мов, АИДЖ, 86. Беден студент,.., той бе изпил до дъно чашата на униженията и на у теглилата и не виждаше изход. Ив. Вазов, Съч. XIII, 34. На дъното врял и кипял. Диал. Който има голям опит, който е извънредно опитен, обигран, понеже е прекарал всякакви изпитания, трудности. — Кератия-та, ще излезе или че е съвсем невинен, или пък че е някой дърт комита, на дъното врял и кипял. 3. Стоянов, ЗБВ III, 147-148. На дъното <му> просо (ряпа) сея. Разг. Търся излишни подробности за нещо, проявявам дребнавост; издребнявам. Кръстю,.., го съдеше, задето и родните си братя не жали.. —Де и ти, брат Кръстьо, седнал си на дъното просо да сееш — извиваше Киро гъстите си красиви вежди. Г. Караславов, ОХ I, 26-27.
— Друга (остар. и диал.) форма: дно.
ДЪНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е болен, боледува от дъно (в 9 знач.).
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДЪНОВИЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Създаденото у нас от Петър Дънов и разпространило се по-късно по света религиозно-мистично учение, съчетало християнските догми с елементи на будизма и староин-дийския окултизъм, последователите на което вярват в прераждането на душата, в оду-шевеността на слънцето, природата и под.
— От собств.
дъновист м. Последовател на дъно-визма. Той [Смирненски] осмива жлъчно ан-тиработническата, пагубна политика.., иронизира радикали, дъновисти, белогвар-дейци. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 105.
ДЪНОВЙСТКА ж. Жена дъновист. Тя се настани близо до града в паянтовата едностайна къщичка на глуха баба,.. Тази бабичка със съсухрено като печена ябълка лице и кок от редки бели коси беше дъно-вистка. Д. Кисьов, Щ, 202.
ДЪНОМЕР м. Спец. Уред за изследване дъното на воден басейн. Ако.., корабът заседне неочаквано,.. Да се обследват с дъно-мер очертанията на дъното и установи мястото на засядането. НФ, 1948, бр. 53,2.
ДЪНЦЕ, мн. -а, ср. 1. Умал. галъовно от дъно (в 1, 2, 3, 4 и 5 знач.). Дойчин посегна към бъкелчето с ракията. — На дънце-то е останало, Дойчине, но лизни си малко. К. Петканов, ЗлЗ, 260. Потурите на кехая-та — собственик на четирихилядно овче стадо, са кроени нашироко и със замах. Незнайният „терзия“ не е мерил шаяка с аршин, а с лакти и окото му не е мигвало, че отивали само за дънцето десетина лакти повече. Н. Хайтов, ШГ, 108. Те [пчелите] долитаха от кошерите, ровеха припряно с крачета златожълтите тичинки.. протягаха дългите си езичета към цветните дънца, където ухаеше нектарът. П. Бобев, ЗП, 14.
2. Бот. Напълно скъсеното, подобно на диск стъбло на луковицата, към което се прикрепват многобройните видоизменени листа (люспи) и от долния край на което излизат корени. Наскоро основата на лученото стъбълце се разширява и от нея започва да се образува тъй нареченото дънце. От дънцето израстват добавни корени. Бтн V и VI кл, 108.
ДЪНЧА, -йш, мин. св. -ах, несв., непрех. Диал. Кънтя. Кат вървиш, зимета да дънни. Нар. пес., СбНУ ХЬУП, 448.
ДЪНЧЁНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от дънча; кънтене.
ДЪНЯ, -иш, мин. св. дънйх, несв.
1. Непрех. Разг. За музикант, група (обикн. поп- или рокгрупа) — свиря прекалено сил-но, шумно. Петимата яко дънят по инструментите, а фронтменът се дере с всичка сила. Конт., 1997, бр. 228, 12.
2. Непрех. Разг. За музика — звуча прекалено силно, шумно. В „Адонис“ дъни яка чал-га, но празни места няма. НТ, 2001, бр. 60,
2. Музиката дъни, посетителите се над-викват и шумът е непоносим.
3. Прех. Диал. Бия, удрям, блъскам силно някого или нещо. Карат го в общината, свалят го в зимника и — бой, бой — да признае кой бичкията е палил. Дънили го, ритали го, парили го с вода. Н. Хайтов, ДР,
74. — Ако ти беше много мила и драга, не щеше да я [снахата] дъниш като тупан — ококори се тъщата с беззъбата си уста. Т. Харманджиев, Р, 118. — Ти така, като си четеш вестника, харесваш ли го? Въпросът бе толкова неочакван, че редакторът на градския вестник се задави с кост и пазачът взе да го дъни с пестник по гърба. И. Попов, СЛ, 76. Гигантът продължаваше мълчаливо да дъни стената. Само за някаква си половин минута почти всичко беше готово. В стената зееше дълбок кръгъл отвор. П. Вежинов, СбСт, 57. Гайдата пищеше, играчите не чуваха гласа на войводата и продължаваха да дънят земята. Д. Ра-чев, СС, 55.
ДЪНЯ СЕ несв., непрех. 1. Разг. Не успявам да се справя с нещо, претърпявам неуспех, провал; провалям се, издънвам се. Още през миналата година стана пределно ясно, че прокуратурата се дъни., по всички наказателни дела срещу ръководители на обявени в несъстоятелност кредитни институции. Банк., 2007, бр. 16 [еа]. Тридесет проверяващи се дънят на психотест, избива ги на агресивност. 24 часа, 1999, бр. 95, 32.
2. Диал. Продънвам се. Кога работят — работят, но кога се веселят, прах се дига и земя се дъни. И. Петров, НЛ, 96. — Пукна ли, час и половина не могат да се свестят баирчините; отлайват си една на друга и бучат, бучат и си отлайват, та се дъни планината! Н. Хайтов, ШГ, 224.
