бития, колко много дела,.., са се разиграли тук и достойни за тях декори са били все тия брегове и тая река — величествена, спокойна и дълговечна. И. Йовков, Разк. III, 191. Тъкмо сред поляната, два брата — два буКа — клони са разперили, и двата като събудени от дълго вечен сън. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 60. Наистина Родопа заслужава и приказни сказания, и дълговечна любов. Ст. Станчев, HP, 85.
2. Рядко. Дълголетен (във 2 знач.). Княгиня София стана от мястото си и се прекръс-mU" — Бъди здрав и дълговечен Евтимий! — каза тя на деспота. Ст. Загорчинов, ЛСС, 27.
ДЪЛГОВЕЧИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Дълговечност. А дали пък инквизиторите нямат заслуга за това, че християнството е пребъднало през вековете и все още живее,.. Дали именно те не са допринесли за неговото дълговечие. А. Гуляшки, ДМС, 201. Че не е само писалката, която дава дълговечие на човека, че това дълговечие може да се постигне и с други средства, стига да се работи с тях тихо и скромно, стига да ги подпомага грижата за съвестно изпълнен човешки и граждански дълг. СбЦГМГ, 348.
A^rOBÈHHHK, мн. -ци, след числ. -ка, м. Индив. Дърво, което живее, съществува много дълго; дърво столетник. Загледа се замислено в дъба, сякаш тоя могъщ дъл-говечник би могъл да му даде от своето дълговечие. Т. Харманджиев, КВ, 51.
ДЪЛГOBÈЧHOCT, -ттй, мн. няма, ж. Книж. 1. Продължителен, много дълъг живот, продължително съществувание. И само истински художници поети — .. — могат да установят съзнателно оная хармония между външната и вътрешната страна на своите работи, която им придава значение и дълговечност. П. К. Яворов, Съч. III, 1965, 281. Не век — след триоесет-четири-десет годин / от тях един на десет щат оста. / За дълговечност все така негоден — / друг свят ще пъпли тук, по тез места. К. Христов, ПП I, 99. Между римските учреждения първо място по силата и по дъл-говечността си занимат безспорно религиозните учреждения. Н. Михайловски, РВИ (превод), 311. // Продължителност, времетраене на живота. Благодарение на опръсте-няването на птиците може да се проследи тяхната дълговечност в природата.
Н. Боев, Г, 83.
2. Техн. Дълготрайност. Намаляването на метала в парните котли или промяната на неговите качества изисква доста смелост и сериозни научни изследвания, защото това винаги се отразява на процента сигурност и минималната дълговечност на котлите. НТМ, 1961, кн. 4, 11. За дълготрайност (дълговечността на лагера) се счита този брой работни часове, в продължение на които 90 % от лагерите на дадена партида, поставени при еднакви условия, могат да работят без признаци на износване. Ст. Михайлов и др., ГМ, 68. Дълговечност на бетона.
ДЪЛГОВЙТ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Продълговат, дълговат. Старците останаха в село наедно с Лулча, размериха мястото, закопаха темела, захлопаха дюлгери и за малко време издигна са едно дъл-говито здание с една особна къщичка за Лулча и друга стая за събирание на старците. Ил. Блъсков, ЗК, 35-36.
ДЪЛГОВЛАК, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Дълговлакнест.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ДЪЛГОВЛАКНЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който има дълги влакна или косми. Про-тивоп. късовлакнест. Судан е прочут като родина на дълго влакнестия памук. Д. Илийски, С, 45. Дълго влакнестият му лъскавочерен сетър щеше да скъса никелираната си верижка. Д. Калфов, Избр. разк., 199-200. Дълговлакнест лен. Дълговлакнест губер.
ДЪЛГОВЛАС, -а, -о, мн. -и, прил. Който има дълги косми, влакна. Очите й бяха черни като две зърна черни череши,.., с бели като седефени люспи клепки с дълговла-си гъсти тънковърхи мигачи. Ц. Гинчев, ГК, 20. Кравата има дебела кожа и влакна; овцата има по-тънка кожа, а по-дълговла-са вълна. П. Р. Славейков, ПЧ, 14. — Нашите еленски губери не ги оставят дълговла-си, а ги подстригваме. Ив. Сарандев, ЕС, 80. Дълговлас мамут.
ДЪЛГОВРАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който има дълъг врат; дългошиест. Противоп. късоврат. Свадата привлича още съборяни: дълговрати паликарета протягат любо-питно шии, две-три фустанелки се прилепят до рупалинските чишири на устовци, но това сякаш не стряска стария гайдар.
Н. Хайтов, ШГ, 154. Сивият дългокрак и дълговрат рибар — чаплята дебнеше край брега в сянката, дано се приближи до него някоя рибка. Ц. Гинчев, ГК, 248. Върху купчина чували в каруцата седеше жилест, дълговрат каруцар, стъкмен с бели бенев-реци и шарени чорапи. ВН, 1960, бр. 2639, 4.
ДЪЛГОВРЕМЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. Който трае, съществува, обхваща много време; продължителен, дълговремешен. Те вървяха и приказваха живо, весело, като двама добри приятели, срещнали се подир дълговременна раздяла. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 115. Създаването на българските училища бе плод на дълговременна настойчива борба. Г. Бакалов, Избр. пр, 251. Беше свикнал да си говори сам и гласно да изказва мислите си — навик, усвоен от дълговременен самотен живот
