ликов дървесинояд. Зоол. Често срещана в България по-малка (до 7,5 см) пеперуда от сем. дървопробивачи, преследвана като вре-дителка, заради гъсениците си, увреждащи обикн. тополовата дървесина. Cossus tene-bra.
ДЪPBÈCHИЦA1 ж. 1. Зоол. Полезна дребна (до 52 мм) жаба с окраска на гърба, варираща между жълто и зелено в зависимост от околната среда, която обитава влажните гори и храсталаци, като се закрепя за дърветата (по листа и клони) и се храни предимно с вредни насекоми. Hyla arborea. Тя [дървесницата] е малка жаба с тревистозе-лен цвят на гърба и жълтеникав на коремната страна. С тази окраска трудно се забелязва между листата на дърветата, по които живее. Зоол VII кл, 85.
2. Обикн. мн. Зоол. Род сравнително дребни жаби, включващ над двеста и петдесет вида, разпространени предимно в тропическите области, които се катерят по дърветата с приспособените си за прикрепване пръсти, хранят се главно с насекоми и силно променят цвета на тялото си в зависимост от околната среда. Hyla. Представителите на повече от 10 рода жаби: дървесница.., дър-волаз.., листолаз .. и др., които живеят в Азия, Африка, Централна и Южна Америка, не надминават повече от 2 см. Л. Христов, 3, 9-10.
ДЪРВЕСНИЦА2 ж. Зоол. Пеперуда от сем. дървопробивачи, с големина до 7 см — при разперени крила, смятана в България за вредителка заради гъсениците си, които повреждат дървесната дървесина Zeuzera ру-rina.
ДЪРВИЧЕ, мн. -та, ср. Остар. Умал. от дърво; дръвче. Като възвих ненадейно главата си и погледнах в градината,.., видях между кичестите дървичета, че се показа една мома. К. Величков, Н 1884, кн. 7, 371.
ДЪРВО, мн. дъpвèтa, дървй, (диал.) дървя, дърве, (поет.) дървесй, ср. 1. С мн. дървета и (поет.) дървесй. Многогодишно растение с едро, твърдо и разклонено в горния си край — във вид на корона — стъбло. Излезе буря. Дърветата на двора шумяха. И. Йовков, Разк. П, 122. Той.., взе брадвата и бързо с големи замахи почна да сече дъба. Дървото трепереше. Елин Пелин, Съч. III, 158. Пуст беше широкият църковен двор. Дървесата край високата ограда дремеха неподвижни в утринния здрач. Д. Талев, ПК, 45. Ни лъх не дъхва над полени, / ни трепва лист по дървеса. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 5.
2. С мн. дървета. Отсечено дърво или клон от дърво. Калчо кацарят, нашият стар познайник, качен на един куп дървета, въртеше огромен свърдел в издигнатия край на черешовия труп. Ив. Вазов, Съч. ХХП1, 72-73. Стоян отвори наново дюкяна си,.., взе дървото, с което се залостваха кепенците и се изправи разкрачен пред вратата. Д. Талев, ЖС, 114. Изведнъж той видя, че пет-шест души излязоха от навеса и се спуснаха към него. Той.., разбра, че не мислят нещо добро — всеки един от тях криеше късо дърво зад гърба си. Й. Йовков, ЖС, 187. Върнала се баба Зима измаляла и с дърво отвътре портата подпряла. А. Раз-цветников, ОНН, 22.
3. С мн. дърва и (остар.) дървета, след числ. дървета. Къс от дърво, обикн. нарязано и нацепено за горене. Прислужникът цепеше в задния двор дърва и ударите на брадвата му отекваха глухо в мразовития въздух. Д. Димов, Т, 155. — Цветанчо повече дърва тури, нека да стане голям огънят. Ив. Вазов, Съч. XXII, 160. Фиревица сечеше дърва на дръвника. — Къде е Фирето да ги насече? — попита Тодора с равен глас. К. Пет-канов, БД, 183. Войникът се наведе, притури няколко дървета в печката, па силно, като в ковашки мях, зафана да духа. Т. Влайков, Съч. III, 22. Не туряй много дърва, Хаджийке, по-добре е когато гозбата се вари полекичка. Л. Каравелов, Съч. II,
22.
4. Само ед. Дървото като материя, материал, използван за изработване на различни предмети. Там на малката тераса край морето,.. стои широк, нисък, от тежко дърво стол, с грамадна облегалка. Елин Пелин, Съч. V, 40. Букът е слабо дърво, мека материя,.., и лек е, и гние като слама. Г. Кара-славов, Избр. съч. П, 153. Капакът на цигулката ще бъде от пиринска мура, грифът — от задморско дърво абанос. А. Ка-ралийчев, С, 185. В седемдесет и шесто въстание правим.. От черешово дърво направихме топове. Ив. Вазов, Съч. IX, 44. Тук ще намерите и шахматни фигури от слонова кост, инкрустации на мрамор със скъпо-цени камъни,.., фигури от сандалово дърво. Т. Кюранов, АП, 81.
5. Прен. Разг. Само ед. Удари с дърво; бой. Само с дърво виждам хаир. Няма да се разбереш ти с него, доде го не удариш. Л. Александрова, ИЕЩ, 58. Щом подминаха кръчмата, Дочка забеляза: — Пусти Цвет-ко, разчекна си устата да се хили. — Хили се за дърво. К. Петканов, МЗК, 60. Вечерта ми се отщя яденето.. — Да не си нещо болен, мами? — Болен е за дърво! — отвърна тате. Г. Белев, ПЕМ, 58.
6. Разг. Пренебр. Само ед. Тъп, глупав, недодялан човек; дръвник. — Ти знаеш ли, че аз цяла Европа съм изходил? Не съм като тебе дърво! Ал. Константинов, БГ, 102. — Когато мъжът й е дърво и не може да й съди, ти си кмет и ти ще й съдиш. Й. Йовков, А, 19. И после [кметът] кресна на пан-дурина: — Що стоиш, бе дърво! Ще те прогоня, никаквико! А. Страшимиров, ЕД, 84.
◇ Коледно дърво. Остар. Украсено със специални играчки, детски подаръци и све-
