та на знаменосеца. Ив. Вазов, Съч. VI, 30. Нямаше кърпи за всекиго, а общ дълъг месал обикаляше софрата. И. Йовков, Ж 1945, 110. Двама души пък бяха седнали на дългата пейка пред хана. Т. Влайков, Съч. Ш, 14. От парахода слезе с два куфара в ръцете един млад човек,.., и тръгна бърже по дългия дървен мост към брега. А. Каралий-чев, ПГ, 182. Дълга нива. Дълги стрехи. Дълга градина. Дълго здание. Дълъг чардак. Дълги сенки. Дълъг коридор. // Който има по-голяма дължина отколкото ширина; продълговат. Всички тия прекрасни гости пресягат уж срамежливо към дългата порцеланова чиния с разкъсано сякаш от бомба прасенце. Св. Минков, РТК, 140. И двете [деца] бяха одрали кожата на баща си: същият едър кокал, дълги лица и спокойни светли очи, които излъчваха някакво сияние. Д. Димов, Тъ267. Тя извади един тесен, дълъг тефтер. Й. Йовков, ЧКГ, 80. Той помисли, че неговият нападател ще му иска пари, затова извади дълга кожена кесия и я хвърли пред него. Елин Пелин, Съч. I, 125. Посочват ни една странична стаичка. Там откриваме дълъг умивалник, който прилича на каменно корито на селска чешма, където поят добитък. В. Пламенов, СА, 6-7.
4. Обикн. с мерки за дължина или с предл. д о, както и с въпр. меет. колко. Който има определена дължина. Въжето не беше по-дълго от десетина метра и на това разстояние, докато грееха светкавиците, Ме-дара можеше да види жребеца. Й. Йовков, АМГ, 147. — Тебе да бяха ти окачили на вратнята гръбнак от шаран, един лакът дълъг, какво щеше да направиш? Ив. Вазов, Съч. VIII, 30. В Търново има ли училище за девици? — запита Тодор, като гледаше девойката, облечена в дълга до петите рокля. Д. Марчевски, ДВ, 47. Една стая е дълга 15 1/2 метра, а широка 9 3/4 метра. Какво е отношението на дължината към широчината? К. Кърджиев, А, 200. А Колко дълга е улицата? А Ръкавите на сакото са дълги до лакътя.
5. Който трае, продължава много време или за завършването, изпълнението на който е нужно много време; продължителен. Про-тивоп. кратък, къс. През дългите летни дни,.., те,.., не хвърляха сечивата из ръцете си, а се работеха. Елин Пелин, Съч. I, 171. Да разкаже дългата история на тая отколешна война — Гроздан нито можеше, нито имаше време. Й. Йовков, Ж 1945, 15. Ние изслушахме това заявление. Князът остана изненадан от тази наша студенина. Настъпи една дълга мъчителна пауза. С. Радев, ССБ I, 217. Когато се върна, баба му от дългото постене бе починала. Но не бе издала нищо. Д. Дублев, ПП, 60. Зимата беше дълга и тежка, хората се криеха на топло, само през празнични дни улиците се оживяваха малко. Г. Караславов, СИ, 59. — Та каква история? — попита Софка, като се прозина с дълга дремлива въздишка. Ив. Вазов, Съч. ХН, 8. Полето диша — дълъг сън преспало. Н. Ракитин, Ст II, 46. Дълъг живот. Дълъг разговор. Дълга нощ. Дълга агония. Дълга раздяла. Дълга употреба. Дълга почивка. Дълго пътуване. Дълго чакане. • Удвоено, дълъг-дълъг. За усилване. Зарад Антица драгоманите нареждаха дълги-дълги благословии. Й. Йовков, ЧКГ, 78. • Остар. дълъг (и) пре-дълъг. За усилване. Пет века на гусла си жалбите веза, / пет века, о майко, пет меча в гърди!... / Пет века, пет дълги-предълги кервани, / пет тежки гемии със сълзи и мъст. М. Недялков, Л, 72. Тия, които са избрани с полицията и войската, за да бъдат представители, преди да се изберат, издаваха възвания с дълги и предълги обещания и програми за своята деятелност. С, 1894, бр. 1510, 1. Занапред класическа филология да ся завземе в Българско и да виря в такъв степен както тука, ако не кажя, че е съвсем невъзможно, то поне трябвало би затуй много дълго и предълго время. АНГ I, 136. // Със същ. време — който има голяма продължителност. Като беше живял дълго време между турци, той беше запознат добре с нравите и с езика им. Ив. Вазов, Съч. XXII, 168. Тя се зарадвала, както от дълго време не беше се радвала. Елин Пелин, Съч. III, 118. Докато отначало предполагах, че скучае в Борово и на това отдавах нейното постоянно идване при мене в дъскорезницата, не след дълго време трябваше да се убедя в противното. Кр. Велков, СБ, 94. Като грабнах бонбончето —духти! Още се закривам зад ъгъла и го хвърлям в уста, ама не го срупках, а си го смуча, за да ми държи наслада за по-дълго време. Г. Краев, СК, 14.
6. Който се възприема като траещ, продължаващ много време, повече отколкото е в действителност, обикн. поради умора, страдание и под. Животът е тъй пуст и скръбен без топлика на предана душа, дните са тъй дълги и монотонни, неозарени от лу-чезарното чувство на идеалната дружба. Ив. Вазов, ПЕМ, 139. При умиращия дежурят братята Онуфрий и Игнатий.. В манастира отдавна всичко е заспало.. —Дълга нощ, бре! — въздъхна отец Онуфрий. — Как ще се прекара! — Уморих се! — погледна го отец Игнатий. Елин Пелин, Съч. II, 139-142.
7. Само мн. Със същ., означаващи определен период от време — година, век, месец, ден, час. Който е много на брой; многоброен, многочислен. Дълги векове тия гори са били неприкосновени. Ив. Вазов, Съч. XV, 10. От дълги години тополчани не помнеха подобна пролет. К. Петканов, СВ, 56. Уволниха я от градеца за „лошо поведение“.. Дълги месеци стоя без работа. М. Грубешлиева, ПП, 139. Дълги часове лежа той там търпеливо в ожидание на нощ
