те жени, право да си кажем, какво разбират? Разбират те от курешници и дървена пепел. Като се поболее разсада, ще го наръсят с пепел. П. Ангелов, Ж, 138. Дървената пепел е ценен калиев тор за земеделските култури. Дървено магаре. Разг. Подложка от сковани дървета (дъски, колци и под.), върху която се режат дърва. И дървените магарета под сушините се напъваха да усетят отново тръпката на рязаните дърва.
В. Попов, Избр. пр, 21. Дървено масло. Ос-тар. Растително масло, получено от плода на маслината; зехтин. Генчо, синът на дяда попа и другар на Бойна, донесе още ракия и мезе — зелена туршия, нарязана, поляна с дървено масло иа посипана щедро с червен пипер. Ив. Вазов, Съч. XXII, 131-132. Те са вдигали чашите, пълни с вино от Тоскана, и са яли пържена риба в дървено масло. А. Каралийчев, С, 92. В готвенето за приправ-ки.. служат пиперът,.., солта,.. А течни или водни приправки са: оцетът, медът и дървеното масло (т. зехтин). Т. Шишков, ПХ (превод), 41.
> Дървен господ. Разг. Шег. Бой. Ако Хюсе-иновият син е сираче и няма кой да му държи юздата, то Неновият нехранимайковец не би трябвало да ся оставя без дървен господ. Л. Каравелов, Съч. VII, 31. „Ще има дървен господ, на такова мирише“ — плашеше се сам Иван. И се окуражаваше отново: „Пък каквото, такова. Не съм гърне да се строша, я!“ Г. Караславов, Тат., 172. Докато траеше изтезанието, селяните на партиди,.., се качваха горе в общината и в нарасналите удари на бича се разписваха в един тефтер, че встъпват в кооператива по своя воля и по заповед на дървения господ. Д. Вълев, Ж, 76. Дървен философ. Пренебр. Човек, който обича да разсъждава и да съветва другите, като обикн. повече приказва, а нищо не върши. — Палете свещите!... Ей, дървени философи — обърна се тя към групата на младите. — Я стига сте философствували, ами свършете една полезна работа. Л. Станев, ПХ, 132. — Вуйчо ти е един дървен философ, на когото съветите са ми дошли до гуша. И. Попов, БНО, 122. Дървена глава (тиква). Разг. Пренебр. Човек, който трудно схваща, разбира; тъп, глупав човек. — Защо си ме събудила толкова рано? — .. — Защото днес имаш събрание —.. — Събранието е чак довечера, дървена главо! — .. — Трябва да се подготвиш. П. Вежинов, НБК, 215. Тъй животът ни, уви, / гасне в мъки и несгоди, / че България я водят / само дървени глави. Хр. Радевски, Избр. пр II, 38. Играе <по гърба ми> дървен господ; ям дървен господ. Разг. Бият ме, ям бой. — Е, ще играе и дървен господ, ако трябва, — каза писарят; — то-ко да не я довеждаме до кръв. А. Страши-миров, А, 606. — Такъв дървен господ ядох заради твоя господ в полицията, че ще го запомня, докато съм жив. К. Видински,
НСП, 13. Ако мъжът й се върне пиян, пак ще играе по гърба й дървен господ.
ДЪРВЕНЙСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който външно прилича на растението дърво, който има външните качества на растението дърво. Често може да се види и лиана с дебело дървенисто стъбло, която обвива едрите горски дървета. Л. Мелнишки, С, 9. Вместо високите иглолистни дървета, в подалпийския пояс или съвсем отсъствува всякаква дървениста растителност, или пък последната се представлява само от прекалено любезния и гостолюбив клек. П. Делирадев, В, 64. Растението РШеа теИ-/ега не може да вирее в България. То е дървенисто растение и се среща само в южно-то полукълбо на земята. ПН, 1935, кн. 5-6, 93. А ето и някои растения с дървенисто стъбло, които се отглеждат в големи саксии или сандъци: фикус, филодендрон, зо-кум, лимон и т. н. Ив. Димитров, ОП, 20.
ДЪРВЕНЙЦА1 ж. 1. Паразитно насекомо от разред полутвърдокрили, което обитава предимно дървените мебели или стените в жилищата и смуче кръв от човека (и от някои топлокръвни животни), обикн. нощем през топлите месеци. С1тех 1есШ1апи8. Марко Гошев огледа стените [на кауша], изпо-надраскани и оцапани с кръвта на хиляди дървеници, поодуха мръсния под и седна. Г. Караславов, СИ, 165-166. — Има ли удобен хотел на острова? — Не — отговори експертът. — Всички са пълни с дървеници... Но аз ще ви заведа у моята приятелка Кристало. Д. Димов, Т, 481. В Горна баня не ви съветвам да се отбиете, защото тук дървениците са като вълци — живи хора ядат. БД, 1909, бр. 5, 1. Прен. Руг. За изразяване на неприязнено, оскърбително отношение към някого. Между това виковете и трясъците от миг на миг ставаха по-силни. — Гърнясала сланино!.. — викаше булка Варлаамица от крушата. — Дървенице, кървопийке! дано да пукнеш! — викаше булка Селямсъзка от покрива при коминя. Ив. Вазов, Съч. VIII, 25. Един от стражарите се затича, а боляринът, съгледал спрелите се в преддверието войници и слуги — пристъпи към тях: — Вие, дървеници, какво се трупате тука? Чупете си главите! Хайде!
Н. Хайтов, Л, 126.
2. Само мн. Зоол. Семейство насекоми от разред полутвърдокрили, които са външни паразити по птици, бозайници и по човека. С1т1с1с1ае.
◇ Ще те смачкам / смажа като дървеница.
Разг. Много лесно и напълно ще те унищожа. — Само посмей да шукнеш! — каза гро-зно Чорни. — Ще те смачкам като дървеница, мръсник такъв! П. Вежинов, НС, 265. — Смей да ми се върнеш! Пак ще те наложа.. — Море, да ме бутнеш само веч с ръчи-ца, / мигом ще те смажа като дървеница! А. Разцветников, ОНН, 22.
