националния пазар по цени, по-ниски от първоначално фиксираните или от производствените им разходи, с цел получаване надмощие, завладяване на пазара. Канадската митническа агенция разследва Румъния, България и Чехия за внос на стоманени изделия със съмнение за дъмпинг. Сега, 2003, 117. 06. [еа]. Със своя безпрепятствен дъмпинг колониализмът разруши индийските занаяти, като на тяхно място не създаде индустрия, а само пазар и монополни цени за своите фабрични стоки. ЛФ, 1958, бр. 5,1.
— От англ. dumping.
ДЪМПИНГОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Иконом. Който се отнася до дъмпинг. През 1963 г. чрез политически и дъмпингови машинации САЩ внесоха в Бразилия 1,2 мил. тона пшеница. Л. Георгиев, А, 48.
дън. Разг. Само в съчет.: В дън, до дън, из дън, от дън. В (до, из, от) най-отда-леченото от началото място на някакво пространство; в (до, из, от) дъното на. На юг, зад гористите рътове, в дън кръгозора се мержелееше вълшебно гърбът на Балкана. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 29. Усоите сега се вслушаха: — из дън / далечните гори те шум тайнствен счуха / и топот непознат. П. П. Славейков, Събр. съч III, 59. Във полунощ се появи елен — / като от дън земята той изникна. Г. Райчев, ЕЦ, 47. Разиграло ся морето пред реката и заревало: „Ти, реко, нищо не си при мене! Аз стигам до дън земя, страшно буча по скалите и ся издигам до облаците.“ Д. Манчов, БЕ I, 124.
◇ В дън земжта>. Разг. ', у дън земи. Диал. Безследно. — Гръм да ви удари,.., в дън земя да се пръждосате. Г. Караславов, Избр. съч. II, 418. Като грабна детето, метна го на гръб, тръшна се заедно с болното, под-ритна няколко пъти, та болестта да пропадне в дън земята. Г. Алексиев, РН, 78. Тамам тогава ми щукнаха воловете, загубиха се, па ги нигде нема, като че у дън земи пропаднаха. М. Георгиев, Избр. разк., 177-178. До (в) дън душа. Разг. Извънредно много, дълбоко, силно. Филип пръв позна Пенчо и се спусна към него.. Пристигането на Пенчо го развълнува до дън душа. В. Ге-новска, СГ, 71. Гащите му са също скъсани и той с труд прикрива срамотиите си, обиден до дън душа от унизителното положение, в което е поставен. Л. Стоянов, X, 140. Питаме инспектора да ни каже: кой честен человек във Барна не беше възмутен в дън душа от вандализма по изборите. Н, 1896, бр. 23, 185. Из дън сърце. Остар. и диал. Много силно, много дълбоко. И той си захлупи очите и въздъхна пак из дън сърце. Т. Влайков, Съч. II, 124. От дън душа. Разг. Много силно, много дълбоко. Той бе съсед на Зоя. Кольо го беше виждал да се перчи край хубавата гимназистка и затова го ненавиждаше от дън душа като съперник и враг. Ем. Станев, ИК I, 105-106. Тия коварни личности, които от дън душа мразели Сърбия, нейния народ и нейния вожд Карагеоргия, са истинските виновници на всички беди сполетели страната. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 188.
ДЪНВАМ, -аш, несв.; дънна, -еш, мин. св. дъннйх, прич. мин. страд. дъннат, св., прех. Диал. Дъня изведнъж. За да събуди заспалия си върху сламата спътник, селянинът го дънна по гърба.
ДЪНВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от дънвам.
ДЪНЕК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Дебело или сляпо черво; шерден, дънешник. Щраус повдига капака и измъква от сандъка .. един агнешки черек, два рога, три момици, половин далак, един дънек и една съ-сечена на три места овча опашка. ВН, 1960, бр. 2663,4.
— Друга (остар.) форма: дъняк.
ДЪНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил.
1. Който е свързан с дъно на воден басейн. С това име [бентос] се наричат всички дънни обитатели. Едни от тях са прикрепени към дъното, други се завират в пясъка и тинята, а трети лежат спокойно на морското дъно. Д. Славчев и др., БМ, 35. В Черно море има две течения — горно (изходящо, повърхностно) и долно (входящо, дънно). В. Кънева-Абаджиева, 4M, 6. Шаранът се храни главно с дънни организми — червеи, ларви и др. Биол. VII кл, 1982, 15. Дънна фауна. Дънна растителност. Дънни риби. Дънни утайки. Дънни наноси.
2. Който се отнася до дъно на някакъв съд или друг предмет, обикн. дървен . Дънни дъги. Дънни летви.
ДЪНЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от дъня и от дъня се.
ДЪНЕР м. 1. Стъблото на дърво от корена до клоните; ствол. От двете страни на пътя се разстилаха зелени поляни, над които разпущаха клоните си стари буки. Дънерите им бяха гладки, сиви като старо сребро. Й. Йовков, СЛ, 186. Чифлишката гора е вековна. Дънерите на дърветата са покрити с мъх и лишеи. А. Каралийчев, С, 131. Погледът му [на непознатия] се плъзна по зеленото кадифе на моравата, погали всяко цветче и всяка тревичка, спря се за миг върху черните напукани дънери на дъбовете и пъстрите усукани стъбла на буките. П. Бобев, ГЮМ, 5. По средата на полянката стърчеше голямо сухо дърво. В дебелия му дънер зееше тъмна, широка хралупа. Ив. Остриков, ОП, 72. Между плодните дървета с варосани до половина дънери,.., кокетно се белееха десетина прясно боядисани кошери. П. Михайлов, МП, 85. //Такова стъбло, отсечено от корена или изтръгнато заедно с корена. Черешовите дънери провъртени, одялани, стегнати с железни обръчи, образуваха артилерията!
