ДЪЖДОСВИРЕЦ, мн. -рци, след числ. -реца, м. 1. Блатна птица със сравнително дребно тяло, къса човка и с ръждивочерве-на, черна или тъмнокафява огърлица на гушата. Речен дъждосвирец. Златоперест дъждосвирец. Планински дъждосвирец.
2. Само мн. Зоол. Род водолюбиви прелетни птици, които се хранят предимно във водата с ларви, водни безгръбначни, насекоми и др. Charadrius.
ДЪЖДУВАМ, -аш, несв., прех. Напоявам почвата чрез дъждовални устройства. През деня те подготвят площи за сеитба, а вечер дъждуват на смени. ВН, 1961, бр. 3003, 1. дъждувам се страд. В зависимост от наклона на терена, .. и степента на филтрация се определя и начинът, по който ще се извърши напояването. По този начин са уточнени площите, които ще се дъждуват с дъждовалната техника. ВН, 1964, бр. 3849, 2.
ДЪЖДУВАНЕ ср. Нов. Отгл. същ. от дъждувам и от дъждувам се. При съвременното развитие на техниката дъждуването ще стане един от най-разпространените начини за напояване на селскостопанските култури. Хр. Дилов и др., РВ, 44.
ДЪЖДЯВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Дъждовен. Памучни платове ся изпират без да им излезе боята, ако ся земе дъждява вода, у която да ся намесят пче-нични трици .., па ся тури водата на огъня до пят минути и ся бъркат триците. Лет., 1871,236.
ДЪЖДЯВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. и диал. Дъждовност, дъжделивост, дъждо-витост.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник.., 1951.
ДЪЛБАЕНЕ ср. Отгл. същ. от дълбая и от дълбая се. Времето бързо дълбае бръчките върху лицето, но бавно дълбае мисълта. По-скоро човек сам трябва да се заеме с дълбаенето, да не се осланя само на времето. Й. Радичков, НД, 191.
ДЪЛБАЛО, мн. дълбала, мн. Диал. Длето. Вандо Мачока дълбаеше с дълбало парче от сурова липовина — правеше лъжица. Т. Харманджиев, КВ, 589.
ДЪЛБАМ, -аш, несв., прех. Остар. и диал. Дълбая. Бай Иван живее и до ден днешен в село Царцово.. Сварих го пак на това същото място ." с теслата в ръка, с която дълбаше главина за колело. 3. Стоянов, ЗБВ I, 341-342. Байо ви Бачко може да залепи чейниче, .., да дълба корита. Знан. 1875, бр. 19, 303. Еще 10 години работил над своето намерение и го обмислял и най-после измислил леснината да дълба и излива букви. Т. Икономов, Ч, 116. дълбам се страд.
ДЪЛБАМ СЕ, -аш се, несв., непрех. Диал. Чеша се силно, дръгна се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДЪЛБАНЕ1 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от дълбам и от дълбам се.
ДЪЛБАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ от дълбам се; чесане.
ДЪЛБАНЕ ср. 1. Спец. Правене на на-рези, канали и под. с длето и др. инструменти. Рязането с трион,.., дълбането с длета и дълбани,., представляват в основата си рязане на дървесината с различни режещи инструменти. М. Тодоров и др., ТМСС, 14. Тя [флуороводородната киселина] се употребява зя гравиране (дълбане) на различни фигури по стъклото. Хим. VII кл, 1965, 97. Дълбането на дървесината се извършва най-често при сглобяванията: направа на длабове, шлицове,.., зъби и др. М. Тодоров и др., ТМСС, 38.
2. Диал. Дълбаене.
ДЪЛБАЧ1 м. Спец. 1. Металорежещ инструмент за нарязване на зъби при производство на зъбни колела.
2. Йнструмент за нарязване, издълбаване на дървена или стъклена повърхност. Рязането с трион, .., дълбането с длета и дълбани,.. представляват в основата си рязане на дървесината с различни режещи инструменти. М. Тодоров и др., ТМСС, 14.
ДЪЛБАЧ2 м. Остар. 1. Скулптор. Имах за другари на пътуването си една госпожа, един търговец, един дълбан и двама млади живописци. Др. Цанков, ТМ (превод), 236.
2. Гравьор. —А за дълбанието и рязание на стъклата, .., казват да е изнамерил някой си германски художник на име Гаспард- Лех-ман, комуто императорът Рудолф II дал название: дълбан на стъкла в царския двор. У, 1871, бр. 1, 362.
ДЪЛБАЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който е свързан е дълбане и дълбаене. Дъл-бачни инструменти.
◇ Дълбачна машина. Спец. Металорежеща машина с праволинейно вертикално възвратно-постъпателно движение на ножа, за обработване на външни и вътрешни повърхности (зъби, канали и др.).
ДЪЛБАЧКА ж. 1. Дълбачна машина. За първи път в Разград бе изработен часовник на кула, фрезмашина, .. и дълбачка за главини. РД, 1950, бр. 233, 1.
2. Драга. Моряците от дълбачката „Емо-на“ и влекача „Цибър“ завършиха 4 дни предсрочно определената им работа по прекопават канала за оризищата при с. Дъбован, Никополско. РД, 1950, бр. 163, 1.
ДЪЛБАЯ, -аеш, мин. св. дълбах, несв.
1. Прех. и непрех. Правя дупка, яма, вдлъбнатина или нарез в нещо, като копая или режа с някакъв инструмент, с нещо остро. Те [войниците] сновяха напред-назад, обвисна-ли на дългите въжета като паяци, .., дълбаеха с длета якия гранит и от време на време скалите разтърсваха барутни взри
