та и там я разкъсаха. Ем. Станев, ЯГ, 75. Вратичката откъм дъното на кръчмата се отвори и жената влезе. И. Йовков, ЖС,
73. Срещу входа, на дъното на салона, е направен един разкошен балдахин. Ал. Константинов, БПр, кн. IV, 45. Той вече не виждаше тия глупави книжа върху масичката и се обръщаше към дъното на пещерата, дето ги чакаха мезета и гроздова ракия в дамаджана. Д. Вълев, 3, 240. Към магазина е необходима и шивашка работилница, където в момента на продажбата да стават евентуални малки поправки на дрехите. Най-удобно е нейното място да бъде в дъното на магазина, партера или етажа.
С. Цонев и др., ВА, 46.
6. Обикн. членувано. Прен. Най-низше со-циално положение, присъщо на обществото. Тук в гетото, живееха най-бедните евреи — дребни занаятчии, всякави работници и за най-груба работа — хамали,.., също събирачи на стари вещи и все повече такива люде, от самото дъно на живота. Д. Та-лев, ГЧ, 295. Лекарската практика му даде възможност да живее пак лекомислено, но скоро го уволниха и той отново попадна на дъното, където дори и истинските графове бяха станали обикновени джебчии. М. Марчевски, П, 112. Когато се изправя пред дома на арменката, Виктор усеща едно бодване на сърцето: от обраслия в пача трева и троскот двор, от дървената веранда и прогнилата до черно стълба, от зеленясалия покрив — .. лъха страшна, неизкоренима мизерия. Това е дъното, по-надолу няма и не може да има! Др. Асенов, ТКНП, 48. Гърците плуваха по върха, славените бяха дъното. Гърците господарува-ха. Б. Димитров, Я I (превод), 59. // Най-низ-шите, най-бедните, най-онеправданите слоеве в обществото; низини. Народът в Буе-нос, от върховете до дъното, тръпне от възторг само при думата карнавал. Б. Ши-вачев, ПЮА, 83.
7. Прен. Край, краен предел, крайна точка. Е, свърши ли я вече тая пуста наука, стигна ли й дъното? Г. Караславов, Избр. съч. II, 159.
8. Диал. Дебелият долен край на дърво откъм корена; дънер, дънище (Н. Геров, РБЯ).
9. Диал. Запек у децата (Н. Геров, РБЯ).
◇ Белея се като на тенджерата дъното.
Разг. Ирон. Много съм черен. Бял като на тенджера (тиган) дъното. Разг. Ирон. Много черен. В дъното на душата си. Книж. Дълбоко в съзнанието си, дълбоко в себе си. Тя се прибра в стаичката си и отново заплака горчиво, понеже в дъното на душата си съзнаваше, че упрекът на баща й беше справедлив. Д. Димов, Т, 25. Венко тръгна на училище, но когато постъпи в прогимназията, изключиха го. Как плака той тогава! Ала в дъното на душата си знаеше, че е прав. Ал. Бабек, МЕ, 17. В (на) дъното съм (стоя) на нещо. Подстрекавам, подбуждам да се извърши нещо лошо, нередно, във вреда на някого, като аз самият оставам скрит. Криминалистът тихо настояваше, че Тапата е в дъното на тази работа. Като доказателство посочваше избора на Даскала и Попа. Е. Кузманов, ЧДБ,
67. В тази къща беше решено да изгорят колибата в Коритковата градина и да арестуват цялото семейство на чичови Маринови. Кумю е на дъното на тази работа. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 214-215. Той разбра веднага, че в дъното на тая проява стои мълчаливата Николина. Ст. Даскалов, СЛ, 284. Вехта крина, ново дъно. Диал. За ерген, женен за вдовица. Въртя се като калаиджийско дъно. Диал. За жена — непостоянна и вятърничава съм. До дъно. Разг. Изцяло, напълно, без остатък. Поп Кръстю чукна чашката си в чашката на непознатия,.. — и изпи ракията до дъно. Ст. Дичев, ЗС II, 338. В селската чарда се появиха няколко биволици и крави на Въл-чана, разсечени с брадва по хълбоците или с изрязани до дъно опашки. Й. Йовков, Ж 1945, 103. Драган Цанков е познал до дъно и горчилката на политическото поражеие, и сладкия упойващ тамян на славата и властта. Т. Жечев, БВ, 123. Размирието през тия петнайсет години подкопа до дъно султановата власт. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 562. До (от) дъното на душата (сърцето) <си>. Разг. Извънредно много, дълбоко, силно. Слушахме ги трогнати до дъното на душата.. Усещахме някакво облекчение, като слушахме жив човек да изказва милост и състрадание към нас. К. Величков, ПССъч. I, 48. Това беззаветно горещо участие на другарите му по дружба и по идея го покърти до дъното на сърцето. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 44. Разказах му за заплахите на първожреца. Синът на главатаря се възмути от дъното на душата си. М. Марчевски, ОТ, 192. Брат ми я ненавиждаше от дъното на сърцето си. Дупе дъно няма. Разг. За човек, който няма насита. Из (от) дъно. Разг. Изцяло, напълно; из (от) основи. Най-после се случи най-страшното, което преобрази из дъно живота ми. П. Михайлов, МП, 73. Политическите трусове, които се заредиха и потърсиха из дъно цялата страна, минаха без отглас в покойния небосклон на селцето. Ив. Вазов, Съч. X, 101. Изпивам / изпия до дъно горчивата чаша; изпивам / изпия до дъно чашата на нещо. Книж. Изтърпявам докрай някаква голяма мъка, голямо страдание, изпитание. — Пък аз ще стискам зъби, за да дочакам края на изедниците! — Хаджията тръсна мъничката си главица. — А горчивата чаша ще изпием до дъно. Така е богу угодно. А. Гуляшки, СВ, 95. Сам удивително скромен, той идеализираше всичко в живота, поради което неведнъж изпиваше чашата на разочарованието до дъно. Ив. Ди-
