дължината на който бяха привързани два чифта ски. Д. Калфов, Избр. разк., 190. Първият закон на „мерките и теглилките“ у нас,.., е приел като основна мярка за дължина метъра. Л. Петров и др., БНК, 117. За намиране лицата на фигури, дължини на криви линии, обеми на тела и други той [Архимед] използува метода на изчерпването на Евдокс. М, 1967, кн. 2, 2. Отначало като мерки за дължина се използували крачката, лакътят или педята. Аритм. V кл, 11. Дължина на окръжност. Дължина на радиовълна.
2. Само ед. За време — продължителност, траене; времетраене. Дължината на нощта. Дължината на деня.
О Географска дължина. Геогр. Една от географските координати, определяща положението на точки от земната повърхност спрямо Гринуичкия меридиан. Географската дължина бива източна и западна в зависимост от това, дали точката се намира на изток или на запад от Гринуичкия меридиан и достига от 0 до 180°. Астр. XI кл, 1964, 16. Спътниците на Юпитер привличат вниманието на Галилей отдавна. .. С тяхна помощ той иска да разреши един въпрос, който от десетилетия стои пред мореплавателите — определяне на географската дължина. М. Калинков, ГГ, 108. Черно море е разположено между 46°32' и 40°56' северна ширина и 27°27' и 41°42' източна дължина по Гринвич. В. Кънева-Абаджиева, ЧМ, 5.
ДЪЛЖЙНЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Прил. от дължина. Измерване на атмосферното налягане. То се измерва с два вида барометри: живачен и металически (анеро-ид). .. Налягането се отчита в милиметри (дължинна единица) и милибари (единица за сила). Геогр. VIII кл, 1965, 29.
ДЪЛЖИНКА ж. Умал. от дължина.
ДЪЛЖИНОМЕР м. Спец. Уред за измерване на дължини (разтояния), срещан под две форми: механичен, използван в геодезията и маркшайдерството за мерене на разстояния до 500 м и оптичен, който може да измерва външни и вътрешни размери до 500 мм.
ДЪЛЖИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Диал. Умал. от дълъг; дългичък.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДЪЛЪГ, -лга, -лго, мн. -лги, прил.
1. Който има дължина, по-голяма от тази, която приемаме за средна, обикновена, нор-мална. Противоп. къс. Тя въртеше в ръката си дълга пръчка, подскачаше по пътеката и пееше скокливо. Елин Пелин, Съч. II, 62. Аврам стана, отвори с дълъг, кован ключ един долап.., порови нещо там и пак затвори долапа. Д. Талев, ЖС, 430. Изведнъж Момчил изтегли дългия си тежък меч. Ст. Загорчинов, ДП, 181. Кафявата й коса,.., се спуща отзад на дълга плитка. Т. Влайков, Съч. I, 9. Дълга опашка. Дълга шия. Дълги крака. Дълъг нос. Дълги мустаци. Дълги нокти. Дълга брада. Дълго въже. Дълга линия. Дълга колона. Дълга редица. • Удвоено, дълъг-дълъг. За усилване. Отаначало тя [сърничката] пристъпи плахо, колебливо, а после, като направи един дълъг-дълъг скок, впусна се като стрела нагоре. Д. Калфов, С, 12. // За рокля, пола, пеньоар, расо, палто и под. — който е до петите. Свита в ъгъла, с подвити под дългия пеньоар крака, Лили четеше. М. Грубешли-ева, ПИУ, 274. Тя [туркинята] като събра малко дългата си копринена рокля, повдигна хубавия си крак и стъпи върху ниското триножно столче. Елин Пелин, Съч. IV, 23. На едно място на двора се спря едно дя-конче в дълга черна мантия и с панокали-мявка (платно фърлено въз калимявката и рамената). Ив. Вазов, Съч. XV, 21. Старецът изведнъж сне ръката си от челото, прибра полите на дългото расо и пое бързо,.., по същата вита и тясна пътечка нагоре. Ст. Загорчинов, ДП, 31. Наред с гражданките [в живописта] са представени и селянки в своита национални носии — дълги сукмани, изпод които се подават бели ризи. Ст. Михайлов, БС, 251. // За ръкав, който е до китката на ръката. Отец Сисой се усмихна мъдро, повдигна ръце, за да се дръпнат дългите ръкави на расото му и продължи: — Вчера в дъното на едно скрито долапче,.., се намери едно гърне. Елин Пелин, Съч. IV, 61. Слезе след тях [туркините] и друга една кадъна, но тя беше по-бедно облечена и по-иначе забулена: носеше.., черна, широка дреха,., с дълги, широки ръкави. Д. Талев, И, 190. Уших си блуза с дълъг ръкав. II Който се простира на голямо разстояние, който е с голяма дължина. Противоп. къс. Бае Стоян,.., преброди цялата новоза-ета земя и там някъде на другия край на света, се установи., като пазач на някакъв пост по едно дълго шосе. Елин Пелин, Съч. II, 153. Тръгваме на заход слънце, тъй като дългия път трябва да минем през нощта. Й. Йовков, В АХ, 9. Дълги бразди.
2. Разг. Обикн. за човек — висок (в 1 знач.). Противоп. нисък. Пред тях стои префуня-ла от студ учителката — тънка, дълга и суха мома. Елин Пелин, Съч. II, 14. Тя [раз-ведката] донесе известие, че един от американските летци вече се намира в полската дружина. Партизаните разпитаха дали са го видели, какъв изглежда,.. — Видяхме го, само че е много дълъг!... К. Ламбрев, СП, 245. Изведнъж между множеството се вря-за дългата фигура на Йордан. Той пристигаше от гората. Кр. Велков, СБ, 107.
3. На който дължината се възприема като най-голямо измерение по отношение на останалите измерения. Не след много залата,.., потъмня и заглъхна, а хъшовете актьори стояха около дългата маса в изба
