когато извиха от горния край на нивата и зърнаха главите на работниците, наредени в сянката на младата дъбица. Г. Карасла-вов, Избр. съч. I, 194. Престраших се веднъж и подкарах воловете в неговата гора. Пък и тя бе отраснала — имаше дъбици, чийто върхове едва се достигаха с поглед отдолу, камо ли добиче да може да им направи пакост. Кр. Григоров, ОУ, 36.
ДЪБЙЧИНКА ж. Диал. Умал. от дъ-бичка. В усамотена пред мене, в гората, буйна есенна ръж, върху млада дъбичинка, спокойно дремеше на слънце един великолепен ястреб. Н. Попфилипов, PЛ, 118.
ДЪБЙЧКА ж. Диал. Умал. от дъбица и от дъбика; дъбче. Тук-там се виждаха бухлати дъбички. Г. Краев, ХП, 142.
ДЪБЙЩЕ, мн. -а, ср. Увел. от дъб; голям дъб. Корията беше осечена миналата година, от някогашната стара гора бяха останали само няколко дъбища над селото, но от тях, ако ги разделяха, щеше да се падне на къща само по една треска. Г. Ка-раславов, Избр. съч. VI, 104. Минава / керванът покрай старата дъбрава / и ecu „Какво си? Що си?“ Зяпат там / прастаро дъбище! К. Христов, ЧБ, 78.
ДЪБНИК, мн. -ци, м. Диал. Тежък, дебел човек.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ДЪБОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до дървото дъб, който е на или от дървото дъб. Въздухът трепти от леките бели паяжики — наситен с аромата на полски цветя, на дъбова шума и борова смола. Кр. Григоров, ОУ, 171. Вълчицата се успокои. Тя отпусна опашка, наведе глава и като душеше влажната още земя, заобиколи огромното дъбово стебло. Г. Райчев, В, 5. Над узрелите червеникави ливади и в старата гъста гора се ослушва дивата горска самота. Понякога ще удари самотно кълвач по напуканите дъбови кори, ще се обади като човек гургулица из зашумените клони или нещо ще пришумоли в гората. И. Волен, ДД, 138. Там се събираха селяните на Петровден да ядат обречените овни, на зелената морава под дъбовите сенки.
А. Каралийчев, ПГ, 79.
2. Който се състои от дъбове. Дъбовата гора, през която те бяха слезли сутринта в Петровун, остана вдясно. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 90. Тръгнаха по дъбовия и лесков храсталак, що растеше по бреговете на пътя. К. Петканов, X, 118. Шосето води край махали с чисто варосани къщи, край дъбови кории, из които деца пасат волове и крякат сойки. Ем. Станев, ЯГ, 101.
3. Който е направен, изработен или получен от дървесината на дървото дъб. Тежка двукрила дъбова врата, обкована с железни ребра .. затваряше входа. А. Гуляшки, МТС, 49. Тримата се вмъкнаха плахо в стаята на кмета и я огледаха.. Една гола маса, няколко стола и една лъсната от времето дъбова пейка. П. Здравков, НД, 201. Стаята не беше малка, но с твърде нисък таван и със железни решетки на тесните прозорци. Големи дъбови скринове изпълваха дълбоките углъбления край стените. Ст. Загорчинов, ЛСС, 22. Дъбова маса. Дъбово бюро.
ДЪБОВИНА ж. Диал. Дъбов клон. Веднъж натоварил дърва и кара в село .. Таман пред Пунчовата ковачница, а оста — къррр! Дойде Пунчо да привърже некоя дъ-бовина, колко — толко барем до къщи да откара. М. Георгиев, Избр. разк., 127.
ДЪБОВИЦА ж. Диал. Дъбово дърво за горене. И Алекси се зае да стъкми сечивата й. Подложката на ярема се бе счупила, той подръпна една дъбовица от дръвника, про-дяла я, провъртя дупка със свредела, заостри жеглите и яремът бе готов. Кр. Григоров, Н, 29.
ДЪБРАВА ж. 1. Дъбова, обикн. млада гора. — Сред планински въздух, сред китни дъбрави и стройни букаци човек подмладява. Ран Босилек, Р, 135. Лъчезарен / небесен ангел сочеше със пръст една / дъбрава / и думаше: От дребен желъд виж какъв лес / става! Ст. Михайловски, СБ, 100. Пораснах /самотен / възвисен /.. / като дъб/ от дъбрава. Ем. Попдимитров, К, 134.
2. Разш. Млада гора. Ето пред нас е прекрасна пъстра полянка върху малка площ .. До нея кичеста дъбрава от ниски дървета, храсти и богата тревиста растителност между тях. Н. Митрева, ВРС, 4. Сред планините бе моят шатър — в дъбравата, де лъхат росни балкански цветя. Н. Райнов, ВДБ, 26. Балканът се разхубавил, зелени дъбрави го опасват долу, .., а най-високите чуки, изрязани в небето, са както винаги сини. И. Йовков, СЛ, 80. Той вървя по пътя близо до оная хубава ливада, оросявана от течащи поточета и покрита с плодни дръвчета, на чийто горен край, току до зелената дъбрава, се гушеше самият манастир. Ст. Загорчинов, ДП, 452. // Гъста, не-сечена, девствена гора. Планината постепенно посинява, .., в синкава мъгла се забулват страшните й долове и хайдушките й дъбрави. Ем. Станев, ЯГ, 80. И шета по сички посоки / ужасният конник безглави
— /през тъмни гори, през дълбоки/долове, из глухи дъбрави. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 75.
ДЪБРАВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който се отнася до дъбрава. В дни отдавни /живели са тъдез, в гъстаците дъбравни, / жреци пустинници. П. П. Славейков, КП ч. III, 82-83.
ДЪБРАВИЦА ж. Умал. от дъбрава; дъбравка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
