ДУШЕВЁД м. Книж. Душеведец. "Да бъдеш хладен като лед и чист като сняг пак няма да избегнеш клеветата. "Цитирам Шекспир — каза възбудено Момчилов,
— най-проницателния душевед, когото нравственото приключение на човечеството е познало през вековете. Б. Болгар, ОП,
148.
ДУШЕВЁДЕЦ, мн. -дци, м. Книж. Познавач на човешката душа; психолог, душевед.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ДУШЕВЁДСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отнася до душеведец.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ДУШЁВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Който се отнася до вътрешното, психическото състояние на човека, до неговата душа (в 1 знач.). Гледаме ги [вилите] ние с Кольо, а сърцата ни се пълнят с душевна радост. Като че сме в деветия кръг на рая. Ив. Остриков, СБ, 4. Какво кара хората да изпадат в такива нечовешки състояния? Какво необикновено и страшно нещо променя така рязко поведението им? Не можеше да си обясни. Сам той никога и при никакви случаи не можеше да загуби душевното си равновесие. П. Вежинов, БГ, 117. И чорбаджи Стоил .. ех .. не е крив: дал пари, иска си ги .. В своята душевна простота и честност Богдан даваше право и на Стоила. Хр. Максимов, СбЗР, 27-28. Чичо Сава ни изведе извън съдебната сграда, помъкна ни обратно през адвокатската улица и все по-яростно нападаше радикалите. Личеше, че настъпва нещо в душата му. И сега ние присъствувахме на този душевен прелом. К. Калчев, ПИЖ, 90. Той имаше нужда от душевна почивка. К. Величков, ПССъч. I, XVII. Сичкото това Николчо говорил без волнение и без душевна борба. Л. Каравелов, Съч. VII, 62.
◇ Душевна болест. Силно нервно разстройство, което засяга и разсъдъка. Дядо Мито, който бе доста стар човек, напоследък бе запрял още повече. При това и някаква душевна болест го беше налегнала. Т. Влайков, Съч. II, 116.
ДУШЁВНО. Нареч. от душевен; психически. Изморен и физически, и душевно, аз съм се вдълбочил в неприятни мисли. Т. Влайков, Съч. 1П, 48. Въпреки очакването ми да найда в него человек, душевно угнетен, той беше весел. Ив. Вазов, Съч. XII, 162. Душевно скромни хорица, килийните' учители, са залягали да научат учениците си криво-ляво само да четат и пишат. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 63. Опита се да се приближи душевно към тая жена, да възвърне някогашната си детска обич към нея и с огорчение разбра, че това е невъзможно. Ем. Станев, ИК Ш и VI, 433.
35 Речник на българския език, т. IV
ДУШЕВНОБОЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който е с психическо заболяване, психически ненормален; луд. Душевноболна жена.
2. Като същ. Психически ненормален, луд човек. Няма да описвам как ме провъзгласиха за душевноболен. То бяха тежки часове от живота ми. А. Каралийчев, ПГ, 71. Тя галопираше стремглаво към лудостта, към самоубийството или смъртта в някоя клиника за душевноболни. Д. Димов, ОД,
42.
ДУШЕВНОСТ, -тта, ж. Книж. Съвкупност от психически и нравствени качества на човека, душевна, психическа същност на човека; психика, духовност. Преди да минем към разглеждане на бита и душевността на нашия народ, трябва да осветлим два предварителни въпроса: първо — откога можем да говорим за български народ .. и второ — в какъв смисъл може да става дума за душевност на един народ? Ив. Хаджийски, БДНН I, 1. — Според мене има три божества, на които ние всички служим. Първо, бог на равнодушието и на отегчението. Този бог е аристократически, не за вашето обществено положение и душевност. Ем. Станев, ИК П, 129. Заедно с напредването и усъвършенствуването на нашата цивилизация започнаха да никнат спонтанно белезите на едно отчайващо явление. Като че ли човешката душевност започна да изстива бавно и да се затваря в себе си, да се отчуждава все повече и повече от действителния свят и своите себеподобни. П. Вежинов, СП, 44. Всеки човек става неповторим и незаместим като интелект, като душевност. Ив. Остриков, ППА, 46.
ДУШЕГУБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Книж. 1. Който погубва душата; убийствен, пагубен. Противоп. душеспаси-телен. Често той се спираше, повдигаше се на пръсти и нетърпеливо поглеждаше през зелените листа към воденицата, дано му се мернат нейде белите ръкави на Войка, .., която той обичаше с душегубна любов. Елин Пелин, Съч. I, 88. Душегубен грях. Душегубна страст.
2. Който погубва, убива. Незабелязано влязъл, пристъпи Приам до Ахила, / па му нозете прегърна и взе да целува ръце му, / тия ръце душегубни, що толкоз му рожби убиха. А. Разцветников, Избр. пр П1, (превод), 67.
ДУШЕГУБЕЦ, мн. -бци, м. Книж. Човек, който погубва, убива някого; убиец. — Мислиш, че съм дошел да те обирам ли? Плюя ти на парите!.. Но можеше ли да повярва Кондо, че тоя душегубец, дето е разплакал дете в майка, ще остави парите? Д. Немиров, Б П, 135. "Защо, казва, ерети-
