3. Който външно прилича на растението дърво; дървенист. Огромните планински райони са голи. Само в някои райони се срещат редки гори (..) от фъстъково дърво и дървесна хвойна. Е. Андрейчин, А, 27.
4. Който е получен от дърво като материал. За да се запазят забележителните творби на майсторите на изобразителното изкуство,.., се използува успешно найлон, восък и дървесна смола. ВН, 1960, бр. 2742, 4. Преработване чрез механични методи (рязане, пресоване на дървесни частици и др.) на дървесните трупи в греди, дъски. Оползотворяване на дървесните отпадъци в дървообработващите предприятия. Производство на дървесни плоскости. Дървесни трици. Дървесни стърготини.
О Дървесен спирт. Най-простият алкохол — безцветна течност с парлив вкус и миризма на спирт, която се използва като разтворител, за горене, в селското стопанство и др.; метилов спирт, метилов алкохол, мета-нол. За да се задоволят нуждите от метилов алкохол, добиват в голямо количество чрез суха дестилация на дърва и затова той се нарича още дървесен спирт. Хим. X кл, 1965, 52. Дървесна жаба. Дървесница. По колибите не се виждаше жива душа.. От един орех крякаше дървесна жаба. Ем. Станев, ИК I и II, 162. В нашата природа по дърветата живее малка дървесна жаба. М. Йосифов, ЗФБ, 17-18. Дървесна пепел. Калиево-фосфорно-калциев тор, получен от изгаряне на дърва, който поради високото си съдържание на карбонати служи и за ва-уване на почвата; растителна пепел. Много обър тор е дървесната пепел, понеже съдържа ценни за растенията вещества. Ив. Димитрова, ОП, 18.
ДЪРВЕСЙНА ж. 1. Съвкупност от проводящи, механични и паренхимни тъкани при висшите растения, които изграждат корените, стъблата и клоните, отличаваща се с якост, еластичност и твърдост и поради това намираща широко практическо приложение в много отрасли на народното стопанство. Тук-там някоя стена бе съборена,.., някое дърво обелено и разкъсаната му дървесина все още не бе потъмняла. П. Ве-жинов, ВР, 165. От дървесината на бука днешната наука може да извлича много ценни неща — като започнем от хартията и свършим с най-различни химикали. Ем. Станев, ПЕГ, 12. Ако искаш хубав огън, трябва да намериш яко дърво, ц усукано, дървесината му да е стегната. Й. Радичков, СР, 58. Тя не мисли за дървесината, която може да се използува в индустрия и строителство, нито й минава през ума, че тия дървета, преди да ги отсекат, са учас-твували в производството на кислород. А. Наковски, БС, 38. Ябълките могат да се съхранят и в сандъци, като между редовете се посипват на пластове стърготини от широколистна дървесина. Л. Петров и др., БНК, 85. От дървесината на различните дървета човек получава изкуствени влакна, хартия и много други материали. Бтн VI кл, 3.
2. Текстилни влакна, получени от тази съвкупност от тъкани. Към края на града Веселин чу, че някой се секне, и като се обърна, забеляза, че след него върви дребен мъж с чувалче на рамо. .. Беше разкопчал [мъжът] измачканото си сако от дървесина и край реверите се спускаше пембен копринен шарф. Ив. Давидков, КХ, 90. Плат с дървесина. Рокля от дървесина.
ДЪРВЕСИНЕН, -нна, -нно, мн. -нни и (разг.) -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е направен от дървесина. В едно списание видях реклама за дамско облекло от дървесинени материали.. Жената е облечена в пъстра дървесинена блуза, а на самите клони са окачени разноцветни дървесинени дрехи. Г. Белев, КВА, 189. // Който е получен от дървесина. Дървесинна смола. Дървесинни отпадъци. Дървесинно топливо.
2. Който е на дървесина. Разкопча куртката и улови здраво тежката секира. Острието й свирна във въздуха и се впи алчно в дървесинената плът. П. Вежинов, ВР, 73. Дървесинни цеви.
3. Който е свързан с обработването, използването, добиването и др. на дървесина. Дървесинен цех. Дървесинно отделение на завода.
ДЪРВЕСИНОЗНАНИЕ, мн. няма, ср. Спец. Научна дисциплина, която изучава строежа на дървесината, нейните химически, физически и механични свойства и влиянието върху тях на различни фактори. Тя [фабриката] ще разполага с разни лаборатории — по дървесинознание, по залесяване. ВН, 1960, бр. 2724, 2.
ДЪРВЕСИНОПРЕРАБОТВАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който е свързан с преработването на дървесина. Дървесинопрера-ботваща промишленост.
ДЪРВЕСИНОЯДИ мн., ед. (рядко) дър-весинояд м. Зоол. Над 1000 вида широкоразпространени нощни пеперуди от сем. дървопробивачи, гъсениците на които повреждат дървесината и сърцевината на овощните и горски дървета като изкопават в тях галерии. СовБМае. Не се допускат следните недостатъци по отношение на качеството на дървесината [за руднични подпори]: .. плодни тела от дърворазрушителни гъби; надупчвания на дървесината .. от дър-весинояди и други насекомни вредители; загнили чепове. X. Попйорданов и др., ПИ, 114.
О Миризлив дървесинояд. Зоол. Една от най-често срещаните у нас пеперуди от сем. дървопробивачи, достигаща с разперени крила до 10 см, срещу която се води упорита борба, защото гъсениците й повреждат дървесината на дърветата. Совив соБив. Трепет-
