ой", Цонко дъднеше басово,.. — Е .. стига де!.. Не се ли умори? А. Гуляшки, СВ, 47.
ДЪДНЕНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от дъдна; дуднене. И докато се чудеше с какво да го разприкаже, че не му беше до никакви приказки, откъм улицата дойде дъдненето на един камион. А. Гуляшки, ДМС, 95.
ДЪДРЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от дъдря; дърдорене, бърборене.
ДЪДРИВ, а, -о, мн. -и, прил. Диал. Бъбрив. — А може би, възможно е, мислеше си тя, тая дъдрива Строгонова да има малко право. Ив. Вазов, Съч. XII, 70.
ДЪДРЙВЕЦ, мн. -вци, м. Диал. Бъбривец, бърборко, бъбрица, дърдорко, дъдрив-ко, дъдрица.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.
ДЪДРЙВКА ж. Диал. Бъбривка, бъбрица, бърборка, дъдрица.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.
ДЪДРИВКО, мн. -вци, ср. Диал. Бъбривец, бърборко, бъбрица, дърдорко, дъдрица, дъдривец. Угрижваше го още и несгодата, че предишният обущарски калфа на татка му,.., един дъдривко, отвори свой обущарски дюген тъкмо срещу дюгена на Черня. А. Страшимиров, А, 138.
ДЪДРЙВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Диал. Качество на дъдрив; бъбривост. После го [Стаменков] обхвана сръдня към жена му, но все още мека. Повече се раздразни, като си спомни спора за Коцевото следване. И пак се повърна към дъдривостта на жена си. А. Страшимиров, А, 116.
ДЪДРИЦА м. и ж. Диал. Бъбривец; бърборко, бъбрица, дърдорко, дъдривец, дъдривко. — Бай Пеньо, ти друг път не си ми разправял така хубаво. — Не се е случвало. А то, както виждаш, не съм малка дъдрица. Ст. Чилингиров, РК, 121.
ДЪДРЯ, -еш, мин. св. дъдрах, несв., неп-рех. Диал. Дърдоря, бърборя. — Ти сега не мислиш какво говориш .. дъдреш като воденична кречеталка. Ама после ще разбереш, че си сбъркал. И ще съжаляваш. Т. Харманджиев, КВ, 251. Недейте вече дъ-дра. Ив. Вазов, Съч. III, 97.
дъжд, дъждът, дъжда, мн. дъждове, м.
1. Атмосферна влага, която пада на земната повърхност във вид на водни капки, валеж от водни капки, падащи от облаците. По небето бягаха ниски разпокъсани облаци, но дъжд все още не валеше и може би нямаше да завали, тъй като духаше силен вятър. П. Вежинов, СО, 155. Тогава заваляха дъждове. Ден, два, седмица. Всичко прогизна. А. Дончев, СВС, 566. Спи градът в безшумните тъми. / На нощта неверна верен син, — / бродя аз — бездомен и самин — /а дъждът ръми, ръми, ръми. Д. Дебелянов, С 1946, 82.
Нани ми, нани, малък Иванчо, .. дъжд да завали, да те окъпе, / вятър да завей, да те залюлей / кошута да мине, да те надои. Нар. пес., СбГЯ, 35-36. Мокър от дъжд се не бои. Погов. След дъжд качулка. Погов. Който бяга от дъжд, на град налита. Пос-лов. Вали дъжд като из ведро. А Вали дъжд като из ръкав. А Дъждът спря. А За-плиска дъжд. А Ще вали дъжд. А Пролетен дъжд. Есенен дъжд. Пороен дъжд. Ситен дъжд. Слаб дъжд.
2. Прен. Само ед. С несъгл. опред. с предл. о т. Много голямо количество от нещо, което пада, сипе се отнякъде. После се чу команда, колоните потеглиха под дъжд от цветя. П. Вежинов, ЗЧР, 233. Дъжд от куршуми и мини се сипеше от двете му страни. Ив. Мартинов, ДТ, 79. Норманите нападаха крепостта с железни костенурки, за-сипаха я с дъжд от стрели. А. Каралийчев, ПГ, 88. Откачам камшика от чантата и започвам да го бия. Той мълчи под дъжда от удари. Й. Йовков, 3, 1937, бр. 5417, 2. Ах, летете вий сред сеч и дъжд от огнени картечи, / вий — развихрени предтечи на безоблачните дни! Хр. Смирненски, Съч. I, 80.
О Киселинен дъжд. Спец. Дъжд с по-висока от допустимата и безвредната за живите организми концентрация на сярна киселина, дължаща се на замърсяване на атмосферата със серен двуокис и сероводород. Когато киселинните дъждове се спускат над изнемощелите гори, за да ги довършат — е, питам, какво хубаво има във всичко това? Пари, 1991, бр. 9, 5.
> Като гъби след дъжд. Разг. Извънредно много, в голямо количество. — Пък момите, подзе някой от ергените, защото са толкова скъпи, те са боладисале като гъби след дъжд; прескокни плет, прегази пет. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 16. Като дъжд се роня (сипя и под.). Разг. Извънредно много, в голямо количество (се роня, сипя и под.). От припламналите класове на безкрайните нивя се ронеше като дъжд изцибрено и без-хлебно зърно. Елин Пелин, Съч. I, 74. Закачките, глумите и шегите се сипеха като дъжд. Ив. Вазов, Съч. XXII, 177. Мокър от дъжд се не бои; мокър от дъжд бои ли се. Разг. Употребява се, когато някой вече е преживял нещо, изпатил си е от нещо и не се страхува от нови премеждия. Пашата е
— мокър от дъжд се не бои .., такава е нашата. Размирието е страшно за тях — защото има какво да губят. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 201. —Да му мислят фукариите! — рече Трифон. — Какво ще му мислят — мокър от дъжд бои ли се? — обади се от ъгъла млад мъж с току-що наболи мустачки. Г. Караславов, СИ, 102. От дъжд на вятър. Разг. От време на време; понякога, рядко.
— Ама то не може така!.. От дъжд на вятър се обадиш .. Не пишеш нищо .. — Че какво да ти пиша, мамо. Ст. Дичев, ЗС II,
