царски гощавал и сам себе в поучението им, в науката християнска душеспасително ползвал. X. Йоанович, Ц (превод), 19.
ДУШИ мн. След числ. или неопр. колич. местоим. Хора, човеци. Пръв път една стая в София виждаше с гордост между четирите си стени десетина души писатели. Ив. Вазов, Съч. IX, 177. В същото това време по стръмния шипченски проход бързат трима души: старец и две калугерки. Хр. Смирненски, Съч. III, 180. Колко души от делегацията пристигат днес? А Няколко души се бяха спрели и любопитно я гледаха. А Толкова души не могат да се съберат в залата.
ДУШИСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Благоуханен, ароматен. Нека да благодарим на провидението, което е завело г. Мутафова към Черното море, защото той е взел от неговите великолепия няколко хубави мотиви.. В единия има високо и ясно небе, жива подвижна вода, душисти вълни. Худ. 1909, кн. 4, 15.
— От рус. душистый.
ДУШЙТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Книж. Човек, който задушава, потиска някого или нещо, който пречи някой или нещо да се прояви; потисник. — Та с какво през тези години аз съм бил по-лош околийски началник от всички ония золумджии и душители на народа, които са били на мястото ми от освобождението на България та до нашата, земеделска власт? Г. Караславов, ОХ IV, 201-202. — Уволниха ме затова, че ги критикувам! .. Серафим Чу лов стана мрачен и в разстояние на един час изсипа цял ураган проклятия срещу душителите на критиката. Н. Каралиева, Н, 70.
ДУШЙЦА ж. У мал. от душа (в 1,2, 3, 6, 7 и 8 знач.); душичка. — Правичката да си кажа, отнапреж и аз слушах отец Нео-фант: нали свят човек, Господ го просветил .. Ама после, като видях как взе да дебелее, разбрах му душицата. Ст. Загорчи-нов, Избр. пр III, 114. Синовете и снахите на Герака, .., гледаха къщата и вършеха полската работа, подпомагани от двама млади ратаи и от стария Матей Маргала-ка — самотна душица в света. Елин Пелин, Съч. III, 10. Остави на мене, аз познавам тия мизерни душици .. С нас може да са зверове, но пред своите началници пълзят като охлюви. П. Вежинов, ЗНН, 74. Галъов. За изразяване на нежно отношение (обикн. при обръщение) към дете, жена, любима и др. — Много ми е мъчно да се разделя с теб, моя душице. Кой знае дали ще те видя пак — рече тя на своята племенница. Ем. Станев, ПГВ, 53.
<0 Бабина душица. Диал. Мащерка; овчарски босилек. —Аз, момко .. няма да идвам за билките,.. Ще набереш две торби, ще ги изсушиш на проветриво. Бабината душица бери от припек — да е дъхава! М. Смилова,
ДСВ, 47. Ту усещаше миризмата на дива чу-брика и жълт кантарион, ту на бабина душица. Ст. Даскалов, ЕС, 13.
<Божа душица. Разг. Кротък, тих, добър и отстъпчив човек; добряк. — Не, той за хора не е, няма какво да се приказва, — рече Тинко, — но има там една църковна стаичка,.., та поприказвай с вашето попче да му я дадат — сиромах човек, божа душица, ще бъде полезен и на църквата, ще помага туй-онуй. Г. Караславов, СИ, 13. Бързам с душица. Диал. Работя припряно, нервно, защото съм притеснен. Вадя (изваждам / извадя, изкарвам / изкарам, изтръгвам / изтръгна) душицата на някого. 1. Разг. Мъча, измъчвам или много притеснявам някого. Жандарин ми проводили обирниците .. Мъчат бедния народец, вадят му душицата. А. Каралийчев, ЛС, 53. — Защо да я жаля .. Тя пожали ли ме толкоз години. Душицата ми извади! В. Геновска, СГ, 20. — Ако отвори дума за имота, — бащина воля, ще каже, не можеше де иде срещу нея .. Бащина воля ли? — попита се някъде издълбоко Митуш. — Та аз душицата му извадих, докато да ми прехвърли къщата. Г. Караславов, СИ, 293. Клинката едва смогваше да върви след него. — Хей, Дойчине, по-полека карай, че ще ми изкараш душицата. К. Пет-канов, ЗлЗ, 27. 2. Диал. Лишавам от живот някого; умъртвявам, убивам, уморявам. Слушаш го с наслада, .., и си казваш неволно в себе си, че тоя същият човек, който така мило беседва с тебе, може да си дигне ръката и, без да му мигне окото, да те стисне за гушата и да ти изкара душицата. К. Величков, ПССъч. I, 72. След всяка измината секунда стрелбата се усилваше все повече и повече .. — Вадят някому душицата зверовете! — обади се с притаен дъх Юрдекът. П. Вежинов, НС, 242-243. Вадя (изваждам / извадя, изкарвам / изкарам) с памук душицата на някого. Разг. Мъча, измъчвам някого незабелязано, без да показвам това външно. — Мазна Гана, брей! .. Душицата ти с памук ще извади и пак за светец ще мине! Г. Караславов, Избр. съч. I, 319. Душица не ми остава / остане; душица не остава / остане у мене. Разг. Изморявам се, изтощавам се извънредно много, обикн. от тежка работа или болест. Душицата ми знае. Разг. Само аз самият си зная колко страдам, колко много ми струва нещо. Знам (познавам) му душицата. Разг. За подчертаване, че познавам, известни са ми обикн. лошите, отрицателните черти в характера на някого. Той може и да ни подведе. Не трябва да му вярваме. Знам му душицата. Изгарям / изгоря душицата на някого. Разг. 1. Причинявам голяма мъка, скръб, неприятност на някого, правя го нещастен. Филчо преглътна залъка, .., и забеляза: — Добре прави Богдан, турчин ли е, не ми го хвали! Душицата ми изгориха. От
