ДЪЛГОШЙЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който има дълга шия; дълговрат. И изведнъж студентът улавя дългошиестия, мършав войник за ръка и го повлича към осветления прозорец на близкото кафене. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 126. • Обр. Тримата дебели мъже също свършиха своя бавен обяд и поръчаха две дългошиести бутилки мискет. Д. Цончев, ОТ, 52.
дългошия ед. неизм., мн. -ии, прил. Рядко. Дългошиест. И аз чух дълбоко, дълбоко у себе си как незабравимите ми полуо-ткраднати мигове се изтъркаляха към шарения куп на безвъзвратното. Като количка камъни по насип. Като сиви мълчаливи, дългошии жерави в крайчето на едно внезапно голямо небе. Д. Цончев, ЧС, 21.
ДЪЛГУВАМ, -аш, несв., прех. Остар. и диал. Дължа. — Глобата! Глобата! Повика Яко, вий дългувате две лири. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 346. дългувам се страд.
ДЪЛГУВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от дългувам и от дългувам се.
ДЪЛГУН м. Разг. Много висок, много дълъг човек; дългуч, дългуш. Все още не можех да забравя стария Сава,..; онзи нещастен дългун, който трепваше мъчително от всяка закачка около ръста му, странния младеж в тясна ученическа куртка. А. Мандаджиев, ОШ, 80.
ДЪЛГУНЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал.
1. Който е по-дълъг от обикновеното или отколкото се очаква; продълговат, дългу-рест. — Чуваш ли го! — обърна се началникът към помощника си, тоя с дългунеста-та глава. Ст. Даскалов, ЕС, 141. Така тие [домашните и роднините] напърво поканват енорийский свещенник.. — да означи гроба., и на четири места, във вид на дъл-гунест кръст, подкопне с мотиката. СбКШ, 141-142.
2. За човек — който е по-висок, по-дълъг от обикновеното или отколкото се очаква; дългурест. Не помниш ли онова дългунесто момче, което те причакваше на завоя, зад поповата къща. А. Гуляшки, ЗР, 171.
ДЪЛГУРЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Дългунест. Дългурестото му [на слугата] лице изглеждаше уморено и тъжно, очите му не се отделяха от сметта. Ст. Дичев, ЗС II, 156. Съвсем различна от мъжа си — слаба,.., с черни дългурести очи, жената излезе тихо по белите си вълнени чорапи.
Н. Каралиева, Н, 170. Черквите божии в старо време имали са различен изглед, но въобще може се каза, че отвън са изгледва-ли дългурести, подобно на ладия. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 10. Тя [пъпката] е длъгняста, дългуреста или обла. Ив. Бого-ров, СЛ, 101.
ДЪЛГУЧ м. Разг. Много висок, много дълъг човек; дългун. И докато се разправяха, оня дългият от десния фланг ги измести от крана.. Съседният кран се освободи, но Васко не се наведе да се мие. Не можеше да преварва другото момче,.. И чак, когато дългучът си отиде и момчето извади сапуна си, Васко и той започна да прави пяна в ръцете си. Кл. Цачев, В, 248.
ДЪЛГУШ м. Диал. Дългун, дългуч, дъл-гач, дългоран. Два отряда, четвърти и девети, маршируваха около зеления театър, мръщеха се на пладнешката „строева подготовка“ и мятаха завистливи погледи към дългушите от пети отряд, които играеха на любимата „народна топка“. Цв. Ангелов, ЧД, 66.
ДЪЛЖА, -йш, мин. св. -ах, несв., прех.
1. Имам да давам на някого нещо материално (пари, предмети и под.), което може да е взето назаем или да е някакъв налог (данък, такса и под.). — Сега какво да те правя, Ханко? Ти дължиш на болярина Стефан трийсет крини жито. А. Гулашки, ЗВ, 24.
— Той е беден,.. От няколко години дължи известна сума в една банка. Д. Немиров, Др,
108. — Аз не настоявам да ми работиш на лозето, но в такъв случай трябва да ми върнеш парите, които остава да дължиш. Ст. Марков, ДБ, 467. — Какво докарахте?
— Сто коня .. — Само сто коня. А защо не докарахте овце и волове? Вие знаете много добре, че ни дължите петстотин овци и 200 коня. А. Каралийчев, ПГ, 95. —Дава ли се кон, който струва пет хиляди гроша! — Дава се! — отвърна Игнатий. — Когато собственикът дължи някому не пет, а десет хиляди гроша и не може да му изплати, дава му коня си! Такъв е обичаят. Ст. Дичев, ЗС I, 317-318.
2. С предл. н а. Придобил съм и имам нещо материално или духовно благодарение на някого или на нещо. Сега тук, край него, беше Ружа. .. Прогонила бе от него .. студената сянка на смъртта: върнала го бе към живота и той си мислеше, че на нея дължи сега живота си, както на родната си майка. Д. Талев, И, 294. Това беше постъпка на чужд човек, на когото Ванко дължеше само хляба, със средствата на когото той порасна и получи дипломата си, но не кръвта и морала, задължителната семейна чест. Кр. Велков, СБ, 54. — На що дължи богатството и името си тоя вага-бонтин? На що? Само на рушвети! Елин Пелин, Съч. IV, 156. Малкото, което знаем за живота на Архимед, дължим на съчиненията на древните писатели Цицерон, Плутарх и др. М, 1967, кн. 2, 1 .Да работим! На бащите наши / добродетелта да продължим, / техний пот почтен да ни не плаши — / всичко ний на тоя пот дължим. Ив. Вазов, Съч. V, 198.
3. В съчет. с отвл. същ. Чувствам се задължен да проявя към някого отношението, чувството, изразено със съществителното.
— Ако не като на отец, то като на човек му дължиш уважение... Ив. Вазов, Съч. XI,
