ДЪНКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е направен от същата здрава памучна материя, използвана за шиене на дънки. Семпло облечената жена пък го предизвикваше да влезе в стила й; той притежаваше вносни марки дънкови и джинсови облекла, купчина шотландски пуловери. И. Велчев, КЕЛ I,
587
ДЪНО
дънков
14. Ива,., синееше., в дънково облекло. Диал., 1990, бр. 6, 13.
ДЪННА. Вж. д ъ н в а м.
ДЪНО, мн. -а, ср. 1. Горният пласт на земната повърхност под водната маса на море, езеро, река и под. През водата се виждаха всички камъчета на дъното на вира. И. Йовков, СЛ, 22. Лодкарят заби върлина-та в речното дъно, облегна се с цяло тяло върху й и изкриви лодката към левия бряг. Ст. Загорчинов, ДП, 456. Доскоро океанското дъно беше нещо като „табу“ за учените геолози .. Наскоро след Втората световна война се съставиха твърде подробни топографски карти на океанските дъна. ПЗ, 1977, кн. 2, 4. // Долната част на някаква земна вдлъбнатина. Той видя, че долу в дола, който имаше равно дъно като корито, с чиста зелена трева, огряна от слънцето, стоеше телицата. Й. Йовков, АМГ, 209. Пътят пъпли по дъното на клисурата. Ив. Вазов, Съч. XV, 8. Някои трепваха и се привеждаха при всеки гръм, споглеждаха се пребледнели, а други неколцина бяха се свили ничком на дъното на окопа, запушили с две ръце ушите си. Д. Талев, Й, 561. Предпазливо [Стефанов] заслиза по страшната стълба, която се виеше от дъното на шахтата догоре. X. Русев, ПЗ, 144. Стените на рова, на места порутени и слаби, се спускаха отвесно към дъното, а там имаше трънаци и застояла вода. Ст. Дичев, ЗС I, 217.
2. Долната, срещуположна на отвора, стена на някакъв предмет, който има вместимост. Обърната с дъното нагоре, на пясъка лежеше рибарска лодка. Д. Добревски, БКН, 91. — Ще ги [пушките] напъхаме отдолу — каза Манол и хвана дъното на каруцата, за да го измъкне. Ем. Станев, ИК III, 168. Входът [на скривалището] беше прокопан през самия под на стаята и замаскиран със сандък, чието дъно беше подвижно. Д. Ангелов, ЖС, 280. Този оръфан куфар,.., имаше двойно дъно, в което брат ми беше пренесъл през границата нелегални материали! К. Калчев, ПИЖ, 170. Панчови можаха да вържат в едно яко възле пет жълтички, които невяста Панчовица хубаво скри и прекри в дъното на ковчега. Т. Влайков, Съч. II, 107. Тя потърси в торбата и видя, че е забравила да вземе хляб: само сухи корички останали на дъното. Ив. Вазов, Съч. XI, 7. • Обр. В дъното на засмените й очи се тъй, както и от по-напред, се таи дълбока тъга. Т. Влайков, Съч. II, 237. Нека не излъгва твоята уста / и смехът ти нека не измамва, / нещо чудно в погледа ти пламва: / в дъното на твоите очи / тиха, светла истина мълчи. Д. Габе, ЗП, 19. // Долната стена на някакъв съд. Чумакът гледаше в дъното на чашата. Й. Йовков, Ж 1945, 18-19. После тихичко, внимателно се вмъкна вътре, настани се в един голям казан и се сниши на дъното, за да не го видят и изпъдят. Хр. Смирненски, Съч. III, 193. Костадин се спря пред прага на кухнята. Слугинята обираше с хляб дъното на тенджерата, снахата вареше кафе. Ем. Станев, ИК I,
30. Ето и буренцето. Колко е мъничко! Под канелката имаше паничка. На дъното се бяха събрали няколко капки, червени и лъскави като кръв. Г. Караславов, Тат., 256. Почти край всеки ученик се виждаше дъно на счупена стомна или бардуче с пепел и загаснали вече въглени — всеки ученик сам се грижеше за отоплението си. Д. Талев, ЖС, 151. Когато пазачът се върна с бутилка олио в ръка, двамата бяха хванали вече десетина килограма риба. Бохоров извади от раницата тиган с незагарящо дъно. Й. Попов, СЛ, 74.
3. Горната, покриваща темето, част от шапка. Днес е „Митровден“. Минават мъже с големи калпаци, или гугли с червени дъна като кубанските казаци. А. Каралийчев, ПГ, 183. Калпакът му от черна агнешка кожа със зелено повдигнато на могилка дъно и с жълти ширити на кръста биваше накрехнат над едното ухо. Ст. Чилингиров, ХНН, 57. Стана и отиде до едничкия прозорец на стаята, обърнат и той към някаква разтурена барака, и се загледа в едно откъснато дъно на сламена шапка. Д. Кал-фов, Избр. разк., 135.
4. Тази част на панталони, потури, шалвари и под., която обгръща седалището. С тате вървеше един двадесет и две-три годишен мъж. Потурите му не бяха с опънати дъна,.., а торбести и завършваха току под колената. Г. Велев, ПЕМ, 40. Той ходи из стаята, размята дъното на широките си шалвари. Й. Йовков, СЛ, 15. Камънарят спира досами църковната врата, мести чувала, изгърбва се и показва кърпеното дъно на шаячния си панталон. Ц. Лачева, СА, 42. Всеки ден привечер едни по едни към къщата на чорбаджи Тихол тръгваха първите хора на града. Вървяха тежко-тежко, поклащаха облите дъна на потурите си. П. Константинов, ПИГ, 116.
5. Членувано и обикн. с несъгл. опред. Най-отдалеченото от началото или от входа място на някакво пространство, помещение. В дъното на двора стои нова каручка с же-лязна обкова и с изписани ритли. Елин Пелин, Съч. I, 182. Той отново слезе на улицата и напрегнато се взираше във всеки силует, който се задаваше от дъното на улицата. М. Грубешлиева, ПП, 211-212. Щом се увериха, че никой не ги преследва, вълците повлякоха козата към дъното на полянка
