ДЪРВЕНИЦА2 ж. Диал. 1. Дървената част на седло.
2. Просто седло, без покривка, подложка под него.
3. Дъските, които се поставят по дължината на самара.
От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДЪРВЕНИЦА3 ж. Диал. Много корава и преседлива круша или друг плод.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДЪРВЕНИЧАР, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Човек, който пръска със специален разтвор помещенията, в които се въдят дървеници, за да ги унищожи. Ще идват от всестранни услуги дървеничари с помпи. Да чистят. Н. Русев, П, 129.
ДЪРВЕНЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от дървеница1. В банята има стая за събличане: прашен под, кирливички чаршафи.., дървенични стени и врати надраскани .. с имена на велики хора, никому непознати. Ив. Вазов, Съч. XV, 116.
ДЪРВЕНЙЧКА ж. Умал. от дървеница1. Понеже по този начин яйцата не се убиват, пръскането трябва да се повтори няколко пъти през десетина деня, за да се убият и дървеничките, които ще се излю-пят. Н, 1935, кн. 8-9, 143.
ДЪРВЕНЙЯ ж. 1. Събир. Дървените части на сграда или на мебел. Дограмата бе майсторил Танчо. Не беше както на къщите в по-богатите села — там дърводелци правеха дървенията. Кр. Григоров, ТГ, 83. От тъмно до тъмно работеха на оборите
— копаеха темелите, зидаха, слагаха дървенията. Ил. Волен, МДС, 226. Но когато се разсмяха, канапето изведнъж клекна и после се срути на земята. Вдигна се пушилка и двамата разбраха, че цялата дървения е проядена и изгнила. Г. Узунов, НР, 38.
2. Събир. Дървени предмети, свързани с домакинството, събрани и подредени на едно място, обикн. за продан в магазин. В близкия магазин откриха щанд и за дървения.
3. Разг. Дървената част на някакъв предмет, която обикн. служи за хващане; дръжка на сечиво, приклад. Тейко си нямаше работа, хвърли по него [смока] мотиката. И изглежда, че го удари — ако не с желязото, с дървенията. П. Вежинов, ЗНН, 137. Пръстите нервно барабаняха по дървенията на пушката, веждите замислено се доближаваха една до друга и устните помръдваха неясно и неразбрано. М. Яворски, ХП, 298.
ДЪРВЕНКА ж. Диал. Растението волско цвете.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ДЪРВЕНО нареч. Сковано, непохватно. Минават и отминават край централните фигури на тоя сватбен парад офицери, съдии,.., после се зареждат тихи и скромни хорица от простолюдието, които се ръкуват някак дървено, като хващат меката нежна ръка на булката с едрите си мазо-лести лапи. Св. Минков, РТК, 131. — Здравейте!.. — Здрасти! — подадох дървено ръката си и си казах името. ВН, 1960, бр. 2658, 4.
38 Речник на българския език, т. IV
ДЪРВЕНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. галъов. от дърво; дръвченце. Местността не е нито поляна, нито гора, тук-там малки дър-венца, глогове, лески и шипки, а останалото поляна. 3. Стоянов, ХБ, 382. Ветре буйни, ветре, хладни, / я престани и не вей; / не разваляй ни гората, / дървенцата не люлей! Л. Каравелов, Съч. 1,47.
ДЪРВЕНЯК, мн. -ци, м. Разг. Руг. Глупав, прост, тъп човек; глупак, тъпак, простак. Пенка не беше лошо дете,.., но този път не се стърпя и извика сърдито: — Дървеняк такъв! П. Бобев, ГЕ, 119. Вене-цов се усмихва до вратата, но щом излезе в тъмния коридор, клюмна и се замисли. " Все някой ще сбърка да дойде!" — врязаха се в съзнанието му утешителните думи на този дървеняк. „Простак!“ — изруга Вене-цов. Г. Караславов, Избр. съч. II, 44. Много дървеняци от факултета имат вече титли: научни съдтрудници, доценти, кандидати на науките. А. Михайлов, ДП, 18.
ДЪРВЕСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил.
1. Който принадлежи на растението дърво, намира се на (в) него или е свързан с него. Гората оголя .. Тогава и животинките се разбързаха. Паячетата си изтъкаха меки дюшечета от паяжина и се нагласиха за сън из пукнатините на дървесната кора. П. Бобев, ЗП, 8. Възрастните големи синигери освен насекомната храна употребяват понякога и разни горски и тревни семена, ягодови плодове, дървесни пъпки и други. Ст. Дончев, ПНД, 43. Вечерникът полюшва дървесните листи. П. П. Славейков, Събр. съч. VI, 69. Дървесна тъкан. Дървесни нишки. Дървесен сок.
2. Който се състои от дървета или спада към дърветата като растения. Малко по малко, обаче, букът победоносно завоевава всичко и заглушава всички други народности от дървесния мир. Ив. Вазов, Съч. XV,
10. Основна роля в гората играят различните дървесни растения и в зависимост от тях говорим за широколистни (дъбови, букови и др.) и иглолистни (смърчови, борови и др.) гори. Л. Воденичаров и др., ЕБ, 61. Климатът на народния парк „Златни пясъци“ благоприятствува развитието на характерните за тази географска ширина дървесни видове и на редица екзотични видове. ПЗ, 1981, кн. 10, 22. Водоразделът и първата третина от склоновете трябва да се заемат предимно от дървесна растителност (гори, овощни насаждения и др.). М. Мичев и др., 3, 95. Дървесна флора. Дървесни насаждения. Дървесен запас на горите. Дървесна растителност.
