ДЪБРАВИЩЕ, мн. -а, ср. Диал. Увел, от дъбрава.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ДЪБРАВКА ж. Умал. от дъбрава; дъб-равица. Аз се скитах с наслаждение половина час из кичестите дъбравки от върби, лещак. Ив. Вазов, Съч. XVI, 43. Напусто се обръщах към дъбравката и стоях един час йоще на терасата, аз чаках напразно. Ч 1875, бр. 3, 138.
ДЪБЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от дъб (в 1 знач.); малък, млад дъб. Слезе от коня, седна под сянката на крайпътното дъбче, стисна пестници и тъй остана. К. Петка-нов, X, 174. Прохладен ветрец люшкаше нежно клонете на младите дъбчета и тъмните зад тях върхове на елите. Ив. Вазов, Съч. XIII, 27. Те минаха близкия дол и пак изскочиха на високата равнина край гъстата млада гора от буки и дъбчета. Елин Пелин, Съч. III, 143. Няколко дъбчета, пръкнали се отскоро, съвсем млади още, ветрееха перчемитеиси и стояха нехайно върху голата трева. Й. Радичков, В, 176.
ДЪБЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Спец. Щавя, обработвам кожи с дъбилни вещества, за да станат устойчиви на влага, по-висока температура, микроорганизми и др. и да бъдат годни за изработване на различни изделия. Гмитровчени имаха много добри табанджийници и дъбеха кожите с вар и дъбови кори. Й. Радичков, ЧП, 55. дъбя се страд. Суровата кожа, предназначена за ремъци, се аргасва или дъби с растителни или минерални дъбители (хром). Ст. Миха-йловски и др., ГМ, 101.
ДЪВКА ж. Ароматна смола или изкуствена смес за дъвчене. В съседна зала трима младежи с хубави ризи се бръснеха. Встрани от тях няколко момичета дъвчеха дъвка .. Тук се рекламираше дъвката и ножчетата за бръснене. Г. Белев, КВА, 246. Хе-раклит Галилеев дъвчеше късче мичиганска дъвка, четеше съсредоточено практичните наръчници и тревници по астрономия и физика. Св. Минков, Избр. пр, 70-71. Понякога, .., даулчето краде от бакалницата бучки захар, бяла дъвка или гърмящи та-пички. Д. Бозаков, ДС, 60. // Само мн. Различни видове от тази смола или изкуствена смес. Опитвал съм много дъвки. А Произвеждат се разнообразни дъвки. II Ед. и мн. Различно оформено и пакетирано отделно късче от тази смола или смес. Купих си пет дъвки. А Искаш ли една дъвка?
ДЪВКАМ, -аш, несв., прех. Диал. Дъвча. Ще ти пратя малко медни пити от старите кошерища. Дъвкай ги с восъка. О. Василев, ЖБ, 430. дъвкам се страд.
ДЪВКАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от дъвкам и от дъвкам се; дъвчене. Понеже катерицата е гризач и резците й действу-ват като длето при дъвкането долната челюст се движи отпред-назад и обратно. П. Петков, СП, 11.
ДЪВКАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който се отнася до дъвчене, който служи за дъвчене. Лицевата част на черепа се намира на предния дял на черепа .. Най-съществена негова част е дъвкателният апарат, който е изграден от горночелюст-ните и долночелюстните кости със съответните зъби. А. Гюровски, АЧ, 88. Дъвка-телни мускули.
ДЪВКАЛ* м. Диал. Дъвкателен мускул. Вижда се как челюстите му потрепват, как играят дъвкачите под жълтата кожа на бузите. П. Велков, СН, 220.
ДЪВКАЧ2 м. Индив. Човек, който дъвче, предъвква думите, едва говори или говори празни приказки. С мощен замах да лепва оглушителна плесница на някой дъвкач на думи, залюбен в своя словесен джамбазлък. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 156.
ДЪВЧА, -еш, мин. св. дъвках, несв., прех. 1. Раздробявам, смачквам със зъби храна и под. Отчупих комат ръжен хляб от нощвите, скрих се на припек зад кошарата и като отхапах голям залък от кли-савия хляб и по мъничко от симида, бавно, с наслада дъвчех. Сл. Македонски, ЕЗС, 17. Той дълго дъвка коричката хляб, цялото му лице се покри с тънка мрежица на доволство. П. Вежинов, ДБ, 110. Той дъвчеше бавно, като издуваше едновременно и двете си бузи. П. Михайалов, МП, 20. Здравко ядеше без желание, дъвчеше лениво, преглъщаше с мъка. Цв. Ангелов, ЧД, 11. — Трмш, трмш — поднасяше й той сухо, ароматно сено, което тя поемаше без страх с устните си и почваше да дъвче с охота. Д. Кал-фов, Избр. разк., 36. // Хапя, притискам сил-но със зъби нещо; гриза. Боян се разхождаше недоволен от стена до стена, разговаряше сякаш сам със себе си, дъвчеше нервно цигарето си и проклинаше целия свят. М. Грубешлиева, ПИУ, 58. Лейтенант Буков дъвчеше края на угасналата лула. Д. Добревски, БКН, 114. Опрени на една ограда от стари релси, две циганки стенеха неудържимо. До тях стоеше възрастен циганин в смачкани войнишки дрехи, дъвчеше крайчеца на мустака си и от време на време казваше по нещо на цигански. Г. Карасла-вов, Избр. съч. I, 359. В очите на войника, който лежеше на операционната маса, проблесна надежда. Ранен в стомаха, смъртно блед, а не издаваше нито звук — дъвчеше мълчаливо устни, с чело, покрито с безброй ситни капчици пот. П. Вежинов, НС, 83-84. Слабините на коня бързо се подигаха и падаха, той пръхтеше, протягаше шия и нервно дъвчеше юздата. Й. Йовков, ЧКГ, 19.
2. Прен. Разг. Говоря неразбрано, не изговарям ясно; мънкам. Помълчаха старците,
