291. Вие идвате от дъжд на вятър. Гледате си спокойствието, а аз, изглежда, трябва да се грижа за вашите работи. Д. Кисьов, Щ, 33. След дъжд качулка. Разг. Употребява се за нещо, което се прави със закъснение, когато вече не е необходимо.
— И да препускаш, вече след дъжд качулка.
— Пръв пусна вилата Караколювеца. М. Яворски, ХСП, 130. — Каква войска е това!.. — Петнайсетина солдатчета с един подпоручик. — Стигат, за да пуснат малко кръвчица, когато му дойде редът — .. — След дъжд качулка .. — Акцията мина. Г. Караславов, ОХ III, 132-133.
ДЪЖДЕЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Дъждовен (в 1 знач.); дъждовит. Утрото е мрачно, студено, дъжделиво. Улиците са кални и още пусти. П. Здравков, НД, 86. Духаше студен северен вятър. Беше един от ония дъжделиви и ранни пролетни дни, които действуват на човека подтискащо, угнетително. В.Нешков, Н, 133. В една мрачна и дъжделива привечер преди похода, когато капчуците приспиваха с монотон-ната си песен града, Здравко вървеше вир вода по измитите плочници към дома. Цв. Ангелов, ЧД, 16. Но виждали ли сте, безспир как ден след ден / се рони песъчливий бряг висок, надвесен / от мътните води на дъжделива есен? Д. Полянов, Избр. ст., 8.
2. За място — където валят дъждове. Дъж-деливите райони са най-корозионно опасни. Св. Райчева, К, 35.
ДЪЖДЕЛЙВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от дъжделив; дъждов-ност, дъждовитост. Езерото ще се напълни за една година — спомням си думите на инженер Жулев — при нормална дъжделивост на годината. 3. Сребров, Избр. разк., 232.
ДЪЖДЕНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от дъждй.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ДЪЖДЕЦ, мн. няма, м. Умал. от дъжд (в 1 знач.); слаб дъжд. Поразмърдаха се някои от людете, които го усетиха, свиха се още по-добре под завивките си и пак се спотаиха — летен дъждец, ще поразхлади и ще премине, и още по-сладко се спи в неговия тих шум. Д. Талев, И, 591. Беше студен есенен ден. Валеше ситен дъждец. П. Михайлов, МП, 27. Надвечер се заоблачи, падна тъмнина. Зароси дребен есенен дъждец. А. Каралийчев, ПС П1, 111. Вацлав се унесе за миг в мислите си, съвсем забрави дъждеца, който мокреше лицето му. П. Вежинов, ДБ, 150.
ДЪЖДИ, мин. св. дъждя, несв., непрех., безл. Диал. Вали слабо дъжд; ръми.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДЪЖДЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Дъжделив. Кога в нашите места оа-рометърът спада, може да ся очаква дъжд-ливо време. И. Гюзелев, Ф, 117.
ДЪЖДОБРАН м. 1. Остар. Чадър за дъжд. Взех си пардесюто и дъждобрана, па, за всеки случай, взех си скъпия и хубав пръстен, подарен ми от майка ми. Н. Поп-филипов, РЛ, 84. На кръстопътя долу, с восъчно лице, /../ гърбушка малка — ни жена, нито дете, / посред тълпа с разкрити дъждобрани, / като огромни черни гъби под дъжда поникнали, / стои и пее. Е. Баг-
яна, ЗМ, 42.
. Вид тънка непромокаема връхна дреха; мушама. Изведнъж аз видях, че по отсрещния тротоар вървеше съвсем спокойно една жена. Беше облечена с кафяв дъждобран. Кл. Цачев, СШ, 136-137. Тя взе кошницата си, наметна дъждобрана, който бе си ушила сама от полиетилен, и тръгна към градината. Г. Мишев, ЕП, 275. Отсам преградката една жена в измокрен блестящ зелен дъждобран и с качулка на главата се бе навела, прелиствайки някаква книга. Ем. Манов, БГ, 114.
ДЪЖД ОВАЛ м. Разг. Дъжд овал на машина. — Получих телеграма от завода .. искат да отложат и изпращането на дъж-довалите с два месеца. За какво ми са техните дъждовали, след като всичко изгори? М. Грубешлиева, ГР, 164.
ДЪЖДОВАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. За машина, инсталация и под. — който напоява с водна струя, която се излива от високо и се разпръсква подобно на дъжд. По каналите тече вода, дъждовални-те машини ръсят сребърен прах над ливадите. Ст. Поптонев, ОБЛ, 221. Механизаторите са решили тази година да полеят с петте дъждовални машини големи площи близко до каналната мрежа. ВН 1960, бр. 2678, 2. Дъждовална помпа. Дъждовална инсталация.
2. Който е свързан с такъв вид машини и инсталации. Дъждовална техника.
ДЪЖДОВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил.
1. За период от време — през който често или много вали дъжд; дъждовит, дъжделив. Който е седял около огнище в дъждовно и мъгливо време, той си представя удоволствието, което човек изпитва в такава обстановка — и приказки се разказват, и спомени възкръсват. Сл. Трънски, Н, 219. Денят беше дъждовен. От прозорците, отворени към ливадата, лъхаше миризма на озон, дъх на мокра зема и полски цветя. Д. Димов, Т, 89. За да се успокои, той прибягна към старото, изпитано средство, както правеше в дъждовните дни, когато спеше с другарите си от отреда върху мокрите съчки в гората: мислеше за нещо хубаво. Е. Станев, ВТВ, 24. А снопите чернеят от дъжд и ветрове, нападат ги орляци врабци. Случи ли се дъждовно лято, така и ще покълне житото на кръстците. В. Ге-
