ние, много отдалечен, откъснат от оживените центрове, населени места, пътища и под.; затънтен. — Все пак всичко не дохожда до нас. Дълбока провинция. А София, о, София е друго. Столица. Ст. Чилингиров, РК, 218. — И мечки, и вълци, и глигани, и сърни, и лисици — всичко има в дълбоката гора. Ив. Хаджимарчев, ОК, 54. Свърталището на Косана бяха дълбоките усои и високите поляни по билото на планината. Й. Йовков, СЛ, 49.
6. Който е с по-голямо отклонение, на по-голямо разстояние от обикновеното, който е до долу. Като направи два дълбоки поклона, Теодосий се изправи и обърна лице към Амирали. Ст. Загорчинов, ДП, 185. Калугерката бавно прекоси на кръст стаята с кадилницата, като шъпнеше молитви. Най-сетне тя сложи кадилницата на иконостаса и стори три дълбоки метани. Ст. Загорчинов, ДП, 111. И на него хвърли той няколко жълтици и чорбаджията с дълбоко темане пред хайдутина ги събра една по една от земята. П. Спасов, ГЛЗЗ, 18. По-къртен, Кир стана от трона висок, / та слезе при Креза — и с поклон дълбок / чело си пред него смирено наведе. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 48. Свещеникът направи дълбок кръст, изрече с въздишка последните слова на молитвата. К. Петканов, МЗК, 86.
7. Прен. За въздишка, стон и под. — който идва от дълбочина или прониква на дълбочина, по-голяма от обикновеното, нормал-ното; силен. Филчо изпусна пушката, .. Дълбока въздишка подигна едрите му плещи, събуди вятъра в гората и ги успокои. К. Петканов, X, 219. Тук-там горяха огньове и около тях се чуваха откъслечни разговори или продължителни, дълбоки и болезнени охкания. Елин Пелин, Съч. П, 39. Едва пристъпих по стълбите след нея и чух дълбоки стонове, като на човек, когото мъчат. Изпотих се от уплаха. А. Дончев, ВР, 62. Той замълча, .., но изведнъж се закашля,.., стройното му тяло се огъна мъчително под пристъпите на дълбоката кашлица. Г. Караславов, Избр. съч. II, 59. Стефан трепна развълнувано. Дишането му стана изведнъж по-бързо и по-дълбоко. Д. Димов, Т, 78. // Прен. За глас, смях и под. — гръден. Този глас изведнъж се вряза в паметта й, той звучеше в ушите й, галеше сърцето й. Цял живот да го слуша, няма да му се насити. Той беше дълбок, плътен и топъл глас, който галеше и привличаше. Г. Караславов, ОХ I, 45. Запя изтихо .. Гласът му изпълни плътно стаята и такъв глас беше — не много висок и силен, но дълбок и мек, беше пълен с тъга. Д. Талев, ПК, 210-211. Но в това време дойде развръзката на живата картина-пантомима, та всички проточиха вратове нагоре и прихнаха в дълбок, сърдечен, неудържим смях. Г. Караславов, СИ, 58.
8. Прен. За време, епоха — който е много отдалечен от настоящето, отдавна минал. Но макар да има малко разпространение, оловото е познато на човечеството от най-дълбока древност. К, 1963, кн. 8, 13. А моят народ / работи, / умира, / както в дълбоката / бронзова ера. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 77.
9. Прен. Който е достигнал предела, връхната точка в развитието си, който е в разгара си. Когато най-сетне стигнахме Войници, беше вече настъпила дълбока нощ, но семейството на стария народен учител Йосиф Медаров ни очакваше. А. Каралийчев, С, 219. Беше тъмна, дълбока нощ. Вятърът бе престанал и беше тихо вън. Д. Талев, И, 613. Дългите нощи на дълбоката есен в нашата глуха провинция ни карат, макар и по неволя, да търсим разтуха в запрашените томове на нашата бедна библиотека. Ал. Константинов, Съч. I, 177. Под нейните грижи прекарваше дълбоките си старини в манастира и царевата майка. Ив. Вазов, Съч. XIII, 100. Двамата старци се поклониха един на друг .., а отец Григо-рий побърза след поклона да покаже на госта същата столица .., па седна едва след него от уважение към дълбоката му старост. Ст. Загорчинов, ДП, 229. // Прен. Който е пълен, цялостен, от нищо не нарушаван. Непрекъснато вали дъжд и далеч глухо и тежко проехтява гръмотевица. И отново тая дълбока тишина, в която ми се струва, че всичко спи. Й. Йовков, Разк. II, 203-204. Дъждецът продължаваше да ръми и уличните лампи с мъка пробиваха дълбокия мрак на тази есенна вечер. Д. Ангелов, ЖС, 178. Три орисници злокобни, / в полу-нощний мрак дълбок, / спряха се до златни люлки / при заспалия отрок. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 26. Дълбок покой. Ни шум, ни птица жива — / на нищо там не чуйше се гласа. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 200.
10. Прен. За чувства, състояния и под. — който се проявява в много висока степен, с голяма сила, в пълнота; много силен, много голям, изключителен. Фауд сложи златно-то си пенсне и го погледна. Оживеното лице на някогашния му секретар показваше дълбоко вълнение. Ст. Дичев, ЗС I, 337. И започна сама да се грижи за ранения като за свое дете. Братан Милков,.., будеше у нея дълбоко съчувствие. Д. Ангелов, ЖС, 169. Баща ми, винаги когато говори за него,.., говори с вълнение и дълбока благодарност в гласа. Ив. Мартинов, ПМ, 50. — Кажи ми, сине, докога ще караш така? — В гласа й се долавяше дълбока загриженост и майчина любов. Сп. Кралевски, ВО,
35. Спокойна радост лъхаше от всяко движение, от всеки поглед и дума на младата жена, човек се чувствуваше с нея винаги сигурен за всяко нещо, като детето при майка си. Това беше тихо и дълбоко, всеобла-даващо щастие за Бориса. Д. Талев, И, 382.
