из горите. Ем. Станев, ПЕГ, 42. Дълговременното робувание дало е доста опит на славяните, за да знаят да ся възползуват от обстоятелствата, които ще благоиз-волят за тяхното освобождение. ДЗ, 1868, бр. 17, 65. Цяла година,.., тии [занаятчиите] се скитат по чужбина,., и едвам през година или две, се завръщат у дома си, гдето преседяват по един или два месеци, не като за почивка от дълговременните си трудове, а за нови напрегвания. Ст. Шишков, ЖБ,
24.
ДЪЛГОВРЕМЕННО. Остар. Нареч. от дълговременен; дълго, продължително. Така се случва, че когато приятели живеят заедно и по-дълговременно под един покрив, чувството на уважение обикновено най-често се накърнява. А. Гуляшки, ДМС, 68. По никакъв обаче начин не зимат никакво участие [домашните на мъртвеца] във веселбите,.. Същето правило пазят и мъжете роднини, нъ не толко строго и толко продължително и дълговременно, колкото жените, нито носят някоя трау-рна дреха. СбКШ, 153.
ДЪЛГОВРЕМЕШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Остар. Дълговременен. Една от главните причини на това спокойствие и яснота на чувствата на Гетевата поезия е, че той не твори под непосредствено впечатление на преживяното, а след дълговре-мешно вътрешно преработване. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 41.
ДЪЛГОВРЕМИЕ ср. Остар. Отегчително, бавно минаване на времето. Пословицата казва, че само необразованият богат отбягва работата и че дълговремието само нему е познато. Ч, 1871, бр. 18, 562. Тя от своя страна, като че знаеше, че най-ве-чето от дълговремие страдая, та измисля-ваше хиляди залъгалки, да ми мине весело времето. Св. Миларов, СЦТ, 110. През това време обаче аз имах доста работа там, та се не притеснявах от дълговремие, според както кажат немците, защото времето за мене беше много късо. Лет., 1909, 181.
ДЪЛГОВЪЛНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Физ. Който се разпространява, предава на дълги вълни. Противоп. късовълнов. Късовълновите лъчи — ултравиолетови, рентгенови, космически, както и дълговълнови-те — инфрачервени и радиовълните сякаш не съществуват за зрението. К, 1963, кн. 3,
3. Аерозолната структура на мъглата е такава, че през деня горният й слой отразява слънчевите лъчи независимо от ъгъла, под който те падат.. През нощта обаче дълго вълновата радиация не се задържа от мъглата и свободно преминава нагоре в атмосферата. Л. Манолов, РА, 52. Саморъчно направените маломощни радиопредаватели, работещи на къси вълни, се оказаха по-далечно действуващи, отколкото дълго-вълновите радиостанции, имащи голяма мощност и високи антени. И. Пандев, ТЙ (превод), 43.
ДЪЛГОГЛАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който има продълговата, удължена форма на главата. Противоп. късоглав. Сух, дългоглав с червени четинести коси,.., Серафимов приличаше на амбулантен продавач. Д. Неми-ров, Д № 9, 69. Сред тях [траките] е имало и дългоглави, и късоглави, и високи, и дребни, по-скоро средиземноморски типове и вероятно кестеняви, за което свидетелству-ват стенописите от Казанлъшката гробница от IV век пр. н. е. НТМ, 1961, кн. 12, 5.
ДЪЛГОПШД, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Поет. Който вижда на голямо разстояние, надалеч; далекоглед. Скокна Зайо и си рече: /
— Ей оченца дългогледи, / ей крачеща бър-зобеги, / спасявайте пак зайчето, / отиде му кожухчето! Елин Пелин, ПБ, 131.
2. Остар. Който страда от далекогледство; далекоглед. Наопаки има и такива очи (..), на които способността да ся приспособяват е тъй слаба, щото те виждат предметите ясно на разстояние не по-малко от 35 сантиметра. Такива очи виждат добре отдалечените предмети и ся наричат дългогледи. И. Гюзелев, Ф, 304.
3. Като същ. дългоглед<ият> м., дългогле-да<та> ж., дългогледо<то> ср., мн. дълго-гледи<те>. Обикн. членувано. Остар. Човек, който страда от далекогледство. Те [късогледите хора] не могат да гледат точно на големи разстояния. Наопаки за дългог-ледите предметите трябва да са по-далеч. И. Гюзелев, Ф, 306.
— Друга форма: длъгогляд.
ДЪЛГОГЛЕД, мн. -и, м. Остар. Далекоглед. Нека сега ви кажа нещо и от ония новини, които в последни дни съм добил чрез дългогледа си. ДЗ, 1868, бр. 18, 72. Нъ преди да ви кажа онова, що аз открих с дългогледа си последно в полза на тия работи [народните], аз ще ся отправя, Господин Уредниче, пак на твоите волни българи и ги попитам за отговора,..: що мислят, що вършат., за ползата и доброто на народа. ДЗ, 1868, бр. 20, 80.
ДЪЛГОГОДЙШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. 1. Който продължава, трае много години или съществува от много години; дълголетен, многогодишен, дълговечен. Един ден, когато бях вече зрял мъж, след дългогодишно отсъствие от тоя град, бях изненадан от една чудна среща. Д. Неми-ров, КБМ, 41. Много утрини ставаше рано и по дългогодишен навик тръгваше да буди хората си, но се опомняше и се връщаше назад. И. Петров, НЛ, 165. „Светулка“ е най-дългогодишното и с подчертан дългогодишен и хуманистичен характер списание за деца у нас. Н. Янков, ЗА, 134. Хронологическите рамки на този заключителен акт от дългогодишната анархия са по-ограничени, що се отнася до Румелия, отколкото
