само един от тях раздвижи беззъби челюсти, дъвчеше думите си: — Дванайсет лири .. дванайсет.. Не са ли много. Д. Талев, И, 407. — Ей, ти там, дето дъвчеш на френски не разрушавай дисциплината. Г. Краев, ЛП, 59.
3. Прен. Повтарям все едно и също; предъв-квам. Това, което са дъвкали нашите бащи, е срамота да го предъвкваме и ние. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 47. дъвча се страд. Ние се вълнуваме от представата за старите народни трапези по курбани и сватби, но можете ли тури един залък в уста на такава трапеза, на която гозбата е приготвена от старо жилаво месо, което не се дъвче, а се гълта несдъвкано. Ив. Хаджийски, БДНН И, 29. Както без едното [съзнание за собствените сили], така и без другото [талант], не се създават поетически творения, а само се дъвчат думи. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 371.
◇ Какви ще ги дъвча. Разг. Употребява се, когато нямам друг изход и трябва да се покоря, да извърша нещо не по мое желание.
— Ами нали сватанакът Тошо ще дойде?
— Може да не дойде, — отвърна тя сухо. — Ще дойде като поп, какви ще ги дъвче! — разтри той ръце. Г. Караславов, С, 227. Лесно му е на Гоци да дава съвети, да казва „Ясно“, да утешава .. Ходи си с Диана, целуват се по кьошетата .. Ще се ожени и той, ще дойде майка й, пък тогава ще го видим какви ще ги дъвче. Кл. Цачев, В, 142.
ДЪВЧЕНЕ ср. Отгл. същ. от дъвча и от дъвча се. Ядем бавно, .. Първична наслада изпитваме от дъвченето, от гълтането и изсмукването на съсухрената зимна ябълка. Бл. Димитрова, Лав., 52. Употребата или дъвченето на кромид лук и чесън е от голямо предпазно значение. Пр, 1952, бр. 5, 52. Знай, че тя [поезията] се крий не в бедно / дъвчене на фрази модни. Ив. Вазов, Съч. III, 17.
ДЪВЧИЦА ж. Умал. от дъвка. Дай му една дъвчица.
ДЪГА ж. 1. Част от окръжност или от друга някаква крива. Тук пътят се вглъбяваше навътре в дола, извиваше се по едната ц по другата страна, чертаеше две дъги. И. Йовков, СЛ, 6. Лисугерът се преметна през глава, опашката му описа широка дъга. Ем. Станев, ПЕГ, 99. Движейки се с такава бързина, ракетата ще се понесе по дъгата на силно разтеглената елипса. И. Спасова, ЧК (превод), 84. В сравн. Тия шити от нея кенета, със своите чудновати криволички, клупчета и зъбчета, едни ъгловато заострени, други извити като дъга, са тъй тънко извезани, сякаш с ръка не пипнати. Т. Влайков, Пр I, 63. Тялото й [на вълчицата] се изпъваше като дъга и голямата, й опашка се превърташе във въздуха. Й. Йовков, В АХ, 153. // Форма на предмет, която представя част от окръжност; извивка. Тя имаше прелестно, бяло, с дивни правилни черни лице, черни, миндаловидни очи, които горяха под тънките дъги на две черни вежди. Ив. Вазов, Съч. XIII, 166. Бронеизтребителната дружина,.., кварти-руваше в Кишнемет, на шест километра от бойната линия, там дето фронтът правеше остра дъга към Балатонското езеро. П. Вежинов, ВР, 64.
2. Предмет с форма на част от окръжност. Възтъмните мраморни колони опираха изваяните си капители о краищата на дебелите зидни дъги, що подпираха свода. Ив. Вазов, Съч. XIV, 6-7. Намери се отнякъде голям вълчи капан. Две тежки железни дъги с едри зъби. Като се склопят, няма отърване. 3. Сребров, МСП, 88.
3. Природно явление — разноцветен полукръг на небето, образуван от пречупване на слънчевите лъчи в дъждовните капки. Ръ-меше ситен дъжд, но далеко дъга извиваше многоцветния си пояс. Ст. Загорчинов, ЛСС, 20. Отведнъж зароси и пак блесна слънце.. Скоро там се изви пълна писана дъга — чиста, ясна и близка. Елин Пелин, Съч. Ш, 143. Когато подир час дъждът престана, децата изскочиха навън и що да видят? Цялото небе разделено на две от една огромна дъга, която взе очите на всички с ярките си цветове. А. Каралий-чев, С, 265. Спускаха се по стръмна пътека между бели като вар голи скали, когато пред групата заблестя красив облак, отразил всички цветове на дъгата. Гр. Угаров, СЗ, 293. • Обр. На самия връх на железния стълб блести с дъги от светлина електрическа крушка. 3. Сребров, Избр. разк., 211. Звездите все по-начесто описват огнени дъги във вировете, сякаш отиват да спят някъде дълбоко под водата. И. Волев, МДС, 15.
4. Надлъжна дъска на бъчва, каца и др. — Нощес се скъсал един обръч на бурето и виното изтекло до капка .. Всички с любопитство се натрупаха около бурето, което още сълзеше между разцъфтелите се дъги. Елин Пелин, Съч. I, 193. Но в тъмното мише царство имаше един страшен закон. Той гласеше: — Никой няма право да вкусва от сока, който капе в паничката или се просмуква през дъгите на бъчвата!
О. Василев, УП, 7. Младежите седяха вътре — едни на тезгяха, други на готовите бурета, трети на разпречените дъги, и бяха упоени сякаш от миризмата на пресния талаш, та никой не мърдаше. Ст. Даскалов, БМ, 58-59. Въздухът беше изпълнен с миризмата на спирт, на сладък сок и на борова смола от чамовите дъги на новите съдове. Г. Мишев, ЕП, 99.
◇ Електрическа (волтова) дъга. Физ. Преминаване на електрони (електрически ток) между два разделени електрода, при което се йонизира газовата среда и се отделя голямо количество топлина и светлина. Волто
