна на дърво, но детето не е взело нищо от тях. П. Незнакомов, БЧ, 34. — Оздравя ли ти кракът? — Чукай на дърво, вече ходя и на екскурзии. Де дялат (секат) дървата, де падат треските. Диал. Употребява се, когато се очаква едно, а излиза или се случва съвсем друго. Дърво без корен. 1. Разг. За самолет и кораб — превозно средство, което не се движи по земята и затова се смята за несигурно. Крачи той към школата за летци.. — Къде отиваш, сине? На дърво без корен се качваш.
А. Станоев, П, 15. 2. Употребява се за човек, който е откъснат от средата, в която е израснал и е минала по-голямата част от живота му. Дърво и камък се пука <от студ>. Разг. Много голям студ е, времето е много студено. Дърво и камък се пука от студ, а той се скита из планината. К. Пет-канов, В, 247. — Ти си луд!... Дърво и камък се пука от студ, а ние ще минаваме дефилето. Д. Димов, Т, 170. Дърво и камък се пукна (да се пукне). Диал. Много голяма суша
е. — Че то, — суша, суша, дърво и камък се пукна, а от небе — ни капка... Ц. Церков-ски, ТЗ, 127. — Ха-а-а-а! — развилняли се бяхте, ама тъй за вас! — Суша, — дърво и камък да се пукне. Ц. Церковски, ТЗ, 130. Криви дърва, имам (нямам). Разг. Недостатъци, лоши черти (имам, нямам). Матей
Матов изпитваше сякаш наслада да засилва краските, да сгъстява тъмните петна
— така изпъкваше сам той и оправдаваше несполуките си. Ех, имаше и той криви дърва, но поне беше чист пред съвестта си, че никого не бе излъгал, не бе ограбил. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 367. Криво дърво. Разг. Опак, неразбран човек. Жена му се оказа едно криво дърво и затова не му се прибира вкъщи. Набирам се като червеи на дърво. Диал. Мъча се, наказвам се за нещо. На дърва отишъл, брадвата забравил (не взел). Диал. Употребява се, когато някой забрави нещо важно, без което не може да свърши работата си. На сухо дърво се на-хранвам (ще се нахраня). Разг. Няма да остана гладен, мога, умея да се справя с всяко положение. Недодялано (неодялано) дърво. Разг. Пренебр. Простак, дебелак. Не зная хлябът на какво дърво расте. Разг. Ирон. Мого съм глупав, неопитен. Не ми увира / уври главата с кола (три товара) дърва. Диал. Извънредно упорит съм и не искам да се вслушвам в никакви съвети, не се вразумявам и постъпвам както желая или
?еша. Нося кривите дърва на някого. Разг. ърпя неприятности, мъча се, страдам заради някого. Оправям / оправя кривите дърва. Разг. Мъча се, старая се да поправя недостатъците и грешките на някого. Под дърво и камък (листо), търся (диря и под.). Разг. Навсякъде (търся). Шибил,.., когото заптиета и кърсердари търсеха под дърво и камък, слизаще дт планината| и отиваше да се предаде. И. Йовков, СЛ, 5. Сърчицето му биеше тревожно и биеше не толкова за това, че можеха да го видят или да го арестуват,.., а защото отиваше на среща с един нелегален, когото властта търсеше под дърво и камък. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 2о5. Подсмяла (присмяла) се кука на криво дърво. Диал. Ирон. Употребява се, когато някой критикува другиго или му се присмива, а самият той притежава същите недостатъци. Пусто дърво снедодя-лано, неокастрено>. Разг. Като възклицание — с неодобрение към някого и с подчертаване, че само с бой ще се оправи.
— Пусто дърво недодялано! От сиромашия се оплакват, а пиянствуват като скотове. Елин Пелин, Съч. I, 43. И не си гледа къщата, а все около Албена се осуква... — Стара севда, кмете... — Севда. Пусто дърво. Й. Йовков, А, 15-16. — Почита се човек, а не изедник като него.. — Пусто дърво неокастрено! — измърмори Тачката. Й. Йовков, Ж 1945, 45. Стоварвам / стоваря кривите дърва върху гърба на някого; стоварвам / стоваря кривите дърва върху (връз) някого. Разг. Струпвам върху някого цялата отговорност, вина за нещо или неприятни последици от нещо. — Докато открием истинския убиец, ти ще опъваш каиша.. — Другарю Стефанов, знам, че никъде няма село без кучета, ама докато го зало
