158. Мариана.. От изблик на любов — да стъпча ли с краката / срама на своя пол, дълга на дъщерята? Д о р и н а. Не, щерката дължи покорство на бащата, / макар да й даде маймуна за съпруг. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 180. Казах на радушните си домакини, че им дължа сърдечна благодарност за топлия прием, който ми оказаха. А Българският народ дължи вечна признателност на своите синове, отдали живота си за неговата свобода.
4. Разг. Само 1 л. Със съюз дай със следв. глагол. Смятам за необходимо; трябва. Дължа да подчертая, че кършенето на памука е действително сложна и много важна работа. ОП, 388. Дължа да заявя от името на колегите си, че те ще вложат всичките си сили да приготвят навреме изданието. дължа се страд. от дължа в 1 знач.
◇ Дължа на Михаля <за дъски пари>. Ди-ал. Луд съм, безумен съм.
ДЪЛЖИ СЕ, мин. св. -а се, несв., непрех. Само в 3 л. ед. и мн. С предл. н а. 1. Резултат е на нещо, продиктуван е от нещо. Понякога Костакев със завист мислеше за успехите на Славов, искаше да си обясни на какво се дължат me. X. Русев, ПЗ, 31. — Какво ти трябва, даскале? — .. — Минах да проверя дали Христина е получила едно писмо,.. —рече Кондарев, недоумяващ на какво се дължи любезността на домакина. Ем. Станев, ИК I, 173. Вечерта, когато си легнахме, аз я попитах: — Как си? — О, много добре — отвърна жена ми и се притисна до мен. — Всичко се дължало на обикновена пролетна умора. Р. Балабанов, ТБК, 9. Относителната лекост в наказанието на четворицата хъша се дължеше най-много на красноречието на адвоката. Ив. Вазов, Съч. VI, 90. Зараждането на българския туризъм се дължи главно на две причини: първо, на чуждото влияние,.., второ на чисто вътрешни подтици — привлекателната българска природа и органическата нужда от екскурзии вън от града. П. Дели-
адев, В, 1.
. Причинен, става реален в резултат на благодеяние на някого. Аз съм депутат. Хубаво ме гледай ти мене. Аз играя важна роля в околията, на мене се дължат изборите в оня край, хора се избиха, невинни пострадаха. Елин Пелин, Съч. IV, 174. На едни се пратиха децата да учат в Цариград, на други се спасяваха имотите от разграбване, .. Все на дядо Нойко се дължеше това. Д. Немиров, Б, 17. Поп Дочо не криеше радостта си, но още по-доволен от него беше Вълчан, който беше ^убеден, че всичко се дължеше нему. И. Йовков, Ж 1945, 106. Заводът сега изпълнява добре плана си, това ще го отразят вестниците, ще има похвали и всеки ще предполага, че този успех до известна степен се дължи на главния инженер. Д. Кисьов, Щ, 483.
ДЪЛЖЕНЕ ср. Отгл. същ. от дължа и от дължа се.
ДЪЛЖЕНСТВУВАМ, -аш, несв., прех. Остар. Книж. Дължа. И до днес не му [на Г. Войников] ся заплаща онова, що му дъл-женствува училището ни за последните три месеца от миналата година? ДЗ, 1868, бр. 14, 55. Народите въобще дълженству-ват своето развитие на някои техни отлични человеци. ДЗ, 1868, бр. 47, 176. Спар-танци, критияни, римляни на него [патриотизма] дълженствуват техните добродетели и слава. ДЗ, 1868, бр. 11, 41.
ДЪЛЖЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се дължи на някого. За да получи кола, купувачът е длъжен да внесе 80 лири. Останалото той изплаща от три до пет години чрез определени седмични вноски, в които, разбира се, влизат и лихвите на дължимата сума. П. Вежинов, ДМ, 35. Друмев и Стоянов молят редактора на "Македония " да се разпореди да се удържи от събрания браилски абонамент за вестника сумата, дължима на Книжовното дружество. М. Арнаудов, БКД, 176. Дължим данък. Дължима държавна такса. Дължими зърно-доставки.
2. Прен. Който е необходимо да се появи, изкаже, покаже, защото е бил заслужен. На 30 април 1915 г. се навършиха сто години от рождението на Виктора Ивановича Григоровича... А и у нас бе решено да се даде дължимата почит на Григоровичевата памет. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 194. Дължимо уважение. Дължимо внимание. Дължима чест.
3. Като същ. дължимото ср. Книж. Необходимото, заслуженото. В заводите., се увеличава множеството „мъжки“ момичета, на които може да се разчита, не само защото са с добра професионална подготовка, но и защото дават дължимото на общата работа. Хр. Домозетов, ОР, 115. Това най-често се прави в уводната част, където обикновено авторът отдава дължимото на своя учител (като в същото време чрез неговия авторитет препъръчва на читателите и себе си). Хр. Ковачевски, СК, 85. Тук той повече от всеки друг път се въздържа от свои лични и субективни преценки, отдава дължимото и на авторите с противоположни тенденции, без да се отказва от критицизма си по отношение на отделни творби. ЛФ, 1968, бр. 30, 4.
ДЪЛЖИНА ж. 1. Разстоянието между двете най-отдалечени точки на лииня, плоскост, тяло. На някои места те [стените] бяха и двойни, по цялата им дължина се издигаха високи кули, още по-високи по трите градски порти. Д. Талев, С П, 201. Косите й черни и редки, с неопределена дължина, падаха безредно върху раменете й. В. Пламе-нов, ПА, 12. Долу до бордюра на срещния тротоар бе спрял мотоциклет с кош, по
