повърхността или от някакъв отвор към дъното. Противоп. плитък. Надвечер ходели да се къпят в дълбокия вир под големия мост, дето го дигна лятос реката. А. Ка-ралийчев, ПС I, 55. Христо се зададе с китка на ухо. Тя погледна водата. Да не беше толкова дълбок кладенецът, би се скрила в него. К. Петканов, СВ, 160-161. Тошо отби от колите и удари пряко към Грамадата. Отиде и се затаи в дълбокия окоп, който беше изкопал. Ст. Даскалов, БМ, 14-15. По калното шосе към Горубленските ханчета се кандилкат пияни Пижо и Пендо. От двете страни дълбоки ровове, край които се редят стари печални върби с голи клони. Елин Пелин, Съч. V, 153. На пътя ни се из-пречва дълбок дол с отвесни като стени брегове. И. Йовков, Разк. III, 151. До огнището, .., една пълна и едра жена месеше със запретнати ръкави тесто в дълбоки но-щови. Ст. Загорчинов, ДП, 111-112. Хаджи Смион имаше около 45 години, носеше шаячени възкъсички панталони до колене, .., дълбок, голям фес. Ив. Вазов, Съч. VIII, 15-
16. Дълбок сандък. Дълбока вана. Дълбока тенджера. Дълбока чиния. • Обр. Вечер от простото тясно балконче, .., изпращаме пожарния заник и там дочакваме треперливото мигане на звездите в безмълвните и дълбоки небеса. Ив. Вазов, Съч. XVII, 82. Но над всичко това се издигаше ясно и светло небе, посипано с толкова много звезди, като че дълбоката и пространна лазур беше изпълненаJ с несметни роища от сребърни пчели. Й. Йовков, Ж 1945, 29. Звезда към земята полита / от свода бездънно дълбок. Д. Дебелянов, С 1946, 61. // За сняг, кал и под. — който е натрупан, наслоен в голямо количество и образува пласт с голям размер в отвесна посока. Навред лежеше дълбок сняг, трудно се ходеше. Сл. Трънски, Н, 99. Тръгваме да заемем мястото си, газим дълбока леплива кал. Й. Йовков, Разк. II, 151. Беше тъмно и по земята не личеше нищо освен кал, дълбока и гъста кал. Елин Пелин, Съч. I, 48. Втренчи очи към огнището. Личеше, че там е горял вечерта силен огън, дълбока жарава е лъщяла под камината. А. Каралийчев, ЛС, 14. Дълбок пясък. Дълбока пепел. II Който прониква на значително разстояние от повърхността, навътре в нещо. Противоп. плитък. Той гледаше дълбокото оране на трактора, има две педи, и му се приискваше да може някак и неговата нива да изоре тъй. Ст. Даскалов, БМ, 16. Времето омекна и когато из снега минеха каруци, оставяха дълбоки следи, които бързо се пълнеха с вода. Й. Йовков, АМГ, 19-20. Между писмата му, прибрани в щаба и препратени някъде, намериха само тази снимка, а камата, от която той получи три дълбоки рани, бяха задържали войниците и му я предадоха отпосле. Г. Райчев, Избр. съч. II, 44. — Искаме да влезем! — появи се на входната врата един едър мъж — хамалин, с преметнато намотано въже през рамото, веждата му разделена от дълбок белег на зараснала рана. А. Каралийчев, НЧ, 51. — Ах, забравих едно нещо, — каза Стефчов, като се обърна към Заманова, който се беше замислил мра-чно с дълбоки и безпокойни бръчки на челото. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 28.
2. В съчет. с думи, които означават измерение. Който има определено разстояние в отвесна посока от повърхността или от някакъв отвор към дъното. Нещастният момък беше се сгромолясал, .., в един кладенец, шестнайсет метра дълбок. Ив. Вазов, Съч. X, 130. Най-сетне конете забатачиха в рядка кал, дълбока до колене. А. Каралийчев, ТР, 173. Та Шипка, та тегло. Едва той не загина / на връх Балкана във три боя сняг дълбок. К. Христов, ЧБ, 233.
3. Който се намира на голямо разстояние, далече от повърхността на нещо, обикн. под земята. Под кулата има страшна и дълбока подземница. Ив. Вазов, Съч. XV, 75. Шахтата се намира под тази кула .. Ние сме най-дълбокта мина не само в България, но и на целия Балкански полуостров. С, 1954, кн. 3, 84. За да не изнесат работниците му новото изкуство навън, той ги за-кълнявал в евангелието и ги затварял да работят в дълбоки зимници. Т. Икономов, ЧПГ, 116. Дълбок рудник. Дълбока изба. Дълбоко дъно.
4. Който има голямо разстояние от някакъв отвор, някакво начало до края в хоризон-тална посока; дълъг. Тук Росинка въведе Евгени през широка плътна врата в дълбок, тъмен коридор. Д. Ангелов, ЖС, 178. Кафене 'България" беше голяма ъглова зала с прозорци на двете улици, дълбока и по-лутъмна. К. Константинов, ППГ, 126. Една дълбока пещера е извъртяла вътрешността на тая стена. Ив. Вазов, Съч. XVII, 36. Той и ней зе мярка да й ушие за Великден дълбоки чехли от лъскава кожа и купи й от пазара хубава тъмна забрадка. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 246. Дълбок бюфет. II Който е вдаден, вдълбан много навътре в нещо в хоризонтална посока. Един дълбок прозорец с железни пречки пущаше светлина отвън и отваряше вид на надвесените скали на Еленин връх и на Копните. Ив. Вазов, Съч. XV, 19. В ъгъла над леглото е иконостасът, приличен на дълбока дървена рамка, в която има избеляла икона — щампа и кандило. Й. Йовков, В, 131.
5. Който се намира, отстои или се извършва на значително разстояние от някакво място (изходна точка, начало). На Англия и на нейните съюзници във войната беше нужна силна снабдителна база в дълбокия тил, далече от театъра на бойните действия. П. Вежинов, ДМ, 42. Отстъпиха. Така е трябвало. Но ето, тъкмо това дълбоко отстъпление тревожеше Милан. Г. Кара-славов, Т, 75. // Който е на голямо разстоя
