ДЪБ, дъбът, дъба, мн. дъбове и (остар.) дъби, след числ. дъба, м. 1. Едро широко-листно дърво или храст с широки назъбени листа, с плодове желъди и плътна дървесина, която се използва в строителството, мебелната промишленост, за получаване на дъбилни вещества и др. (ЗиегсиБ. Слязоха в реката, .., разположиха се до дънера на столетник дъб. Богдан сложи пушката на коленете си, .. и се усмихна на Филча. К. Петканов, Избр. съч., 113. Вижда се ки-честият стар дъб на върха и малко бяло параклисче до него. Елин Пелин, Съч. П, 34. Мандрата беше разположена в дерето .. До нея се издигаха високи до небето с широки корони престарели дъбове. Сл. Трънски, Н, 223. Пред него се показаха царевични ниви, .., а зад тях се виждаха корийки и сечища, прошарени с високи дъбове и малки ниви. Ем. Станев, ВТВ, 75. Долу извор. Дъб вековен / стеле сянка до брега. Ц. Церковски, Съч. I, 268.
Прен. Пренебр. За несъобразителен, недодялан човек; дръвник, пън. Какъв съм дъб, не можах да ви позная. Ст. Младенов, БТР I, 635.
2. Само ед. Дървесина, материал от различни видове такива дървета. Пендевите плугове и рала бяха от бял дъб, тежки и яки. К. Петканов, СВ, 39. Областният директор се намираше в дългосрочен отпуск и Ангел Дамаков, който го заместваше, седеше на бюрото си от славонски дъб. Д. Ангелов, ЖС, 118-119.
3. Само ед. Бот. Род дървета и храсти от семейство букови, включващи около 500 вида, разпространени в Европа, Азия, Африка и Америка. (Зиегсиз.
О Корков дъб. Бот. Вид вечнозелено дърво от рода дъб, отглеждано главно за добиване на корк, което се култивира и у нас в Петришко. (^иегсш БиЬег. Хълмовете, планините и равнините са обрасли с корков дъб, диви маслини и вечнозелени храсти. П. Цолов, Т, 8. Космат дъб. Бот. Най-сухо-устойчивият дъб у нас, разпространен из цялата страна до 1 000 метра надморска височина главно по южни склонове, чиито едногодишни клони имат дребни кичурести власинки. (Зиегсив риЬезсепБ. В Източна Стара планина преобладават дъбовитеи гори — летният космат дъб, брястът. И. Радичков и др. ГСП, 154.
О Едър като дъб. Много едър. На средата на масата с важност седеше Гаврил, кметът, рус до белота, със сини очи, кокалест и едър като дъб селянин. Елин Пелин, Съч.
1, 19. Като дъб. Разг. 1. В съчет. със стоя, изправям се. Неподвижно и безучастно, без да върша или да разбирам нещо (стоя).
2. В съчет. с мълча. Упорито (мълча), (обикн. защото не знам какво да кажа). На ръце ли искаш да те носят? Защо? Затуй ли, че в тяхното общество ти или като дъб мълчиш, или разтваряш уста само да бръщолевиш пошлости и глупости? Ал. Константинов, БГ, 51.
ДЪБАК, мн. -ци, м. 1. Само ед. Събир. Дъбова гора. Богдан ги [хайдутите] стрелна с живите си, строги очи и пак препусна. Към залез слънце навлязоха в Коюндеренс-ката кория, изчезнаха навътре в честия дъбак. К. Петканов, X, 141. Високо в безоблачното небе се беше извисил пшеничнобе-лият сърп на луната .. Сънен хлад леко зашушна в листата на смълчания дъбак. П. Здравков, НД, 120. Вляво от нас тъмнееше ниска гора .. — Това е дъбак, а под дъба нищо друго не расте, задушава се. П. Вежи-нов, ЗНН, 132.
2. Само мн. Големи дъбове. Горите фучаха като бесни, високите борове и перестите дъбаци се огъваха, сякаш се кланяха на земята и търсеха от нея закрила. М. Мар-чевски, ГБ, 138. Нане Вуте нагази е рядката гора. Сняг до колене, чист, бял. Високите дъбаци, натежали, мълчат. Елин Пелин, Съч. IV, 243. Такава гора няма да срещнеш другаде.. Напролет, когато дъбаците разпуснат зелени чадъри .., ела тука и сърцето ти ще се напълни с неизпитвана досега радост. Ив. Гадаров, ДЧ, 54.
ДЪБЕНЕ, мн. няма, ср. Спец. Химически процес при обработване на кожи с дъбилни вещества, за да станат устойчиви на влага, по-висока температура, микроорганизми и др. и годни за изработване на различни изделия. И на старите гърци, според Хо-мер, е било познато дъбенето на кожи с растителни екстракти. Пр 1952, кн. 6, 12.
ДЪБИКА ж. Диал. Дъб (в 1 знач.); дъ-бица.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДЪБИЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Който служи за дъбене, за щавене или е свързан с дъбене, щавене. Кожарските работници дойдоха вкупом. Като разнасяха край себе си миризмата на дъбилна киселина и на аргас, те насядаха в средата на лявата редица. Ем. Станев, ИК I, 59. Дъбилни материали. Дъбилно отделение.
О Дъбилни вещества. Хим. Високомолекулни съединения, които се свързват необратимо с белтъчните вещества на кожата и й придават редица свойства като устойчивост на влага, висока температура, микроорганизми и др. Дъбилни растения. Спец. Растения като дъб, смърч, върба и др., които съдържат дъбилни вещества, танини.
ДЪБИТЕЛ м. Хим. Екстракт, който се употребява за щавене на кожи. Животински дъбители. Неорганични дъбители. Рас-тители дъбители.
ДЪБИЦА ж. Диал. Дъб (в 1 знач.); дъ-бика. В гърдите му заседна парлива буца,
