ДЪРА-ДЪРА... и (съкрат.) дър-дър...
междум. Разг. Пренебр. За наподобяване на дълго и безсмислено говорене. — Ти си гледай детето и къщата, — каза тази вечер намусено Черню, след като Чернювица си надума по нотарката. —Дър, дър... —Ами, ще й търпя да ми бие чедото, — отвърна глухо Чернювица. А. Страшимиров, А, 142. Но аз не преставах да го подпитвам за това и за онова,.. — Махвай се оттука, бе чап-кън! Какво е това от тебе? Дъра-дъра... — Като искаш да знаеш много, защо не си отишъл при попа. 3. Стоянов, ЗБВ I, 63.
ДЪРВАР, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който се занимава със сечене или рязане на дърва в гората. Неочаквано от клисурата се зададоха двама дървари и додето елата разбере какво са намислили, трионът преряза стъблото й. П. Бобев, ГЕ, 10. Идваше да му помага и баща му — стар дървар и въглищар, но не можеше да го догони и се чудеше на силата му. Д. Талев, И, 310. Върху един рид над крепостта Подвие двамина дървари сечеха млади букаци. Ст. Загорчинов, ДП, 334. Надолу, по наклони и рудини, / секира-та на смелия дървар / просича пътища. Ла-мар, СГ, 3. Слънце си майка сборува: / Зара-на слънце захождай / да не те кълнат арга-ти, / аргати сину на поле, / дървари сину на гори. Ч, 1872, бр. 18, 843.
ДЪРВАРИН, мн. дървари, м. Остар. и диал. Дървар. Другата дружина вървеше по съвсем тесен път, рядко употребяван и прокаран там, където секирата на дърва-рина е намерила по-тънки и крехки дървета. Ст. Загорчинов, ДП, 109. И едно нескончаемо „е-хее“ се почна между нас и ни накара да направим сума предположения: дърварин ли е някой замръкнал, контрабандист ли с тютюн от турската граница. Ал. Константинов, Съч. I, 257. Никой си Янка не е чул, / от пойните й другари, / най я чул човек дърварин. Нар. пес., СбВСтТ, 604.
ДЪРВАРЙЦА ж. Диал. Дърварка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДЪРВАРКА ж. 1. Жена, която събира или чупи в гората сухи клони и ги занася у дома си за огрев. Вървеше [жената] бавно, като се олюляваше под тежестта на големия сноп дърва. Пътят е тесен и ние се отстранихме, за да сторим място на дър-варката да мине. П. Велков, СДН, 65.
2. Съпруга или дъщеря на дървар. На про-щавка с горянина пихме студена вода от бъклето, което младата дърварка, омайната му дъщеря, напълни от близкия леден извор. Ст. Станчев, НР, 73.
ДЪРВАРНИК, мн. -ци, м. 1. Място в селски двор или специално пригодено помещение, където са натрупани и се секат дърва за горене; дръвник, дърварница. Добре махна с ръка към Влайко: — Я ти пак иди е дърварника, повърти се, насечи още дърва и трески, че ние имаме да си кажем две приказки. П. Стъпов, ЖСН, 49. Аз нареждам последната цепеница върху купчето дърва на ръката си и бързо се спускам по каменните плочи, а Лена вика след мене: — Ах ти, калпазанин! Защо не затвориш вратичката на дърварника. Д. Бозаков, ДС,
21.
2. Диал. Здрав, дебел пън, върху който се секат дърва; дръвник (Ст. Младенов, БТР).
ДЪРВАРНИЦА ж. Рядко. Дърварник (в 1 знач.); дръвник. Обширният двор [на училището] беше потънал в буренаци; нечия съседска свиня .. ровеше в горния край:., из разтворената дърварница излязоха като се клатушкаха, няколко гъски. Ил. Волен, НС, 63-64.
ДЪРВАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е на дървар, служи на дървар или е предназначен за дървар. Дори екливите удари на дърварските топори, които доскоро не даваха покой на ехото в цялата долина, неусетно секнаха. Г. Русафов, ИТБД, 86. Селянинът шибна кончето с една пръчка и без да каже ни сбогом, ни нещо друго, подкара животното по един дърварски път, който минаваше досам огъня. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 323. Само една тясна дър-варска и козарска пътека има, стръмна и каменлива, която лъкатуши наляво и надясно, и из която само един човек може да върви. 3. Стоянов, ХБ, 375. Дърварска брадва. Дърварско магаре. Дърварска колиба.
ДЪРВАРСТВО, мн. няма, ср. Занятие, поминък на дървар. То [с. Баня] е най-голямото от чепинските села.., и както тях, намира поминъка си главно в земеделие, дърварство и индустрия. Ив. Вазов, Съч. XVI, 40. Селяните се занимавали главно с дърварство и кюмюрджийство, като дървата и въглищата пращали с гемии направо в Цариград. Н. Ферманджиев, РХ, 147.
ДЪРВАРЧЕ, мн. -та, ср. Дете дървар. Що дървета осякохме, що гора изпотрошихме.. Сред нас, дърварчетата, имаше неписан закон — кой каквото и да имаше в торбата, изяждахме го братски. М. Кюркчиев, ВВ, 62-63. Аз, някогашното дърварче от Петрич, едно от най-бедните деца, бях стигнал до Рим, до папата, благодарение на Кирило-Методиевите букви. Е. Евтимов, ПМ, 23. Тая [бабата] си имала едно дете и си го пращала ката ден на дърва.. Ед-нож.., стретило едни деца, къде биели едно кученце мало. Нему му са нажалило за кученцето, та го откупило от ними с една пара.. Кученцето търнало по дърварчето. Нар. прик., СбКШ, 55.
ДЪРВАРЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. Бия с дърво някого. Той разбрал каква била работата, познал оти била пияна; зел една суроица, та я дърварил добро, —
