опропастявам някого. 3. Погубвам някого, ставам причина за гибелта му. Изгоря ми душичката за нещо. Разг. Изпитвам силно желание за нещо, силно желая нещо. Яка ми душичка. Разг. Очаква ме нещо много тежко, голямо изпитание, за чието преодоляване ми трябват много сили и твърдост.
ДУШКА ж. Разг. Обикн. зват. душке и душко — обръщение за изразяване на га-льовно, мило отношение към някого. — Хубава работа! — посрещна го с укор милоликата жена .. — Не ми се карай, душке! — започна той галено. Д. Ангелов, ЖС, 73.
— Бива си го, учителке .. Ама ти, душко, гледай да го заведеш при попа. Целият град ще ти завиди! Д. Талев, ПК, 415. — Ех, Вики, как се реши бе, душко, на такава стъпка в живота? К. Калчев, СТ, 70.
ДУШКАБИНА ж. Специално приспособление, лека конструкция, с която се оформя, отделя място за къпане с душ в баня. В съвременния дом добиват популярност и душкабините. СТ, 2000, бр. 17, 1. Баните са елегантно облицовани с бежов мрамор. Във всяка има душкабина и вана, сешоари, специални огледала. ДТ, 2001, бр. 18,31.
ДУШКАМ, -аш, несв., прех. и непрех. Диал. Душа. Едно [агънце] бе се покачило на майка си, ровеше с крачец по гърба й и душкаше, сякаш я пощеше. И. Волен, БХ,
82. Дядо Стоил излезе с тежки стъпки навън .. Кучето го посрещна в мрака и почна да душка ръцете му. А. Каралийчев, СР, 62. Високите дъбаци, натежнели, мълчат, поглеждат се и крият нещо. Вуте тръгна между тях с наведена глава и почна да душка като куче .., спираше се, оглеждаше, търсеше, заничаше и пак тръгваше. Елин Пелин, Съч. IV, 243. Изведоха на плочата Иван Славовски .. — Ето го палашът, който душкаше по дирите ни, лаеше по нас и обаждаше на господарите си леглищата ни! И. Волен, МДС, 138-139.
ДУШЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал.
1. Смрадлив, вонещ. (Н. Геров, РБЯ).
2. Задушаващ, душен. Кога слушам генералския глас на баща си, чувам душливия ех-теж на цялата бюрокрация и милитари-зъм. Ив. Кирилов, Ж, 40.
ДУШМАН м. О стар., сега простонар. Душманин. — Те ще грабнат оръжие и ще се опълчат против общия душман, — каза друг. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 123. — Не да ги [дроплите] вържа, ами да ми дадете воля, ей сега да им изкъсам и главите .. Душман е то; право в окото гледа да си забие гагата! Ц. Гинчев, ГК, 219-220.
— От перс. през тур. du§man.
ДУШМАНЁНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от душманя.
ДУШМАНИН, мн. душмани, м. О стар., сега простонар. Враг, неприятел. — Аз ..
нямам приятели.. Всички са ми душмани, цялото село ме мрази. Елин Пелин, Съч. III, 147-148. —Да се бием до последния куршум!.. — Да сечем душманите, братя, докато държат силите ни, докато има живот в гърдите! Ст. Дичев, ЗС I, 496. — Защо страдаш толкова много? За парите ли? А знаеш ли ти, бате Кондо, че парите са най-големият душманин на човека? Те носят кавгите, те носят завистта, омразата, гордостта и престъплението! Д. Немиров, Б, 94. Дано ми найдат пушката, / пушката, майко, сабята, / и дето срещнат душманин /със куршум да го поздравят, / а пак със сабя помилват. Хр. Ботев, Съч. 1929, 6.
ДУШМАНКА ж. Остар., сега простонар. Жена душманин; неприятелка. В негодуванието си той фана да гледа на жена си не само като на виновница на неговото нещастие в живота, но и като душманка, като зложелателка. Ив. Вазов, Съч. IX, 154. Не питай стопанка, ами душманка. Погов., П. Р. Славейков, БПI, 309.
ДУШМАНЛЪК, мн. няма, м. Остар., сега простонар. 1. Омраза, вражда; душман-ство. Като разбрали коя жена била издала кир Матеос, те се юрнали към нейната къ-щурка и почнали да свалят и керемидите, и черчеветата .. съборили я, от душманлък чак до земята я сринали. А. Христофоров, А, 341.
2. Зло. — Аз колчим я срещна тая биволица, че минува, все ми казва нещо на ума, че у тая жена има много дяволи и че мисли душманлък на царщината! Ив. Вазов, Съч. XXIII, 30. — Хлябът ми ядеш, магарски сине, и душманлъка ми мислиш — казва разяреният грубиян майстор и удря колкото си може с железния аршин. 3. Стоянов, ЗБВ I, 66.
ДУШМАНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар., сега простонар. Вражески, неприятелски. — Носи го [кръстчето], синко-о, зло да те не среща, душмански куршум да те не лови. П. Славински, ПЗ, 52. При тез думи силни дружините горди / очакват геройски душманските орди, / бесни и шумящи! Ив. Вазов, Съч. 1, 204.
ДУШМАНСКИ нареч. Остар., сега простонар. Като душманин; вражески, неприятелски. — Ти хем, келеш арнаут, му каза веднъж Чапкън Хюсеин, да не ми закачиш воденичарите и мливарите, и да не ги изглед ваш така мечешки и душмански, че ще се намериш в Михов вир. Ц. Гинчев, ГК, 38. Радка две недели не стана от леглото, така душмански беше я бил Калчо, а когато стана, свекърва й не й даваше тънко влакно да похване. И. Волен, ДД, 126. Забрави се Стоил и начена да псува и галати, да се заканва душмански на всички, които му попречиха да изпълни демонските си планове. Хр. Максимов, СбЗР, 37.
