то се броят ребрата по тялото,.. Говоря щи за това, което се нарича постоянно не-дояждане. П. Спасов, XX, 320-321. Дълготраен мир.
ДЪЛГОТРАЙНО наречие. По такъв начин, че да трае дълго. Противоп. малотрайно. Действително с помощта на светлината посредством фотографичния апарат получаваме дълготрайно записани образи на предмети и явления. Физ. VII кл, 116. Косите се къдреха предимно дълготрайно и фризурите се изработваха посредством водна ондулация. Г. Георгиев и др., ФПБ,
35.
ДЪЛГОТРАЙНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отгл. същ. от дълготраен. Противоп. ма-лотрайност. Ако древните елини можеха да се гордеят с удивителната грация и съвършенство на техите постройки, то египтяните поразяват с дълготрайността .. на паметниците. СбЗР, 361. Основните строителни качества на бетона са твърдост, огнеупорност, устойчивост на атмосферни влияния и дълготрайност. В. Брънеков и др., СД, 176.
ДЪЛГОТЪРПЕЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който дълго време с голямо търпение понася нещо. — Стой! Долу ръцете! Не досягай народа! Свали си шапката и се поклони на този измъчен страдалец, на този дълготърпелив мъченик, на тоя, който ти дава храна и живот, поклони се на българския народ! Ал. Константинов, Съч. I, 77. 500 години сме вече търпели!.. Какво търпение искате от нази повече? Ние надмину-ваме в това отношение и бога, който е дълготърпелив и много милостив. Л. Кара-велов и Хр. Ботев, ЗК, 199-200.
ДЪЛГОТЪРПЕЛЙВЕЦ, мн. -вци, зват. дълготърпеливче, м. Остар. Човек, обикн. религиозен, който дълго време с голямо търпение понася житейските трудности, защото ги смята за свое предопределение свише. Кроткий дълготърпеливче, ти кой незаслужено страдаш, знай, че не е без доволни причини това бреме на твоите плещи натоварил чудолюоивият отец. Г. Йошев, ЧБ (превод), 84.
ДЪЛГОТЪРПЕЛЙВО наречие. Остар. Много търпеливо в продължение на дълго време. По-добре е да изявиш на приятеля си простосърдечно причината на неспокойствието си и дълготърпеливо да очакваш от него изявление и разяснение за поведението му. А. Кръстевич, ВПЖ (превод), 104.
ДЪЛГОТЪРПЕНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Извънредно голямо, продължаващо дълго търпение. Ние прощаваме не само нашите чорбаджии, които ни предават на турците, на гърците, на циганите и пр., но не дозволяваме и другиму да говори за тях и да им каже правото в очите. Дълготър-пението наше е велико! Л. Каравелов и Хр.
Ботев, ЗК, 200. Прочее, да не ни ся види чу-дно, задето рапортът на Едип ефенди е изтощил дълготърпението даже на сър Хенри Елиота. П. Димитров, УК (превод), 18.
ДЪЛГОУМ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който има голям, дълбок ум. Противоп. късоум. Дане, бане, бан войводо, / имаш сина Миаила, / Миаила златокосо, / златоко-со дългоумо / да го дадеш цар да бъде. Нар. пес., СбНУ ХЪШ, 511.
ДЛЪГОУХ, -а, -о, мн. -и, прил. Който има дълги уши. Когато надникнахме в слога, видяхме, че в тревата се гуши едно зайче, малко като ръкавица. Вързахме кучката и с голяма мъка хванахме дългоухия малчуган. Ем. Станев, ЯГ, 33. Винаги, когато Стоян минеше с магарето си покрай дюкяна на Иван, калпакчията оставяше работата си, залепваше се на прозореца и дълго гледаше щастливия съсед, който крачеше гордо подир дългоухото сиво животно. Св. Минков, ПК, 30. Надникна в кочината, дето дългоухото прасе с остра муцуна непрекъснато квичеше и стържеше пода с копитата си. Ив. Мартинов, М, 67. Аз съм дългоух, / с много остър слух. Л. Станчев, СбХ, 71.
2. Като същ. дългоух<ият> м., дълго-уха<та> ж., дългоухо<то> ср., мн. дълго-ухи<те>. Обикн. членувано. Животно (магаре, заек и др.), което има дълги уши. — Магарета има ли там [в другата земя] ? — Магарета няма. — Вятър я вее, щом няма магарета — рече с дълбоко съжаление дългоухият. А. Каралийчев, ПС I, 12. — Ха, ха... глупчо! Пуснали ти тая муха и ти се разрита като дългоухо. К. Петканов, ОБ, 174. Още [лисицата] не беше хващала заек и тъй като беше преживяла много неуспехи и разочарования в опитите да хване някой дългоух, желанието й да ги преследва беше изчезнало. Ем. Станев, ПЕГ, 71.
ДЪЛГОУШКА ж. Диал. Игла с продълговати уши.
— От Н. Геров, Речик на блъгарский язик, 1895.
ДЪЛГОХОБОТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Спец. За животно — който има дълъг хобот. Опрашването се извършва от пчели и други дългохоботни насекоми. Бтн VI кл, 131.
ДЪЛГОЦЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. За оръжие — който има дълга цев. Маршируваха бозавите колони на пехотата —.. Тътнеха и подскачаха по едрия паваж лафетите,.. Важно седяха артилеристите върху впряговете и на капрата. После идеха дългоце-вите дивизионни топове. Ем. Манов, ДСР, 5-6. Паднаха първите ранени. Максим (..), комисар на ележишката чета, беше улучен смъртно. Вражи куршум, ударил дългоце-вия му парабелум, отлитайки в рикошет, беше го наранил в слепоочието. ВН, 1964, бр. 3872, 2.
