сега нататък от мене добро да не чакат. К. Петканов, Избр. съч., 116. 2. Ограбвам, опропастявам някого. — Ами какви хора бяха? — Изкъртиха вратата и насочиха пълни пушки. — Позна ли ги? — Десет души познават ли се? .. Изгориха ми душицата! К. Петканов, МЗК, 167. — Кой ме е излъгал ли? Ами нивата на „Заимица“, а? За права-та-правдинка не ми ли я взеха, а? Докараха един .. от Хасково, кълчи се пред съдиите, въртя ги, лъга ги и ми изгори душицата. Г. Караславов, Избр. съч. II, 118. 3. Погубвам някого, ставам причина за гибелта му. Изгоря ми душицата за нещо. Разг. Изпитвам силно желание за нещо, силно желая нещо. — А, значи и тебе те привлече смесеният плаж във Барна, завиждам ти от се сърце .. Изгоря ми душицата за него и не можах да ида поне за два-три деня. Елин Пелин, Съч. IV, 208. Подивях в гората. Изгоря ми душицата за новинка. А. Каралий-чев, ТР, о. Изсъхва ми / изсъхне ми душицата. Разг. Много се измъчвам, страдам. Изяждам / изям душицата на някого. Разг Изидам / изяда душицата на някого. Диал.
1. Убивам, унищожавам, погубвам някого. Ще го убия, защото е звяр .. Вече на колко партизани изяде душицата. Д. Ангелов, ЖС, 640. 2. Причинявам голяма мъка, скръб, неприятност на някого, направям го нещастен. — Чума да те измете от селото. Корен да не хване твоят род, задето ни изяде душицата. К. Петканов, ДЧ, 282. Отиде ми душицата. Разг. Измъчих се прекалено много. Пека душицата на някого. Разг. Подлагам някого на големи изпитания, мъки, страдания, измъчвам много някого.
— Да не се върнеш дано, гдето ми печеш душицата. Оставяш ме да ходя като паря-сница. Нищо де, не съм ни стара, ни грозна. Г. Краев, АЗ, 55. Свива ми се / свие ми се душицата. Разг. Намирам се в притеснено, потиснато състояние, в тревога или изпадам в такова състояние, обхваща ме силна тревога, притеснение. Жена ми не може да живее на село и все това си знае: „В града искам да отидем! Тук, на село, не мога повече
— задушавам се..“ Ех, а на мене душицата ми се свила! Накъде без пари? Ив. Мартинов, ДТ, 211. Яка ми душица. Разг. Очаква ме нещо много тежко, голямо изпитание, за чието преодоляване ми трябват много сили и твърдост. Преварят ли боричките да запушат гърлото на пороя, дето ни е помъкнал — кале сме, но превари ли ги пороят — пак ще настъпи второто пришествие и тогава яка ни душица — има да се търкаляме някоя вечер по тия съсипища заедно с умрелите. Н. Хайтов, ПП, 21.
ДУШЙЧКА ж. Умал. от душа (в 1,2, 3, 6, 7 и 8 знач.); душица. И ако Слави не беше решил през последните дни да нощува в ханчето, не щеше да узнае какво се крие в душичката на Желя Гърбуна. Д. Немиров, Д N 9, 54. Децата, които по цели денонощия не го виждаха, .. сега му се радваха, .. Какви чисти, светли душички бяха тия невинни същества. Г. Караславов, ОХ IV, 223. Галъов. За изразяване на нежно отношение (обикн. при обръщение) към дете, жена, любима и др. Стигнали трети кладенец ..
— Ще пия, какичко, защото умирам от жажда! — заплакал Иванчо. — Пий, душич-ке — съгласила се Марийка. А. Каралийчев, БС, 7.
О Вадя (изваждам / извадя, изкарвам / изкарам) душичката някому. 1. Разг. Мъча, измъчвам или много притеснявам някого.
— Хайде, почвай закалката! — обадил се великанът. — Ще почакате малко, докато доведа всички мои братя, гдето сте им вадили досега душичката. Те ще ви потърка-лят най-хубаво! Ран Босилек, Р, 126.
2. Диал. Лишавам от живот някого; умъртвявам, уморявам. Давам си / дам си душичката. Разг. Много обичам някого или нещо и съм готов всичко да направя за някого или нещо. Стрина Добра спря да чертае по земята с клечка, погледна мъжа си, изгледа годежниците и продума: — Е, тая за хубави дрехи и за имане душичката си дава: ако й тегли сърцето, да върви! И. Волен, ДД, 118. Душичка не ми остава / остане; душич-ка не остава / остане у (в) мене. Разг. Изморявам се, изтощавам се извънредно много, обикн. от тежка работа или болест. — Човекът ме прати да се надтичвам с неговото тримесечно братче. Аз него не можах да надбягам! Ами ако бях тичал с голобрадия! Душичка не щеше да остане в мене! Ран Босилек, Р, 120. Душичката ми знае. Разг. Само аз самият си зная колко страдам, колко много ми струва нещо. Нали знаеш, сестри-це, едно чедо имам. Нашето Генче. Криво-ляво завърши гимназия. Не ме питай, сест-рице, как стана това. Душичката ми знае. ВН, 1955, бр. 183, 4. Знам (познавам) душичката на някого. Разг. За подчертаване, че познавам, известни са ми обикн. лошите, отрицателните черти в характера на някого.
— Той другите може да излъже, но не и мене! Знам му душичката. Върти се около нас и се подмазва, но не е честен. П. Стъ-пов, ЖН, 256. — Ще видим — отвърна малко no-засмян Симо — малко твърдица човек е той, познавам му душичката. Кр. Григоров, Н, 10. Изгарям / изгоря (стопявам / стопя) душичката на някого. Разг.
1. Причинявам голяма скръб, мъка, неприятност на някого, правя го нещастен. — Дявол да го вземе, преяде ме ти! Изгори ми душичката и прочия. Ив. Вазов, Съч. VIII, 36. — Бре, тоя дъртак на много свят е изгорил душичката! — казваше Вучо кафеджията, който се чувствуваше унизен, че беше принуден да му става на крака. Г. Белев, ПЕМ, 29. — Пуста да ви опустее и властта, и управата. Защо не изгни по затворите, ами излезе, та ми душичката стопи. В. Нешков, Н, 294-295. 2. Ограбвам,
