Ив. Вазов, Съч. XXIII, 87. От време на време се чува скърцането на лошо намазана дървена кола, натоварена с букови дънери и клони. Г. Караславов, ПМ, 11. Мъглата е коварна. Очите заболяват да се взираш в тая белота, с мъка да различаваш всяко по-тъмно петно — дали е влачен от течението откършен върбов дънер или показваща опасност шамандура. П. Спасов, XX, 302. Уморено след безсънната нощ, момчето приседна на един повален сух дънер. М. Марчевски, МП, 117.
2. Ниската част на стъблото, останала на корена на отсечено или пречупено дърво; пън. Сядаше някъде и се печеше на слънцето, неподвижен,., заприличал на някой отсечен сух дънер, каквито стърчаха тук-та-ме из гората. Й. Йовков, Разк. II, 80. Печално стърчат черните дънери на отсечените дървета. Ив. Вазов, Съч. XIV, 11.
3. Диал. Дебелият долен край на дърво откъм корена (Н. Геров, РБЯ).
4. Остар. и диал. Приклад на пушка; кондак. Между това аз ся впуснах върху пър-вий от гонителите и го свалих като го халосах в главата с дънера (кондака) на пушката си. П. Р. Славейков, РО (превод), 108-
109. Сабята посрещна байонета, юмрукът отговори на дънера на пушката. Ив. Вазов, Съч. VI, 102.
О Сея на дънера <му> ряпа. Диал. Търся излишни подробности за нещо, проявявам дребнавост; издребнявам. „За Лиза ли ме питате? — отговори Груев. — Много му сееш на дънера ряпа.“ С. Радев, ССБ II, 24.
ДЪНЕРЕН, -рна,-рно, мн. -рни, прил. Книж. Който се отнася до дънер. При старите дървета кората става още по-груба, напуква се по-дълбоко, като в дънерната част на дървото достига дебелина до 3 см и придобива тъмен цвят. М. Тошков и др., НР II, 92. Интересно явление са наблюдава у някои дървета след отсичане на дънера. Така например при брезата, клена, върбата на останалия дънер се развиват така наречените „спящи пъпки“. Развиващите се от тях клонки образуват дънерни израстъци. Бтн V и VI кл (превод), 52.
ДЪНЕРЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Индив. Който има дебел дънер. А тия, леските, бяха дънерести, клонати и тъй преплетени, че мязаха на градска асма. А. Страшимиров, ЕД, 86.
ДЪНЁС нареч. Диал. Днес; денес, денес-ка, денеси.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. — Друга форма: дънъс.
ДЪНЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който има голямо, дълбоко дъно (в 3 и 4 знач.). Той беше едър човек, още по-едър изглеждаше в непроменената си носия на костурчанец: черни дънести потурщ морав пояс, въз плещите — къса аба. Й. Йовков, ПГ, 26. Рееха се непослушни деца с малки фесчета и дъ-нести шалвари: те шумно се ритаха едно друго и се замеряха с камъни. Ст. Дичев, ЗС
1, 362. Христака беше към шейсет години човек,.. Под дънестото, понакривено калпаче,.., се сребрееше стригана корава коса. Ил. Волен, МДС, 177. Имаше и много рога, еленови и всякакви други рога .. И гардероби, натъпкани с дрехи и с такива едни смешни шапки, високи и дънести, каквито носят цирковите палячовци. Ив. Мартинов, ДТ, 16.
ДЪНЕШНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Дънек (Н. Геров, РБЯ).
2. Матка на бозайник (Ст. Младенов, БТР).
ДЪНИЩЕ!, мн. -а, ср. Остар. и диал. Дънер. Дъбът рекъл: "Аз съм цар на всичките древие! Коренът ми е дълбоко в земята; имам дънище три обхвата, върхът ми е в синьо небо. Д. Манчов, БЕ I, 104. Колкото е по-топъл и колкото е no-влажен въздухът на едно кое да е място от земното кълбо, толкова и растението бива по-едро и по-богато, сир. дънището и клонието са по-дебели. К. Смирнов, 3, 94.
ДЪНИЩЕ2, мн. -а, ср. 1. Дъно (в 5 знач.). Всъщност голяма чест му правя, като наричам град това селище с широки по-лянски дворове, в чиито дънища се вдигат двуетажни тухлени къщи, все от един тип и все неизмазани и без дограма на горния кат. С. Северняк, В СД, 81.
2. Диал. Долната част, основата на копа сено, на листник или на копен със снопи. Като нанесоха всичката шума, отдъхнаха си малко и станаха да кладят. Леля Блага се качи на дънището, пък вуйчо Божко остана да подава. Йл. Волен, БХ, 9.
3. Диал. Място, където се туря зимнина за овце, кози и под. (Ст. Младенов, БТР).
— Друга форма: д н й щ е.
ДЪНКАМ, -аш, несв., прех. Остар. и диал. Бия, тупам някого. — А ями кажи ти, защо си са замислил?.. Не баща ти ли та е дънкал, че си настъпал лулата му? Не майка ти ли та е измлатила, че не си отишъл на св. Трифон в черква? Кажи ми де? Л. Ка-равелов, Съч. IV, 128.
ДЪНКАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от дънкам; бой, тупане, дънканица.
ДЪНКАНИЦА ж. Остар. и диал. Дън-кане; бой, тупане.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДЪНКИ само мн. Опънати по тялото тесни панталони с особена кройка, ушити от здрава памучна материя, обработена обикн. по специален начин. В ресторанта се бе намъкнала голяма група зле облечени и зле вчесани мъже, с избелели дънки. П. Вежи-нов, НБК, 58. Оплакванията на родители от девойки и юноши, които настояват да им се купят оригинални дънки, вече стават банални. Хр. Домозетов, ОР, 112.
— От инд. през англ.
