до някои западни имперски балкански провинции — Янина или Шкодра. В. Мутафчиева, КВ, 315. Това нещо може много добре да се забележи в новия том от стихотворения на съвременния, най-голям полски поет Ян Каспрович — „Мой свят“ (Библиотека полска — Варшава), с който авторът е обогатил след дългогодишно мълчание полската литература. Р, 1926, бр. 213, 1. Дългогодишна дейност. Дългогодишна практика. Дългогодишна разпра. Дългогодишни усилия. Дълогогдишно боледуване. Дългогдишен стаж. Дълогогодишен живот.
2. Който упражнява някаква дейност в продължение на много години. Спомням си сега за един мой добър приятел, дългогодишен учител из Добруджа. Й. Йовков, Разк. III, 121. [Кьоллер] е най-младият брат на дългогодишния първи председател на пруска-та депутатска камара. С, 1894, бр. 1508, 1. — Сега, когато съм в преклонна възраст, виждам как омразният Кар е на почит и уважение, а аз, неговият дългогодишен изо-бличител, съм обречен на забрава. Кажи ми как при това положение да имам вяра в хората? Й. Попов, БНО, 46. Дългогодишен служител. Дългогодишен кореспондент. Дългогодишен редактор.
ДЪЛГОГРЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Дъл-гогривест. Всички от свитата — .. — гледаха към най-далечната северна част на полето. Оттам през стрънищата се задаваше някаква конница.. Още отдалече се чу тропот на хиляди копита, а после... после хиляди дългогриви и дългоопашати коне, развети гуни. Й. Вълчев, СКН, 181.
ДЪЛГОГРЙВЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който има дълга грива; дългогрив. От портрета се усмихваше едър и здрав мъж,.., който яздеше на красив и дългогривест кон. Ст. Марков, ДБ, 480.
ДЪЛГОДЕНСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Дълголетен (във 2 знач.). Представителите на българский народ, като възнасят към всевишний горещи молитви за дългоденствений и честитий живот на Ваше Императорско величество, възложиха нам приятната обязаност да поднесем при вашите стъпки техните приветствия и чувства на дълбока любов и преданост. С. Радев, ССБ П, 265.
ДЪЛГОДЕНСТВИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Дълголетие (в 1 знач.). Аске-рът отвъд изричаше своята вечерна молитва за дългоденствието на своя падишах. И робите слушаха тоя вик с примрели сърца. Д. Талев, Й, 590. — Аз, ханът ювиги на България, поздравявам моя брат, васи-левса на Византия! Отправям молба към бога за здраве и дългоденствие на моя божествен брат! Й. Вълчев, СКН, 425.
ДЪЛГОДЕНСТВУВАМ, -аш, несв., неп-рех. Остар. Книж. Обикн. в пов. Дълго живея, дълго съществувам, достигам дългоденствие. Дългоденству вайте, полувековний независими ратниче. Бълг., 1902, бр. 447, 3.
ДЪЛГОДЕНСТВУВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от дългоденству-вам.
ДЪЛГОКЛЮН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Дългоклюнест. Противоп. късоклюн. Пак при нас е щъркът шарен, / дългоклюн и тънкокрак. Ст. Чилингиров, СБД, 20.
ДЪЛГОКЛЮНЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. За птица — който има дълъг клюн; дългоклюн. Противоп. късоклюнест. Грашев погледна нататък,.., с надежда да види дългокракия и дългоклюнест рибар, който крачеше важен и замислен в онова утро и излетя, подплашен от хвърления камък. Д. Фу-чеджиев, Р, 338.
ДЪЛГОКОС, -а, -о, мн. -и, прил. Който има дълга коса. Акордеонистът, дългокосо, дребничко момче, свиреше неуморно.
Н. Каралиева, Н, 54. Влезе оскрежен четник — дългокос и брадат като дявол. А. Страшимиров, Съч. V, 355. Зле ми дейс-твуват интелигентните кандидат-напо-леончета, дългокосите сноби и тяхната антитеза — гръмогласните селски хитреци, дошли да завладеят столицата. Ем. Манов, ПС, 20. Този якобински парламентаризъм,.., тая радикална конституция,.., тия дългокоси идеолози, заграбили държа-вната власт, за да експериментират чрез нея своите книжни утопии — всичко това се виждаше на зле осведомените европейски кабинети комично и досадно. С. Радев, ССБ I, 273. Че улови мрянка риба; / не ми било мрянка риба, / най ми било малка мома, /.., / пъстропола, дългокоса. Нар. пес., СбНУ VIII, 13.
О Дългокоса-плиткоума. Разг. За жена — която обикн. е хубава, но е глупава.
дългокоско, -то, мн. -вци, м. Мъж с
дълга коса. Тия думи изрече някакъв дългокоско, с гъсти, женствено подвити мигли. К. Колев, ТЕ, 31.
ДЪЛГОКРАК, -а, -о, мн. -и, прил. Който има дълги крака; дългоног. Противоп. късокрак. Начело на горномахленците тичаше с дрянова чепата тояга Пеко овчарчето, висок, дългокрак младеж. Т. Харман-джиев, КЕД, 158. Беше едно от тия дългокраки и сухи същества,.., които създават славата на манекенското съсловие. Б. Рай-нов, НН, 340. По шосето се носят бързи, весели двуколки. Кобилите тичат и се озъртат — спроти тях подскачат дългокраки жребчета. Н. Стефанова, РП, 24. Есенно време дроздовете унищожават особено много ларви на дългокраки мухи. Вл. Помаков, ПДП (превод), 52. Щъркел шарен, / дългокрак, / я затракай: / трак, трак, трак! Чичо Стоян, ЧК, 7.
