новска, ЧСГ, 315. Беше краят на дъждовния сезон, но как поройно валеше всеки следобед! Н. Антонов, В ОМ, 128.
2. Който е от дъжд, който се образува от дъжд. Зад книжния прозорец шуртеше денем и нощем някакво водоскоче и неговият еднообразен шум проникваше в стаята ми като неспирно дъждовно ромолене. Св. Минков, ПК, 3. Летим на юг през гъста дъждовна завеса, минаваме над наводнени полета. Н. Фурнаджиев, МП, 111. Файтонът пак тръгна под мокрите клони, от които капеха още дъждовни капки. Ив. Вазов, Съч. ХП, 135. Под капчука,.., беше подложена газена тенекия. Ако завали дъжд, да се събере мека дъждовна вода. Ем. Коралов, ДП, 38.
3. Който носи дъжд, който предвещава дъжд; дъждоносен. Дъждовен облак в праш-ното небо се носи / земя пропукана дъжд благодатен проси. К. Христов, Кр, 46.
4. Който е предназначен за събиране или отвеждане, оттичане на водата при дъжд. Покривът на едната къща се съединяваше с покрива на другата, а помежду се намираше дъждовният улей. Св. Минков, СЦ (превод), 38. — Ние сега сме други, не сме ония, дека ни знаете от миналия път. Прекопах-ме ягодето, направихме дъждовни ями. С. Северняк, ОНК, 166. — Дръжте, дръжте го! — подхвана / цялата тълпа във хор, / но търговецът прескочи / през железния сто-бор / и се покатери горе / по дъждовния капчук. Ив. Радоев, KXЛ, 39-40.
О Дъждовен червей. Прешленест червей, който живее под земята, излиза нощем и след дъжд и се храни с растителни остатъци. Lumbricus. Из разровената почва бяха плъзнали дъждовни червеи. М. Смилова, ДСВ, 171.
ДЪЖДОВЕЦ, мн. -вци, след числ. -веца, м. Диал. Дъждовен червей; дъждовник3.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДЪЖДОВЙТ, -а, -о, мн. -и, прил. Дъждовен (в 1 знач.); дъжделив. Той знаеше още от пролетта, че ечемикът беше рядък и хилав,.., но се надяваше, че ако годината се случи хубава и дъждовита, посевът ще се посгъсти. Ст. Марков, ДБ, 214. Но мина зима снеговита, / отиде пролет дъждовита / и знойно лято позлати / довчера злачни широти. П. К. Яворов, Съч. I, 44.
ДЪЖДОВЙТОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от дъждовит; дъждели-вост, дъждовност.
ДЪЖДОВНИК1, мн. -ци, след числ. -ка, м.1. Подобно на гущер земноводно влечуго с черно тяло на жълти петна и силно отров-на слуз по него, разпространено предимно из влажните сенчести гори; саламандра. Salamandra maculosa. Дъждовниците, които денем се крият в бистрите, студени извори и под стените, бяха излезли да си търсят храна и се мержелееха из водата като сенки. Ц. Гинчев, ГК, 140. От земноводните се срещат: в ниските места — зелената водна жаба .., а из влажните места често срещаме пъстрия дъждовник .. и др. П. Де-лирадев, В, 176-177.
2. Само мн. Зоол. Род опашати земноводни, които се размножават, като женските раждат във водата ларви, снабдени с външни хриле, живеят във влажни сенчести места и се хранят с насекоми, голи охлюви, червеи и др. 8а1атапс1га.
дъждовник2, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Птица пчелояд; дъждовниче.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДЪЖДОВНИК3, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Дъждовен червей; дъждовец.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДЪЖДОВНИЦА ж. Диал. Дъждовна вода. Не искаше .. ни дъждовница, ами й [на леката кола] донасяха от чешмата. Ст. Даскалов, ЕС, 195. Дали ми е звезда вечерница, / дека она на заода ойде? /../ или ми е локва дъждовница, / дек се лащи преди ясно слънце? Нар. пес. СбНУ Х1ЛУ, 47.
ДЪЖДОВНИЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Дъждовник2. — Не ти ли мирише на влага? Ослушай се добре и ще чуеш дъждовниче-то. Хе, лети нависоко и свири. К. Петка-нов, ОБ, 51.
ДЪЖДОВНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на дъждовен (в 1 знач.); дъждели-вост, дъждовитост. Целият този период от годината от края на април, май, юни и началото на юли се характеризира преди всичко с голямата променливост на времето си, с голямата си дъждовност. П. Дели-радев, В, 106.
ДЪЖДОМЕР м. Техн. Уред, с който се измерва количеството на водата, паднала при дъжд върху квадратен метър. На другата сутрин Алексей стана,.. и се упъти към метеорологичната станция, където Валя щеше да отчита показанията на дъждоме-ра. Б. Балевски, СП, 13. Дъждомерът бе смачкан и захвърлен. Нечия злодейска ръка бе върлувала през нощта. П. Проданов, С, 94.
— Друга (остар.) форма: дъждемер.
ДЪЖДОНОСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Който носи, докарва, предвещава дъжд; дъждовен. Неочаквано за летния сезон небето се покри с черни дъждоносни облаци. Гората потъмня съвсем. Рукна обилен дъжд. К. Ламбрев, СП, 321. Най-плодородният район в Кения и може би най-благоприятен за селското стопанство в цяла Африка е планинската част на страната .. Дотук достигат дъждоносните мусони от Индийския океан. Д. Филипов, К, 8.
ДЪЖДООБРАЗЕН, -зна, -зно,мн. -зни, прил. Който е във вид на дъжд, който е подобен на дъжд. Дъждообразно напояване.
