ДУШМАНСТВО, мн. няма, ср. Остар., сега простонар. Омраза, вражда; душман-лък.
От Ст. Младенов, Български тълковен речник
1951.
ДУШМАНЧЕ, мн. -та, ср. Остар., сега простонар. У мал. от душманин и от душман. Но най е много грях паднал / на мойта душа престъпна / за сестрин син Неделна, /../ Неделно, младо юнане, / на мене върло душманче, / на мене и на войвода. Ц. Цер-ковски, Съч. П, 209-210. Мъжко й дете .., върло душманне, / ка ревна, вене не млъкна. Нар. пес., СбБрМ, 85.
ДУШМАНЧИЦА ж. Остар., сега простонар. Умал. от душманка. Стано, Станке, / Стефаннице, / върла моя / дуъиманни-це! / Бог убил ти / песничките. Ц. Церковс-ки, Съч. I, 210. Станница, мари дуьиманни-ца, / соева ми гали синанок ми, / сос го гали, мари, сос го слади. Нар. пес., СбНУ XIV, 40.
ДУШМАНЯ, -йш, мин. св. -йх, несв., не-прех. Диал. Търся начин, имам желание да направя зло, да навредя на някого, държа се като душманин с някого. Царицата й млого душманила и искала да я погуби. Нар. прик., СбНУ III, 172.
ДУШНИК, мн. -ци, след нисл. -ка, м. Диал. Гръклян.
— Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДУШНИК, мн. -ци, след нисл. -ка, м. Диал .1. Отвор на затворено помещение, откъдето се прочиства въздухът; отдушник. — Йо всинкий свят има известни днес около триста вулкани или огнедишни планини, които служат като душници на запалената пещ, която гори в центъра на земята. Ч 1874, бр. 2, 64. Като не тесният изход на тая подземна дупка беше душник на някоя тайна пещера, из която излизаха демонически гласове. Ст. Младенов, БТР I, 618.
2. Дупка на затворен съд, от която влиза въздух, за да изтласква течността при пиене. Бъклица с душник. Н. Геров, РБЯ, 1895.
ДУШНИЦА ж. Диал. Задушница; душно.
— Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДУШНИЦИ само мн. Диал. Гъби клад-ници, кладешници.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ДУШНО парен. 1. С гл. съм, ставам и под. в 3 л. ед. ч. Обикн. при лич. местоим. в дат. Означава, че някой изпитва чувство, че се задушава, трудно диша, поради това, че въздухът не е чист или е много горещо; за-душно. Беше му така душно, както в началото на бурята. Ем. Манов, ДСР, 396. — Слушай, свато, мене тук започна да ми става душно. Я да се поразходим из града, да ти покажа какво имаме. В. Геновска, СГ, 55.1/ Означава, че някой изпитва чувство, че се задушава поради голямо притеснение, смущение и под. Скръбта замълча. Ала в същия миг Беднякът усети, не някаква тайна сила притисна гърдите му, сви сърцето, стана му душно, тежко. Ц. Церковски, Съч. III, 287. „Изглежда, не е научила за нашата среща със Самарски. Аз скрих от нея и сега сигурно ще се сърди“ — помисли той и изведнъж му стана душно. В. Нешков, Н, 399.
2. С гл. съм, ставам и под. в 3 л. ед. ч. Означава, че някъде или в някакъв момент трудно се диша, тъй като въздухът е нечист или много топъл; задушно. Повечето от къщите в него са каменни .. Нощем там е толкова душно, не хората изнасят леглата си на терасите или на двора. Ив. Планински, БС, 50. Беше душно като в пещ. Никакъв ветрец не проникваше долу до застоялия въздух. П. Бобев, ГЕ, 60. — Велис-лаво, я ми налей вода да се разхладя. Добре ще е да завали. Душно е. М. Смилова, ДСВ,
229. На обед става душно.
ДУШНО, мн. няма, ср. Диал. 1. Задух; духота (Т. Панчев, РБЯд).
2. Задушница; душница (Ст. Младенов, БТР).
ДУШНОСТ, -ттй, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ от душен (в 1, 2 и 3 знач.); задух. Чернило някакво повея от горите и душ-ност замени хладината им. Елин Пелин, Съч. I, 73.
ДУШОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който се отнася до душ. Той е предвидил всичко за хижата: скиорна, ски-гардероб, .., голяма туристическа кухня, душови помещения. ВН, 1961, бр. 3066. 1.
ДУШОК, мн. няма, м. Диал. Обикн. в съчет.: На <един> душок. На един дъх, наведнъж. Наточи му един чебър, / един че-бър руйно вино. / Ка го дигне Дете Груйо, / на ду шок го се изпило. Нар. пес., СбНУ ХЪШ, 501.
ДУЯ, -еш, мин. св. дух, прич. мин. страд. дут, несв., прех. и непрех. Диал. Духам, вея (в 1 и 2 знач.). Ветер дуе над селото, / роса росит под селото. Нар. пес., СбБрМ, 359. Ветре горненине, / и ти долненине, / не дуй, не люлей ма, / я са сама люле, / от майчини яде, / от бащини гневе. Нар. пес., СбНУ П, 41 .И ней й майка не дава / Ванка на двор да излезне, .. ветера да я не дуе, / та да е бела кръвена. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 90.
ДУЯ СЕ, -еш се, мин. св. дух се, несв., непрех. Простонар. 1. Надувам се, перча се. Чувствам се лек и способен да хвръкна над покривите. Малко ли е това? — Женя се! Вървя и се дуя, старая се да изглеждам по-висок. Я. Антов, СбСт, 398. Влиза Авджиев и пристъпва важно към Гърджела .. — Стига си се дул като пуяк. Прибери си опашката. Н. Каралиева, СМ, 56.
2. Сърдя се, цупя се; надувам се. Кум се сърди, кум се дуе, / няма що да прави. Н. Геров, РБЯ I, 383.
