вове. Г. Райчев, Избр. съч. И, 39. Десетгодишният му син стоеше до входа, погълнат всецяло от играта си да дълбае с мълък нож в стената на къщата. Кр. Велков, СБ, 103. Преди да започнат да дълбаят гнилите дървета, кълвачите се вслушваха внимателно. Ем. Станев, ПГВ, 78. • Обр. Рой пак се закашля, проклетият дим от сгурията душеше гърдите му, дълбаеше ги, просмукваше се в него. Бр. Йосифова, БЧМ, 123. // Правя, оформям, като копая. Ето там някога беше малкото и тъмно килерче с тайното скривалище отдолу .. Колко нощи беше го дълбал Станкул! Ст. Марков, ДБ, 309. Той беше целият посипан с пръст. Изтърси памуклийката си, .. Протегна се, за да разкърши снагата си, която се беше схванала от дългото стоене свит в тесния проход, който дълбаеха гемиджиите. Д. Спространов, С, 38.
2. Прех. и непрех. Гравирам. Те вървяха, препасани с пояси от кожа и сребърни плочки, по които златар е дълбал образи на далечни животни. Н. Райнов, ВДБ, 43.
3. Прен. Прех. За чувство, мисъл и под. — силно измъчвам, терзая. Мъка и угризение дълбаеха сърцето му. Всяка нощ го потискаха кошмарни сънища. И. Петров, МВ, 140. Завистта е като ръждата. Проникне ли в човешкото сърце, тя започва да го гризе, да дълбае, докато изсмуче всичката му добрина. Ив. Планински, БС, 48. Буля Николица млъкна. Но онези мисли за трудодните и житото дълбаеха душата й. Ст. Марков, ДБ, 262. Минало бе доста време от убийството, но споменът за това убийство бе останал в него като скрита болка, която оживяваше, дълбаеше го често. Д. Талев, ГЧ, 94.
ДЪЛБАЯ СЕ несв., непрех. Рядко. 1. Премислям внимателно нещо, замислям се върху подробностите, тънкостите, същността на нещо; ровя се, задълбочавам се, задълбавам се. А той не обичаше да се дълбае в миналото, в спомените си. Ст. Загорчинов, Избр. III, 495. Но не, тя имаше такова честно лице — поне така му се струваше сега, като се дълбаеше в първите си впечатления. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 12.
2. За дупка, помещение и под. — простирам се, заемам място навътре в нещо; вдълба-вам се. Вратата се отвори с тъпо скърцане.. Дълга тясна вътрешна галерия се дълбаеше в самата стена, осветена на места от отдушници. Ст. Загорчинов, ЛСС, 151. Под една грамада зъбери, току под пенливите води, пред полянка, се дълбаеше пещера. А. Страшимиров, ЕД, 70.
ДЪЛБЕИ, -еят, -ея, мн. -еи, след числ. -ея, м. 1. Вдлъбнатина, обикн. надлъжна. За да не се заблудят на връщане, Калоян чупеше клонки и ги пръскаше по пътя или с меча правеше дълбеи по кората на младте ясени. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 399.
36 Речник на българския език, т. IV
2. Естествено вдлъбнато, по-ниско място в сравнение с околната земна повърхност.
— Ами не го ли повишиха, като се прочу?
— попитаха гостите, след като кончето се загуби надолу из планинския дълбей. Ст. Даскалов, ЕС, 175. Равнина. Леко разхълме-на. Тук-таме в дълбеите са притихнали селата на Добруджа. Необятна божия нива. А. Каралийчев, ПГ, 176.
ДЪЛБИНА ж. 1. Поет. Дълбочина, глъбина. Като се повдигна пак и обърна глава към небето, на младото му лице светнаха отново сините хубави очи с дълбината на езера. Елин Пелин, Съч. IV, 27. Изминахме засадата и се надвесихме над тъмно, стръмно усое. Долу, някъде си в дълбината, ечи и бълболи Велека. П. Росен, ВПШ, 105. Сега бе тя пленителна сирена , / що мами и зове към дълбините — /за сладка смърт и за любов блажена. Ем. Попди-митров, СР, 99. — Натисни с рамо вратата и тя ще се отвори .. — обади се зографът откъм дълбината на черквата. Е. Йончева, ЗГ, 21. Ето, още две кръгли движения ще направи стрелката на часовника, още два часа ще потънат в дълбините на миналото, и нещо ще умре, и нещо ще се роди. Хр. Максимов, СбЗР, 49. Като артист, изпълняващ близки роли, поетът е един и същ в книгите си, лирическото му амплоа не е широко. Това му позволява да постигне максимално вътрешно съсредоточаване, по-големи дълбини на поетическото преживяване. Пл, 1969, кн. 23, 67.
2. Дъно. Представям си, че съм ловец на бисери. Измъкнал съм купища миди от дълбините и съм ги оставил да гният. А. Дончев, ВР, 226. • Обр. Въпросът, що тъй леко и игриво засягаше Цонка, в дълбините на Милкината душа повдигаше глуха борба. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 61. — Убий го ти, вместо да пращаш други. — Не мога .. това е най-тежкият грях — заглъхваше единият от тия гласове някъде в дълбините на душата му. Д. Талев, И, 187. От дълбините на душата му изплува избледнял спомен, обистри се, уплътни се. П. Бобев, К, 85.
ДЪЛБИНЕ, -то, мн. няма, ср. Диал. Дълбина. От корените на един стар осен извира синя вода. Моравата вода иде от незнайно дълбине. К. Петканов, СВ, 58. Рибата, излезнала от подмолите и от дълби-нето, плуваше по плитките места да си търси храна. Ц. Гинчев, ГК, 139-140.
ДЪЛБИНКА ж. Остар. Вдлъбнатинка. А мислите ли, че това животно е голямо? Съвсем не .. тяло има валчесто, на което само на едно място се съгледва нещо като дълбинка, в която се мърда един подвижен щипалец. Ч, 1875, бр. 2, 71.
ДЪЛБОК, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има по-голямо разстояние от средното за даден вид предмети, неща в отвесна посока, от
